site.btaСептемврийското въстание през погледа на чуждите медии

В края на септември 1923 г. Септемврийското въстанието е окончателно потушено от правителствените войски и специално сформираните доброволчески отряди. Бунтът започва на 23 същия месец като опит за сваляне на режима на Народния сговор, установен с държавен преврат на 9 юни 1923 г. и е организиран и ръководен от Българската комунистическа партия (БКП) тесни социалисти (т.с.). Включват се и много леви земеделци и анархисти. Правителството на Александър Цанков взема мерки за осуетяване на въстанието и на 12 септември арестува повече от 2000 дейци на БКП (т.с.). Като реакция на арестите, въстанието избухва стихийно по места. На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП (т.с.), на която е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Формиран е Главен щаб, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 22 септември правителството обявява военно положение и мобилизира големи войскови сили за справяне с бунтовниците. Въстанието е обявено на 23 септември в гр. Фердинанд (дн. Монтана). В следващите няколко дни въстават и повечето от селищата на Северозападна България, като в много части на България избухва в ограничен мащаб.

Събитията от края на септември са следени и подробно отразени в европейските и балкански медии. За реакциите им четем в Бюлетините на БТА „Преглед на чуждия печат“

Комунистите в България

Лондон, 25 септември, 1923 г. /Морнинг пост/ Неотдавнашната история на България ни дава един от многото случаи, при които в критически момент комунистическия кураж се губи. Правителството на Стамболийски се крепеше не върху комунистите, а върху селяните и предоставяше не революционно, а земеделско движение. Но понеже Стамболийски се справи с офицерите от войската и ги замести със селска милиция, и понеже бе враждебно на градската буржоазия, комунистите се надяваха да спечелят борбата и раздухаха националните различия до класова война, тъкмо както и болшевиците в Ирландия се надяват да спечелят своята съветска република.[…] Да се лови риба в мътна вода е първото правило на революцията. Комунистите се преструваха, че съчувстват на селското движение като смятаха да го използват при удобен случай за свои цели. Но когато стана преврата през юни, комунистите се уплашиха, изоставиха борещите се селяни и се обявиха неутрални. Стамболийски бе убит, водителите на партията му пръснати и ония селяни, които се бяха вдигнали с оръжие, бяха победени, но комунистите не направиха нищо, издадоха само крайно надути позиви, в които обясняваха, че нямат нищо общо с тях. За тази грешка те бяха твърде строго мъмрени от главната квартира на комунистическия интернационал. Зиновиев нападна ожесточено комунистическата партия в България и я обвини в страхливост.[…]

***

Комунистическо-земеделски опит за преврат в София

 Прага, 26 септември, 1923 г. /Народни листи/ С изключение на два-три провинциални града, всички местни опити за насилствен преврат са избухнали по селата. Някои градове са били нападнати отвън и войската, преследваща бунтовниците е била обстрелвана от селяните. В София комунистите не са се опитали дори да се бунтуват. С право може да се каже, че те са си послужили за своя навреме разкрит преврат с членове от земеделския съюз, лесно спечелен разбира се с тоя опит. Те още не са забравили проповедите на Стамболийски.[…] Оня ден е било обнародвано от белградските вестници съдържанието на един позив, тайно разпространен в провинцията, в който се напада силно цар Борис и правителството на Цанков. Комунистите, които разбира се, горещо желаят да има безредици на Балкана, са използвали това настроение, създадено от българската земеделска емиграция в чужбина и са построили върху него своя план, за който знаеха сигурно още от начало, че няма да успее.[…] Правителството не притежава достатъчно войска за широки действия, но огъня, прелетял от Югоизточна към Северозападна България, намалява и изгасва.

***

Белият терор в България

 Виена, 29 септември, 1923 г. /Манчестър Гардиън/ Произходът на сегашните смутове в България трябва да се търси в началото на Цанковия режим. Веднага след падането на Стамболийски, известията, излизащи от официалните български източници, бяха оповестили в чужбина, че в бюрото на бившия диктатор е намерен един таен договор между Москва и Стамболийски. Всеки, който е запознат с манталитета на „белия режим“ знае, че известието е разпространено, за да се оправдае предстоящото преследване на комунистите, което наистина не закъсня много.

Няколко дена след установяването на Цанковия режим започна едно силно преследване на комунистите и терористичните актове извършени от крайното крило на офицерската лига в хотел Континентал в София, надмина жестокостта на хотел Британия в Будапеща преди четири години.[…]

Белият манталитет може да се разбере само от онези, които са запознат с Балканите и с белите офицери. Аз съм сигурен, че генерал Лазаров искрено вярва в болшевишката опасност, без да забележи, че неговите методи спомагат най-много за пораждането на болшевизма.[…] Сега, когато най-лошата фаза на белия терор е захванала, безпощадното преследване тласка комунистите към съпротива и те опитват последния си шанс в борбата. Селяните, недоволни от режима естествено са помогнали във въстанието на комунистите.

Професор Цанков, нещастният министър-председател, който сигурно е либерално настроен, е оръдие в ръцете на милитаристите и всяко движение към ляво може да му коства живота. Истина е, че една малка част от крайните комунисти са получили пари и поддръжка от Москва, но това правят комунистите и от другите страни. Това сигурно не оправдава царството на терора на офицерите от армията, който терор е едничката причина на сегашната тъй наречена революция.

***

Раковски и българските събития

 Париж, 1 октомври, 1923 г.  /Руская газета/ Последните сведения ясно доказват участието и дори ръководната роля на московските болшевици в събитията, които се разиграват засега в България. От получените сведения в Париж се вижда, че Изпълкома на трети интернационал предоставил в разпоредбата на своя „балкански комитет“, който води комунистическата пропаганда в балканските страни огромни кредити, част от които още през м. август са били преведени от Одеса във Варна и там са били дадени на българските комунисти. Когато в България започнали вълненията, няколко члена от изпълкома пристигнали в Одеса, където се намират и до сега. Те следят събитията и ръководят от далече действията на българските „другари“. Освен това Раковски (Кръстьо - бел. ред.) е пристигнал в Одеса и от там е влязъл във връзка със своите единомишленици, като им е изпратил обширни нареждания.[…] В края на месец август френските власти в Рур са арестували един емисар на червения професионален съюз командирован в Европа да предаде нареждания на професионалните съюзи, засягащи общата акция. У него са били открити много книжа и между другото копия от цялата преписка на червения професионален съюз и Раковски с българските комунисти. От тази преписка се вижда, че българските събития са готвени отдавна от московските болшевици.

***

Водителите на въстаниците на наша земя

Цариброд, 1 октомври, 1923 г. /Време/ От два дни се намират на наша земя водителите на комунистическото въстание Георги Димитров и Васил Коларов заедно с още няколко лица от техния щаб, между които и ломския кмет г. Пастармаджиев. Димитров и Коларов са заявили, че въстанието е пропаднало поради предателството на известни лица. Действително те дълго време са се крили в София и на 22 септември се отправили към Фердинандово (дн. Монтана – бел. ред), а оттