site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 септември в историята

30 септември 2024 г., понеделник, 40-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк. Григорий, просветител на Армения. Св. мчца Рипсимия.

В България се отбелязва:

Денят на община Стамболово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 3 юни 2005 г. Годишнина от обнародването (1983) в "Държавен вестник" на Указ 2932 от 27 септември 1983 г. на Държавния съвет, с който се създава Община Стамболово от населени места, отделени от Община Хасково.

По света се отбелязва:

Международният ден на превода. Отбелязва се от 1991 г. с решение на Съвета на Международната федерация на преводачите и утвърден с резолюция A/RES/71/288 на Общото събрание на ООН от 24 май 2017 г. Годишнина от смъртта на св. Йероним (ист.име Евсевий Йероним Софроний) (ок. 347-30 септември 420), християнски писател и богослов, превел Библията на латински език. От 2005 г. ООН организира ежегодно конкурс по превод "Св. Йероним", който награждава най-добрите преводи на арабски, китайски, английски, френски, руски, испански и немски език, с цел да се насърчи многоезичието и да се подчертае ролята на преводачите в многостранната дипломация. Темата на деня за 2024 г. е: "Преводът е изкуство, което заслужава да бъде защитено".

Националният празник на Ботсвана. Ден на независимостта (1966).

На този ден в България:

1884 - Княжество България и Източна Румелия сключват митническа спогодба, гарантираща безмитен внос на основните местни стоки. Алкохолът от двете страни се облага само с акциз, а тютюнът и солта, внасяни от Княжеството - с мито и акциз. Спогодбата има положителен икономически ефект за двете страни и веднага е приложена. До тогава действа митнически режим съгласно приетия през 1880 г. от правителството на Драган Цанков Закон за облагане с мито на стоките от областта Източна Румелия, който има изключително неблагоприятно развитие върху търговията и индустрията на страната и при който сумарно се получава висок процент мито при вноса и износа на дадена стока.

1885 - Княз Александър Батенберг отправя писмо до сръбския крал Милан I Обренович, в което съобщава за обявяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия и призовава към солидарност и подкрепа от сръбска страна.

1916 - По време на Първата световна война (1914-1918) при опита му да бомбардира София е свален френският бомбардировач Фарман Ф42 (Farman F-42) от поручик Марко Първанов и фелдфебел Вагнер. Това е първа въздушна победа на българските летци.

1961 - С указ 480 на Президиума на Народното събрание е създаден 10-и смесен авиационен корпус - най-мощното оперативно-тактическо авиационно съединение в историята на Военновъздушни сили (ВВС) на България, предназначено за непосредствено осигуряване войските на бойното поле. За първи негов командир е назначен ген.-майор Симеон Симеонов, а за началник на щаба - полк. Йордан Миланов. През 1993 г. 10-и смесен авиационен корпус преминава към базова организация, а от 1 септември 1996 г. се реорганизира в корпус Тактическа авиация. През 2006 г. Главният щаб на ВВС, корпус ПВО и корпус Тактическа авиация са реорганизирани в Щаб на ВВС, подчинен на Генералния щаб на Българската армия.

1992 - Учредена е Обединена българска банка (ОББ) чрез сливането на 22 български регионални търговски банки. Основен акционер е Националната банка на Гърция (NBG) - 99,9 процента. През 2017 г. белгийската банково-застрахователна група KBC Груп придобива ОББ от Националната банка на Гърция.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за храните, с който се регламентира създаването на Национален съвет по безопасност на храните към Министерски съвет, който ще координира провеждането на държавната политика по безопасността на храните и изпълнението на функциите по управление на риска.

2003 - Министърът на държавната администрация Димитър Калчев обявява началото на дейността на Българското електронно правителство. Първите услуги, които се предоставят по интернет, са промените на адресната регистрация на гражданите, справките за съдебната регистрация на фирмите в България, информация за осигурителните вноски. Използването на услугите ще става само със специален сертификат - електронен подпис.

2004 -  Надзорният съвет на Агенция за приватизация(АП) одобрява двустранно парафирания проект на договор за продажбата на 67 на сто от капитала на "Електроразпределение-Варна" ЕАД и 67 на сто от капитала на "Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД, обединени в пакет "Североизточна България", с E.ON Energie AG, Германия.

2008 - Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112 достига до 100 процента национално покритие с началото на работата на районните центрове 112 в Кърджали и Варна. Национална система за спешни повиквания е въведена в България на 21 август 2007 г., съгласно Постановление 192 на Министерски съвет от 9 август 2007 г. Тя включва 6 центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания, които са изградени във всеки от районите за планиране, определени със закона за регионалното развитие - София, Русе, Монтана, Бургас, Кърджали и Варна.

2009 - Нестинарството е вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството по време на 4-ата редовна сесия на Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, проведена от 30 септември до 3 октомври  2009 г. в Абу Даби, Обединени арабски емирства. Нестинарството е вторият български шедьовър след "Бистришките баби", включени през 2005 г. в Представителния списък с нематериалното културно наследство.

2013 - Изключен е аналоговият телевизионен сигнал и аналоговата телевизия е заменена с цифрова. На церемония в сградата на Телевизионната кула на бул. "Пейо Яворов" 2 от 11:30 ч. е преустановен сигналът на аналоговата ефирна телевизия в присъствието на представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Органа по цифрова телевизия, "НУРТС България" и медии. От 30 септември 2013 г. ефирно телевизионните програми ще се получават само цифрово. В Европа процесът на цифровизация започва през 1998 г.

2014 - Роденият в България Иван Трифонов се спуска с балон с горещ въздух в пещерата Мамет в планината Велебит в Хърватия, след което се издига обратно до повърхността й за около 25 минути. Полетът е извършен със специално проектиран балон и вместо в кошница Иван Трифонов се намира в тясна стоманена рамка над двата резервоара за гориво. Пещерата е с дълбочина 206 м, като отворът на повърхността е широк 60 м.

2016 - Народното събрание приема Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо напълно лицето. Това са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето. Глобата за неспазване е 200 лв., а за всяко следващо нарушение - 1500 лв. Забраната за носене на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, не се прилага за молитвените домове, ако се налага по здравословни причини, от характера на професията или в рамките на спортни, културни или други подобни прояви.

2017 - Във Висшето военноморско училище във Варна полага клетва първият випуск бъдещи военни лекари. Приети са 19 души - 4 младежи и 15 девойки, като обучението им ще продължи шест години и ще се провежда съвместно с Медицинския университет във Варна.

2018 - Художествена галерия "Николай Павлович" в Свищов чества 30-та си годишнина. Събитието е съчетано с 41-та изложба на свищовските художници, в която участват рекорден брой автори - 30 с близо 70 творби във всички жанрове на изобразителното изкуство - графики, иконопис, живопис с различни техники, приложно изкуство и малка пластика.    

2019 - В София на двудневно работно посещение пристига Нейно кралско височество Дана Фирас, принцеса на Йордания, по покана на министъра на туризма Николина Ангелкова. Дана Фирас е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и председател на неправителствената организация в областта на опазването и съхраняването на наследството на Йордания "Петра Нешанъл Тръст". На 30 септември 2019 г. Нейно кралско височество Дана Фирас и Николина Ангелкова откриват конференцията "Нови културни маршрути в Дунавския регион". На 1 октомври 2019 г. Нейно кралско височество Дана Фирас има среща с министър-председателя Бойко Борисов.

2020 - Със 149 гласа "за" и 66 "против" парламентът отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 15 септември 2020 г. върху промените в Закона за съдебната власт, приети от парламента на 3 септември 2020 г. Промени предвиждат изборните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) след края на мандата им или при предсрочното му прекратяване по основателни причини да получават повишение, т.е. да бъдат назначавани в съдебната система на длъжност, с една степен по-висока от тази, която са заемали, преди да бъдат избрани във ВСС.

2021 - Общинските съветници в Ловеч вземат решение площадът пред художествена галерия "Проф. Теофан Сокеров" в града да се именува "Свещеноиконом Кръстю Никифоров" (поп Кръстю).

На този ден по света:

1791 - Първо представление във Виена, Австрия, на операта "Вълшебната флейта" на австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт.

1882 - В гр. Апълтън, щата Уисконсин, САЩ е въведена в експлоатация първата в света водноелектрическа централа на река Фокс, която снабдявала с електричество няколко намиращи се в близост постройки.

1917 - Последният руския император Николай Втори и семейството му са интернирани в Сибир. Николай Втори управлява от 1894 г. до принудителната му абдикация през 1917 г. по време на Февруарската революция (1917). Той и семейството му са разстреляни на 30 юли 1918 г. в Екатеринбург. С решение на Архиерейския съвет на Руската православна църква от 13 август 2000 г. членовете на царското семейство Романови са обявени за мъченици.

1927 - Създадена е Международната федерация на библиотекарските съюзи (IFLA). Решението за учредяването на организацията е прието по време на конференция в Единбург, Шотландия, по повод 50-годишнината на Британската библиотечна асоциация (1877).

1941 - Начало на отбранителния етап на Московската битка (30 септември 1941-20 април 1942) по време на Втората световна война (1939-1945). Московската битка е едно от най-значимите събития на Втората световна война, определено от политическото и стратегическо местоположение на Москва. Завладяването на града от германската войска би придало решаващо значение за изхода на войната за СССР. Московската битка се дели на 2 етапа - отбранителен (30 септември-5 декември 1941) и настъпателен (6 декември-20 април 1942). Победата на Съветската армия край Москва се смята за повратна точка за изхода не само на Великата отечествена война, но и за Втората световна война.

1949 - Закрива се Берлинският въздушен мост, след като са осъществени 277 264 полета. Създаден през 1948 г. вследствие на съветската блокада на сухопътните и водни комуникационни пътища към Берлин, САЩ и Великобритания започват да снабдяват своите сектори с товарни самолети. През юни 1948 г. започва масовата инициатива за снабдяването на 2 млн. жители на Западен Берлин с храна и въглища за отопляване (до септември 1949 г.). Съветската блокада продължава до май 1949 г.

1950 - В Париж, Франция, се открива първият международен конгрес по астронавтика, който продължава до 3 октомври и на който е взето решение за създаването на Международната федерация по астронавтика.

1961 - Влиза в сила Конвенцията за учредяване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подписана на 14 декември 1960 г. Организацията е създадена на основата на Европейската организация за икономическо сътрудничество, действаща от 1948 г. като орган за реализация на "плана Маршал" (американска програма за възстановяване на Европа след Втората световна война(1939-1945).

1965 - В Джакарта, Индонезия, е извършен неуспешен опит за преврат срещу президента на страната Сукарно, организиран от членове на Индонезийската комунистическа партия. В нощта на 30 септември срещу 1 октомври 1965 г. членове на Индонезийската комунистическа партия отвличат и убиват шестима военни генерали. Веднага след преврата ген.-майор Сухарто, командващ стратегическия резерв, поема командването на войската, обявява, че в страната има комунистически заговор  и започва масови чистки. Уволнени са всички представители на лявото движение. Убити са най-малко 500 000 души, обвинени в принадлежност към комунистическата партия, а близо 1 млн. души са хвърлени в затворите.

1992 - САЩ затварят военноморската база "Субик Бей" - последната американска военна база на Филипините. На 24 ноември 1992 г. последните американски войници напускат страната. На 10 декември 1898 г., с подписването на Парижкия мирен договор, Испания предава правото на владение на Филипините и всички колонии на испанската корона в Карибския регион на САЩ срещу 20 млн. долара.

1998 - Македонската информационна агенция (МИА) излъчва първата си новина в Македония и в чужбина - информация за земетресение в Сърбия. Решението за създаването на агенцията е прието от парламента на 18 февруари 1992 г., но работата по създаването й започва практически от началото на 1998 г., след като през декември 1997 г. правителството приема решение за това. В началото на дейността й в агенцията работят 11 щатни репортери, 30 кореспонденти в страната и 15 от чужбина.

2004 - За първи път в историята представител на Ватикана се изказва на 59-ата сесия на Общото събрание на ООН, открита на 21 септември 2004 г., наред с други световни лидери. Секретарят по отношенията с държавите архиепископ Джовани Лайоло се обявява срещу клонирането на хора и срещу едностранните действия в борбата срещу тероризма и изтъква, че Ватикана подкрепя мерките за борба с бедността като опрощаване на дълговете на най-изостаналите страни.

2006 - Скупщината на Сърбия одобрява единодушно текста на нова конституция, в която Косово е обявено за част от Сърбия. Новата конституция заменя предишната от 1990 г. Конституцията е одобрена на национален референдум на 28 и 29 октомври 2006 г. с 53,04 процента от гласовете.

2007 - Встъпва в длъжност новият патриарх на Румънската православна църква - митрополит Даниел, избран на 12 септември 2007 г.

2008 - Фондовият пазар в САЩ губи 1,2 трилиона долара и това е абсолютен исторически рекорд в историята на Уолстрийт. Сривът на фондовата борса е реакция на вота на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, с който пакетът за финансовата стабилизация на стойност 700 млрд. долара е отхвърлен. Гласуването предизвиква шок на борсите в Ню Йорк. Дау Джоунс спада със 777,68 пункта (около 7 процента) и понижението му е по-голямо, отколкото отчетеното след терористичните нападения срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г., когато в края на първата сесия на Нюйоркската фондова борса на 17 септември 2001 г. Дау Джоунс губи 684,81 пункта.

2009 - Президентът на САЩ Барак Обама обявявя план на стойност 5 млрд. долара за медицински и научни изследвания, доставки на медицинска апаратура и обновяване на лаборатории. Един милиард от планираните средства са за изследване на генетичните причини за рака и потенциалните лечения. Над 1 млрд. долара са за геномни изследвания.

2013 - След извършено от прокуратурата на Гърция разследване срещу партията "Златна зора" от прокуратурата обявяват, че "Златна зора" е партия от хитлеристки тип. В него се изтъква, че партията има йерархична, пирамидална структура, като цялата власт в нея е съсредоточена в ръцете на нейния лидер според хитлеристката догма. 

2014 - Природозащитната организация Световен фонд за дивата природа публикува доклад, според който популациите на около 3000 животински видове в дивата природа са намалели с над 50 процента през последните няколко десетилетия. Популациите на риба, птици, бозайници, земноводни и влечуги са намалели с 52 процента в периода 1970-2010 г., при сладководните обитатели със 76 процента, при морските и сухоземните видове с 39 процента.

2015 - Съветът на федерацията (горната камара на парламента) на Русия приема решение, с което одобрява предложението на президента на страната Владимир Путин да бъдат използвани въоръжени сили на Русия в Сирия по молба на  президента на Сирия Башар Асад за оказване на военна помощ на страната в борбата със сунитската групировка "Ислямска държава", като руските войски няма да участват в сухопътни операции. Същия ден руски бойни самолети  в сътрудничество със сирийската армия нанасят първите си въздушни удари  срещу  позиции на  групировката, като извършват 20 полета. Поразени са 8 цели на "Ислямска държава" в Хама, Хомс и Латакия в северозападната и централната част на Сирия. В изявление след нанесените въздушни удари президентът на Русия Владимир Путин заявява, че Русия е убедена, че борбата с тероризма трябва да се води при стриктно спазване на международното право, т. е. в съответствие с резолюция на ООН или по молба на официалното правителство на съответната държава.

2016 - В Албания започва изграждането на мрежата на Трансадриатическия газопровод в страната. Поставена е първата линия от 13 000 тръби с дължина 215 км. Газопроводът се простира на 878 км  от находището Шах Дениз в Азербайджан до Турция, след това преминава в  Гърция,  изкачва се на 1800 метра в Албания и се спуска на 820 м под Адриатическо море до Южна Италия. Първите доставки на газ в Европа по този газопровод се очакват през 2020 г. Трансадриатическият газопровод (TAP) е съвместен проект на британската "Би Пи", азербайджанската СОКАР (SOCAR), италианската "Снам", белгийсата "Флуксис", испанската "Енагаз" и швейцарската "Акспро".

2019 - В Страсбург, Франция, уйгурският интелектуалец Илхам Тохти, осъден през 2014 г. в Китай на доживотен затвор за сепаратизъм, и Младежката инициатива за правата на човека - организация, работеща за помирение на Балканите, получават наградата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа "Вацлав Хавел" за 2019 г., която се връчва за принос в областта на правата на човека. Наградата, включваща 60 000 евро, трофей и диплом, е връчена в рамките на есенната сесия на ПАСЕ(30 септември-4 октомври 2019).

2020 - Земетресение от 5,9 по скалата на Рихтер е регистрирано край източните брегове на Тайван. Епицентърът на труса е на дълбочина 106 км. Няма данни за щети и жертви.

2021 - В Канада за първи път е отбелязан Националният ден на истината и помирението, с който се почита паметта на загиналите деца и на оцелелите в пансионите за ученици от коренното население. Денят е учреден от правителството през юни 2021 г. след откриването по-рано същата година на над 1000 безименни гроба в два бивши интерната, съществували между 1831 г. и 1996 г., чрез които близо 150 000 деца от коренното население са откъснати от семействата си. В пансионите някои от тях са жертви на посегателства, изнасилвания и недохранване. През 2015 г. Комисията за истина и помирение нарича случилото се "културен геноцид".

2022 - Членове на военните сили на Буркина Фасо, ръководени от капитан Ибрахим Траоре, извършват държавен преврат и свалят от власт президента подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба, завзел властта отново с преврат на 24 януари 2022 г. В пряк ефир по държавната телевизия военните обявяват Ибрахим Траоре за нов президент на страната. Той обосновава преврата с неспособността на органите да ограничат влошаването на положението в областта на сигурността.

Родени на този ден българи:

ген.-майор Константин Жостов, военен деец (1867-1916).
По време на Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). Командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия по време на Междусъюзническата война (1913). Командир на 7-ма пехотна рилска дивизия (25 април 1915-август 1916). Началник на Щаба на войската (1915-1916) по време на Първата световна война (1914-1918).

акад. Михаил Димитров (Михаил Димитров Дафинкичев), историк, философ и психолог (1881-1966).
Работил е в Народната библиотека в София (1913-1920). Асистент по експериментална психология (от 4 април 1921) в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Подпредседател на Българската академия на науките /БАН/(1949-1956), секретар на Философския и Правно-стопанския клон на БАН (1947-1949). Председател (1945-1953) и директор (1953-1959) на институт "Христо Ботев" (от 1955 - Институт "Ботев - Левски"). Председател на Съюза на научните работници в България (1945-1960). Лауреат на Димитровска награда първа степен" (1950) и "Народен деятел на науката" (1963). Носител на орден "Георги Димитров" първа степен (1951), на орден "Народна република България" първа степен (1959), на медал "За наука и изкуство" (златен) (1949).

адм. Бранимир Орманов, български военен деец и политик (1914-1985).
Командващ Военноморските сили на България (1950-1962), заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (1962-1973). Заместник-министър на народната отбрана и началник на Гражданската отбрана (1973-1983). Председател на Националния океанографски комитет (1983-1985). Депутат в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Носител на орден "Георги Димитров" (1974), орден "Народна република България" първа степен (1956, 1959, 1964) и орден "Народна република България" втора степен (1952).

акад. Ярослав Радев, юрист и политик (1920-2009).
От 1947 г. преподава конституционно право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Чл.-кор. на БАН (1977). Член на ЦК на БКП (24 април 1971-8 декември 1989). Председател на Съвета по законодателство при Държавния съвет на НРБ (2 декември 1971-13 юли 1989). Член (3 юли 1974-17 юни 1981) и заместник-председател на Държавния съвет (17 юни 1981-17 ноември 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Директор на Единния център по науките за държавата и правото на Българската академия на науките (1972-1988). Той е един от създателите на Конституцията от 1971 г., участва в изработването и приемането на множество законодателни актове. Основна част от трудовете му  са в областта на държавното право и по-специално  -  на конституционното право.

ген.-полк. Велко Палин, военен деец (1921-2009).
Началник на Военна академия "Г. С. Раковски" (1962-1964). Началник на Главно политическо управление на Българска народна армия (1966-1971). Член на ЦК на БКП (24 април 1971-2 февруари 1990). Завеждащ отдел "Военен" на ЦК на БКП (25 септември 1971-декември 1979) и завеждащ отдел "Военноадминистративен" на ЦК на БКП (25  септември 1971-1989). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1981). Носител на орден "Георги Димитров" (1981).

Никола Инджов, поет, публицист и преводач (1935-2020).
Работил е като редактор в Радио София (1957-1960), в сп. "Младеж" (1961-1962), в сп. "Български воин" (1958-1965), в Българска национална телевизия (1965-1969). Заместник главен редактор на сп. "Отечество" (1976-1979). Главен редактор на сп. "Родолюбие" (1982-1989), на "Литературен фронт" (1989), основател и главен редактор на "Литературен вестник" (1990), основател и главен редактор на в. "Камбана" (1991), главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1991-1992). Главен секретар на Съюза на българските писатели (27 юли 1994-30 ноември 1996). Бил е дългогодишен председател на Международна фондация "Гео Милев" (до февруари 2015). Автор е на повече от 20 книги с поезия, пътеписи, есета. Преводач на поезия от испански, португалски, руски и сърбохърватски език. Носител на Националната Ботевска награда (2001), на награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") (2001) и за най-добра публицистична книга за "Приписки към времето" (2005), на орден "Кирил и Методий" огърлие (23 май 2006), на Националната награда "Георги Джагаров" (2008), на Националната награда за литература "Захарий Стоянов" за 2015 година (1 октомври 2015) и др.

