site.btaВсе повече хора преоткриват традиционните български занаяти и започват да ги учат, смятат занаятчии от Елена

BOBSTH 12:10:01 30-03-2017
AM1207BO.001
Елена - занаяти - майстори

Все повече хора преоткриват
традиционните български занаяти
и започват да ги учат, смятат занаятчии от Елена


Елена, 30 март /Марина Петрова, БТА/
Все повече хора преоткриват традиционните български занаяти и започват да ги учат, разказа пред БТА грънчарят Валентин Димитров. Еленският майстор работи с глината повече от 40 години. Завършил е училището по занаяти в Троян, след което се е върнал в родния си град.
Ателието му се намира на една от малките живописни улички, край брега на реката в Елена. Майсторът разказва, че преди 14 години емигрира в Канада. Там е преподавал грънчарство в арт-център в Торонто. Хората, които са го посещавали са имали отговорни професии - лекари, юристи, специалисти в различни области. "В края на натоварения работен ден, те имаха нужда да се върнат към природата, а в забързания ден - най-прекият път е глината и въртенето на колелото", разказа той.
След две години престой в Канада Валентин Димитров се връща и отново се установява в Елена. Сега той води курсове по грънчарство и сграфито керамика, изработва грънчарски колела и пещи. Майсторът е един от пазителите на занаятите. Той ще е един от занаятчиите, които ще демонстрират своето изкуство в Европейските дни на художествените занаяти, които ще се състоят на 1 и 2 април в Елена. Празниците ще съвпаднат и с Фестивала на модерното изкуство "Пъстър балкански свят", организиран от община Елена.
Преди години Валентин Димитров е изпълнявал поръчки за реставрационните дейности на Националния институт за паметниците на културата. Тухлите и орнаментите са изработвани в цех край еленското село Дрента. Днес от там той добива глината за керамичните изделия, които имат добра якост и устойчивост.
Глината е великолепен материал, тя наистина може да върне хората от света на виртуалното в измеренията на реалното, посочи Димитров. При работата с глина няма отпор, движенията на пръстите водят до формата. Неслучайно в керамиката няма стилове, произведеното от всеки един човек е неговият стил, допълва Димитров.
Според него съвременните грънчари трябва да опазят традициите на сграфито керамиката. Нейният разцвет се свързва с Втората българска държава, когато столица е Търново. Технологията изисква поне две изпичания, поставяне на цветна глазура и изрисуване на символи и сложни плетеници, отбелязва той.
Когато обясниш на един чужденец, че стилизираната птица в сграфито орнаментиката е символ на царската власт и се е използвала преди повече от 800 години, тогава и неговото любопитство към историята на страната нараства, разсъждава майсторът. Все повече хора искат да се докоснат до глината и до грънчарското колело. Занаятът придобива популярност в училищата и центровете за работа с деца. От началото на годината майсторът е получил няколко поръчки за изработка на грънчарски колела и пещи за изпичане на керамичните изделия.
Кристина Василева и нейното семейство са пазители на друг автентичен занаят от Еленския край. В началото на 20 век семейството на Кристина започва да произвежда захарни петлета по собствена технология. За работата в малката работилничка помагали децата от всички поколения до наши дни, разказа пред БТА младата жена, която научила тънкостите в ръчната изработка на захарните петлета от своята баба, а сега предава занаята на децата си.
Умението да омесиш захарното тесто, да го разстелиш и да го моделираш без калъпи, а ръчното е тънкостта в изработката на захарните петлета, пояснява Кристина. Технологията включва вода, захар, оцет, аромат и оцветител. Важният момент е готовата сварена смес, достигнала до точно определена температура, преди момента на карамелизирането да бъде разстелена върху голяма каменна плоча. Тогава започва и моделирането.
В туристическия център в Елена има създаден кът, където желаещи деца могат сами да направят свои захарни изделия, отбеляза Василева. За изработката и на най-малката фигурка от захарно тесто са нужни поне двама души, разкрива още от технологията занаятчийката. Тя допълва, че най-голям е интересът от посетителите в Европейските дни на художествените занаяти, когато захарната работилница отваря врати за всички желаещи.
Еленският майстор дърворезбар Милчо Бонев смята, че работата с дървото и оформянето му за нуждите на бита е изконно за занаятчиите от района. Пред БТА той разказа, че "талпената еленска къща" е пословична, тя е изградена от масивни греди от вековни дървета от лоното на Еленския балкан. По думите му едва когато се изгради къщата, дърворезбарите влизат в нея и започват да оформят таваните, долапите и цялата мебелировка, която също е от дърво.
Прецизните образци на възрожденските майстори-дърворезбари се наблюдават в еленските църкви. Пример за това са иконостасите, царските тронове, обковът на иконите, всичко е било в общ ансамбъл, който доказва българския дух в дърворезбата, отбеляза Бонев. По думите му в наши дни занаятът е запазен. Много хора се учат да работят с дървото за удоволствие, въпреки че се иска много работа, прецизност, точност, смята той.
Занаятът възпитава, затова е хубаво на него да бъдат обучавани млади хора, защото резултатите не идват на часа, а изискват усърдие, посочи той. Самият майстор обучава от 30 години млади хора на дърворезба. Според него занаятчийството е българско богатство и трябва да бъде съхранено. Щом е запазен един занаят, самите хора, които го упражняват, ще го поведат и утвърдят, отбеляза той.
Европейските дни на художествените занаяти през тази година ще преминат под мотото "Да изковем връзки". Организатор е РСО "Централна стара планина". Подобни прояви ще се състоят в Дряново, Севлиево и Тетевен, уточниха от община Елена./АМ/