проф. Георги Дюлгеров, режисьор, сценарист и продуцент (1943).
Режисьор в Студията за игрални филми "Бояна" (1970-1991). Художествен ръководител на Армейския аудио-визуален център (1992-1998). От 1994 г. е член на Европейската филмова академия. Преподавател по кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1973-2010) и в Нов български университет. Сценарист е на филмите "Авантаж" (Сребърна мечка от "Берлинале 1978"), "Мера според мера", "Трампа", "Лейди Зи" и др. Носител на международната награда "Сребърна мечка" за режисурата на филма "Авантаж" от Берлин (1978), на Наградата на София на Столична община за цялостен принос към световното кино (март 2014). Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" (1 октомври 2010). Почетен гражданин на Бургас (декември 2014).

Владимир Кисьов, инженер и политик (1947).
Работил е като конструктор (1971-1974) и ръководител секция (1974-1976) в Института по съобщителна промишленост в София.  Бил е ръководител на отдел "Радиовръзки" към Института по радиоелектроника (1976-1992). Директор на дирекция "Международно сътрудничество и връзки" в Министерството на промишлеността (1993-1997). Заместник-министър на икономиката (1997-1998), заместник-министър на външните работи (21 януари 1999-юли  2001) и главен преговарящ с Европейския съюз (юни 2000-2001). Директор на Европейския институт в София (2001-2002) и от 2009 г. е председател на Управителния съвет на института.  Заместник-председател на Съюза на демократичните сили /СДС/ (22 февруари 2004-15 юли 2007). Председател на Столичния общински съвет (2003-2007). Почетен гражданин на София (17 септември 2017).

Янка Такева, педагог и синдикалист (1947).
От 1990 е заместник-председател, а от 30 март 1995 г. председател на Синдиката на българските учители (преизбрана на 30 юни 2012 и на 1 юли 2017). Главен редактор на в. "Учителско дело". Избрана  за "Жена на Годината" за цяла Европа от Библиографичния институт в Северна Каролина, САЩ (2000). Носител на наградата "Бреза" на финландската Международна организация та профсъюзите (2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен във връзка с 20-годишнината на Синдиката на българските учители (4 юни 2010), на орден "Стара планина" първа степен за нейния значителен принос към развитието на образованието и гражданското общество в България като активен лидер и общественик и във връзка с 25-годишнината на Синдиката на българските учители (11 март 2016).

Красимир Гергов, бизнесмен (1961).
През 1992 г. създава първата агенция за рекламно обслужване - агенция "Крес". От 1996 г. е основател и председател на Управителния съвет на Асоциация на рекламните агенции - България (от 2012 г. се преименува на Българска асоциация на комуникационните агенции) (1996-2016). От 2001 г. е основател и президент на Българската голф асоциация. Създател и собственик на Триада ТВ (1994-1998), на Класик ФМ Радио (1994-1998), регионален представител на CNN- International за България и Македония (1993-1998). От 16 април 2008 г. е председател на Управителния съвет на Националния борд по туризъм. Създател и консултант на първия частен национален телевизионен канал- bTV (1999-2010).

Васил Пармаков, музикант (1961-2016).
През 1984 г. започва кариерата си на изпълнител.  Дълго време работи в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия в различни международни групи. През 1990 г. се завръща в България. Свири с блус, джаз и рок формации, пише филмова и театрална музика. Бил е в българската блус рок група  "Подуене блус бенд". През 2011 г. издава  книгата "Аз и майор Блюхер" с разкази, поезия, сентенции и размисли.

Радан Кънев, юрист и политик (1975).
Председател на Българския младежки червен кръст (1994-1998). От 2002 г. до 2005 г. работи като адвокат, а от 2005 г. е съдружник в адвокатска кантора. Един от учредителите на партия "Демократи за силна България" /ДСБ/ (31 май 2004), заместник-председател на ДСБ (26 ноември 2011-23 юни 2013). Председател на ДСБ (23 юни 2013-юни 2017). Говорител на коалицията "Реформаторски блок" (2 април-4 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Председател на  обединението "Нова Република" (31 януари 2017-10 юни 2017). От 10 юни 2017 г. е заместник-председател на партия "Демократи за силна България". От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Малина Крумова, политолог и политик (1976).
Заместник-министър на околната среда и водите (20 март 2013-13 юни 2013). Ръководи централното координационно звено на европейските структурни и инвестиционни фондове в Министерския съвет (2014-2017). Заместник министър-председател по европейските фондове (27 януари 2017-4 май 2017). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (9 май 2017-10 октомври 2018). От 20 февруари 2019 г. е председател на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".

На този ден са родени и:

Чарлз Станфорд, ирландски композитор и диригент (1852-1924).
Известен е с крупните си оркестрови романтични съчинения. Автор е на седем симфонии.

Херман Зудерман, немски писател и драматург (1857-1928).
Един от представителите на натурализма в немската литература.

Жан Перен, френски физик (1870-1942).
Носител на Нобелова награда за физика за 1926 г. за работата му върху дискретния строеж на веществото и специално за откритото от него равновесие на утаяване.

Ханс Гайгер, немски физик (1882-1945).
През 1908 г. съвместно с Ърнст Ръдърфорд конструират уред за регистриране на отделни йонизиращи частици, който е усъвършенстван до днешния гайгер-мюлеров брояч през 1928 г. от Валтер Мюлер.

Ото Шмид, съветски математик, астроном и полярен изследовател (1891-1956).
Ръководител на арктическата експедиция на ледоразбивача "Георги Седов" и на архипелага Земя на Франц Йосиф организира първата научноизследователска станция (1930-1931). Под негово ръководство е създадена мрежа от полярни станции - на остров Рудолф, на нос Желание, на нос Челюскин, на остров Котелни и др. Директор на Института по теоретична геофизика (1937-1939). Вицепрезидент на Академията на науките на СССР (28 февруари 1939-24 март 1942). Герой на СССР (27 юни 1937).

Невил Франсис Мот, британски физик (1905-1996).
Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с американските физици Филип Андерсън и Джон ван Флек за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

Давид Ойстрах, съветски цигулар, диригент и педагог (1908-1974).
Народен артист на СССР (1953).

Юрий Любимов, руски актьор, театрален режисьор и педагог (1917-2014).
Основател и художествен ръководител на Московския театър за драма и комедия "На Таганка" и негов директор (23 април 1964-16 юли 2011). Театърът се открива с  премиера на неговата постановка "Добрият човек от Сечуан" от Бертолд Брехт на 23 април 1964 г. През 1984 г. е лишен от съветско гражданство заради активната си гражданска позиция, която е в разрез с политиката на държавата. Работи в Израел, Италия, Франция, Германия, САЩ, Финландия. Завръща се в СССР през 1988 г., през 1989 г. гражданството му е върнато. Носител на много награди, сред които Държавната награда на СССР (1952) и на Русия (1997) в областта на литературата и изкуствата, носител е на наградите  "Триумф", "Чайка", "Златна маска", "Кристална Турандот" и др. Почетен гражданин на градове в САЩ, Израел, Полша, Испания, Португалия, Финландия, Франция и Япония. Почетен доктор на няколко известни университета и академии.

Труман Капоти, американски писател (1924-1984).
Автор е на романи, пиеси, разкази, сценарии за филми, по известни от които са романите "Други гласове, други стаи" (1948), "Арфата на тревите" (1951), "Закуска в Тифани" (1958), "Хладнокръвно" (1966) и сборника с разкази "Музика за хамелеони" (1980).

проф. Ели Визел (Елиезер Визел), американски писател и педагог от румънски произход (1928-2016).
Професор по философия, хуманитарни и социални науки в "Сити юнивърсити" в Ню Йорк (1972-1976), в Бостънския университет (1976) и в Йейлския университет (1982-1983). Автор е на повече от 57 книги, много от които са удостоени с престижни литературни награди. Описва преживяванията си в нацистките лагери на смъртта в мемоарната си книга "Нощта" (1958), преведена на повече от 30 езика. Един от основателите и председател на Съвета на американския Мемориален музей "Холокост" (1980-1986). Носител на Нобелова награда за мир за 1986 г. 

Жан-Мари Лен, френски химик (1939).
Основоположник на надмолекулярната химия (супрамолекулярна химия). Носител на Нобелова награда по химия за 1987 г. заедно с американските химици Доналд Крам и Чарлз Педерсън за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.

Пол Бремър, американски дипломат (1941).
Посланик на САЩ в Нидерландия (31 август 1983-25 август 1986), граждански администратор на Ирак в следвоенния период (11 май 2003-28 юни 2004).

Йохан Дайзенхофер, немски биохимик (1943).
Носител на Нобелова награда за химия за 1988 г. за определянето на третичната структура на центъра на фотосинтетичната реакция.

Фран Дрешър, американска актриса, телевизионна водеща, сценаристка, режисьорка и продуцент (1957).
Участвала е във филмите "Рагтайм" (1981), "Треска в събота вечер" (1977) и др. Продуцент на телевизионния сериал "Гувернантката" (1993-1999), в който изпълнява главната роля. Участвала е и в телевизионните сериали "Да живееш с Фран" (2005-2007), "Щастливо разведени" (2011-2013) и др.

Франк Рийкард, нидерландски футболист и треньор (1962).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол (като футболист) и бронзов медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол (като треньор на Нидерландия). С "Милан" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1989, 1990), Суперкупата на Европа (1989, 1990) и Интерконтинанталната купа (1989, 1990), а с "Аякс" (Нидерландия) печели търинирите Купа на носителите на купи (1987) и Шампионска лига (1995).

Саманта Макинтош, новозеландска състезателка по конен спорт (1975).

Анди ван дер Мейде, нидерландски футболист (1979).

Мартина Хингис, швейцарска тенисистка от словашки произход (1980).
Спечелила е 25 титли от турнирите на "Големия шлем" - 5 индивидуално, 13 на двойки и 7 на смесени двойки. Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (31 март 1997-индивидуално, 8 юни 1998-двойки). Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (на двойки). Въведена в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2013).

Кристиан Родригес, уругвайски футболист (1985).

Оливие Жиру, френски футболист (1986).

Макс Верстапен, нидерландски автомобилен състезател (1997).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 2021 г.

Това е денят на смъртта на:

Емануил Васкидович (ист. име Манолаки Васкиди), български възрожденец и просветител (ок.1795-1875).
Основава в Свищов първото елино-българско училище (1815), а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Работи като главен учител в Свищов (1815-1845; 1854-1863) и в Плевен (1845-1854). Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език.

Константин Маковски, руски художник (1839-1915).
Известни негови картини са "Момиче с куче", "Щастливата Аркадия", "Майка и дъщеря", "Летен ден","Българските мъченици", "Жестокостите на турския башибозук в България" от 1877 г. и др.

акад. Александър Божинов, български художник карикатурист, илюстратор, писател, публицист (1878-1968).
За първи път печата литературни произведения и карикатури във в. "Сълза и смях" (1898). В сътрудничество с Елин Пелин основава хумористично-сатиричния в. "Българан" (1904). Един от основателите на дружество "Родно изкуство" (1919). Директор на Института за изобразителни изкуства при Българска академия на науките (1952-1953). Създател на съвременната българска художествена карикатура. Автор на отзиви и критики за художествени изложби и театрални постановки. Почетен гражданин на Свищов (1936).  Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958), на орден "Народна република България" първа степен (април 1968).

поп Андрей (Андрей Игнатов Попдимитров, Червеният поп), български църковен деец и деец на революционното работническо движение (1880-1923).
Заради непокорство пред църковните власти е заточен за 6 месеца в Преображенския манастир. Делегат е на I конгрес на БКП /т.с./ (1919). Участник в Септемврийското въстание (1923)  като командир на отряд (заедно с Кирил Митев). След разгрома на въстанието е заловен и обесен край родното си село Медковец. Подвигът му е възпят от Гео Милев в поемата "Септември".

Добри Немиров (ист. име Добри Харалампиев Зарафов), български писател (1882-1945).
Работил е като чиновник и библиотекар в Българска академия на науките (1905-1918) и в Министерството на благоустройството. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед",сп. "Учителска мисъл", сп. "Народен живот", сп. "Листопад", сп. "Везни" и др. Председател на Съюза на българските писатели (февруари 1937- февруари 1940). Автор е на антивоенни разкази, романи за живота в големия град от средата на 19 в. до Първата световна война (1914-1918), пътеписи, творби за деца.

Стефан Киров, български актьор, режисьор и театрален деец (1883-1941).
Играл е в Народния театър (1909-1923, 1934-1941). Режисьор  в "Български художествен театър" в София (1925), директор-режисьор на Русенски общински театър (дн. Драматичен театър "Сава Огнянов") (1925-1927). Основава първия общински театър в Сливен (1928), който от 19 ноември 1979 г. носи неговото име. Създава Бургаския драматичен театър (дн. Драматичен театър "Адриана Будевска") (1929). Директор-режисьор на Пловдивския общински театър (1932-1934). Поставя над 200 пиеси. Един от основателите на Съюза на артистите в България (2 ноември 1919) и негов председател (1935-1937).

проф. Саздо Иванов (Саздо Иванов Тричков), български учен, физик (1899-1996).
Работил е в областта на полупроводниците и квантовите генератори. Той е един от създателите на българския експериментален телевизионен предавател (1954) и от организаторите на опитните телевизионни излъчвания (1955-1959). Заместник-ректор на Държавната политехника (1950-1951) и неин ректор (1951-1952). През 1951 г. оглавява научно-приложен колектив за създаването на българска телевизия. Ректор на Висшия машинноелектротехнически институт (1953-1960). Заместник-директор на Физическия институт при Българската академия на науките (1962-1972). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959, 1960). Удостоен  е със званията "Заслужил деятел на науката" (май 1972),  "Народен деятел на науката" (май 1979), "Герой на социалистическия труд" по повод 85-годишнината му  (1984). Почетен доктор на Техническия университет (октомври 1995). 

Чарлз Рихтер, американски сеизмолог (1900-1985).
Създател на скала, която отчита силата на трусовете на земетресенията, наречена на негово име (1935).

Андре Лвоф, френски микробиолог (1902-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския биохимик и микробиолог Жак Моно и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

акад. Дмитрий Лихачов, руски учен литературовед и обществен деец (1906-1999).
Председател на Съветския фонд на културата (1986-1991). Председател на Руския международен фонд на културата (1991-1993) и от 1993 г. негов почетен преддседател. Автор е на трудове за развитието на староруската литература и култура, родоначалник на методологическото направление в литературната медиевистика. Сред трудовете му са "Вътрешният свят на художественото произведение", "Староруската литература и нейните взаимоотношения с изобразителните изкуства", "Предвъзраждането в литературата", "Слово за похода на Игор". Изследовател на старобългарската литература. Автор е на студиите "Размисли на националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература", "Шестодневът" на Йоан Екзарх Български и "Поучението" на Владимир Мономах" и др. Първи носител на орден "Свети апостол Андрей Първозвани", най-високото държавно отличие на Русия (октомври 1998). Носител на българските награди и ордени - Кирило-Методиевска награда (1977), на Международната награда "Братя Кирил и Методий" (1979), на орден "Мадарски конник" (1995) и на орден Стара планина първа степен (1996).

Патрик Уайт, австралийски писател (1912-1990).
Автор е на романите "Пътници в колесница" (1961), "Неразбиваемата мандала" (1966), "Окото на бурята" (1973), "Пояс от листа" (1976) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1973 г. за епическото му и изпълнено с психологизъм творчество, което въвежда в литературата един нов континент.

Симон Синьоре, френска актриса от немски произход (1921-1985).
Участвала е във филмите "Макадам" (1946), "Демони на зората" (1946), "Салемските вещици" (1957), "Мопасан" (1982) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля (1960) за филма "Място на върха" (1959).

проф. Стоян Каролев, български писател, литературовед, литературен критик и поет (1921-2005).
Автор на над 15 книги, сред които "Замисъл и образ" (1959), "Димчо Дебелянов" (1961; 1965), "Въпроси на художественото майсторство" (1963), "Съвременни литературни въпроси" (1966), "В света на прозата" (1968), "Идеи, изображение, стил. Избрано" (1971), "Димитър Благоев и Георги Кирков" (1972), "Жрецът-воин. Пенчо Славейков" ( т. I и II, 1976, IIт издание - 1981; т. III - 1988), "Неутолимият. Книга за Емилиян Станев" (1982), "Портрети и скици" (1986), "Есенни макове" (стихове, 1994), "Близки и непостижими" (1996), "Мигове от течащото време" (2001) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1981).

Джералдин (Джери) Мок, американски летец (1925-2014).
Наричана "летящата домакиня", тя е първата жена пилот, която осъществява околосветска обиколка със самолет, прелитайки 37 000 км с едноместен самолет "Чесна 180" за 29 дни, 11 часа и 59 минути (23 103 мили)  и няколко часа, преди да кацне на летището в Порт Колумб в Охайо в 21,36 ч. на 17 април 1964 г. Полетът й е с междинни кацания в Казабланка (Мароко), Кайро (Египет) и Калкута (Индия). Тя е обявена и за първата жена, прелетяла над  Антлантическия и Тихия океан. На 4 май 1964 г. президентът Линдън Джонсън й връчва сребърния медал "Луи Блерио" на Федералното авиационно управление, като в сертификата на медала е определена като "летящата домакиня". През април 2014 г. нейна статуя е издигната на летището в гр. Кълъмбъс, щат Охайо.

Мартин Пърл, американски физик (1927-2014).
Носител на Нобелова награда за физика за 1995 г. за откриването на субатомната частица тау лептон. Той си поделя наградата с  американския физик Фредерик Райнс, който я получава  за откриването на елементарната частица неутрино.

Генко Генов, български музиковед (1928-1993).
Работил е в държавното предприятие "Разпространение на филми" (1962-1964) и като музиколог в държавната туристическа организация "Балкантурист" (от 1965).  По негова идея е създаден конкурсът "Песни за българското Черноморие" (1965), който от 1967 г. носи името "Златният Орфей". Директор на фестивала "Златният Орфей" (1967-1974). През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 8 години е освободен, реабилитиран е политически и граждански с решение на Народното събрание от 1990 г. Директор на фестивала "Златният Орфей" (1992-1993). Автор е на мемоарите "Звезди и сенки. Неизвестното за "Златният Орфей" (1992).

акад. Рангел Вълчанов, български режисьор, актьор и сценарист (1928-2013).
От 1952 г. работи в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" като асистент режисьор и режисьор-постановчик, член на директорския съвет в СИФ "Бояна". Автор е на около 17 игрални и десетки документални филми, като в повечето от тях е сценарист и режисьор: "Слънцето и сянката (1962), "Търси се спомен..." (1964), "Вълчицата" (1965), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Езоп" (1970), "Лице под маска" (1970), "Шанс" (1971), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате" (1986) и др. Сред десетките му документални филми са "Пътешествие между два бряга" (1967),  "Любомир Пипков" (1974), "Мечтател" (1982), "Индия, моя любов" (1983), "Гена Димитрова" (1983) и др. Автор е на книгите "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой" (2013). През 1995 г. е обявен от кинематографичната общност за режисьор номер 1 на България за 20 век. Носител на Голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци (1980), на Наградата за цялостно присъствие в българското кино (1990),  Специална награда на Международната академия на изкуствата (1997), наградата "Киноцентър Бояна" за 2003 г., държавната награда "Паисий Хилендарски" (3 ноември 2008), наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (31 май 2012), на наградата "Златен на век" плакет на Министерството на културата (21 май 2004), на наградата "Златен вке"огърлие на Министерството на културата (20 май 2013), на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999) и орден "Св.св.Кирил и Методий" с огърлие (4 ноември 2008).

Джеймс Дийн, американски актьор (1931-1955).
Участвал е във филмите "Бунтовник без кауза", "На изток от рая" и "Гигант". Джеймс Дийн се превръща в идол на американското кино и получава статут на легенда след смъртта му на 24-годишна възраст в автомобилна катастрофа. Награден посмъртно със "Златен глобус" (1956) за най-добър драматичен актьор.

Стефан Марков, български художник график (1940-2000).
Оформител и илюстратор в седмичното сп. "Лик" на Българската телеграфна агенция (1968-1992). Носител на наградата "Борис Ангелушев" на Съюза на българските художници за илюстрациите си към "Записки по българските въстания" (1986), на сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991, 1997), на почетни дипломи от Международния конкурс "Ел Ферол" в Испания (1989, 1991), на приза на журито от Графичното биенале в Маастрихт, Холандия (1993), на специалната награда на журито от Международното триенале на графиката в Кайро, Египет (1997) и др. През 2005 г. младите графици от секция "Графика" към Съюза на българските художници учредяват награда за млад график на негово име, която се връчва всяка година за принос на млад творец на традиционната изложба "Графика в малък формат". Носител на званието "Герой на социалистическия труд" и орден "Георги Димитров" (1977).

Ралф Стайнман, канадски имунолог и цитолог (1943-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2011 г. за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет. Другата половина от наградата получават американският имунолог Брус Бойтлер и люксембургският имунолог Жул Хофман, които я получават за работата им върху задействането на вродения имунитет.

Джеси Норман, американска оперна певица - сопран (1945-2019).
През декември 1969 г. дебютира в Националната опера в Берлин на 24-годишна възраст в постановката "Танхойзер" от германския композитор Рихард Вагнер. През 1970 г. се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г. През 1982 г. Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" на руския композитор Игор Стравински. През 1983 г. участва с изпълнения на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк. Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години на 20-и в. тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет Втора. Носител на четири награди "Грами" (1988, 1989, 1998), сред които и за цялостно творчество (2006).

Иван Станчев, български астролог (1968-2007).
Издава в. "АстроСвят". Работил е в предаванията "Здравей, България" и "На кафе" по Нова телевизия,  водил е предаване "На върха" по телевизия ББТ. Съставял е седмични прогнози в сп. "На кафе" и във в. "Бъди БГ", месечни прогнози в сп. "Максимум" и сп. "Ана". През 2004 г. основава Съюза на българските астролози и става негов председател. Автор е на книгите  "Астрология" (2000), "Анализирайте хороскопа си сами" (2003), "Хранене според звездите" (2006).
/АЯ, МГ/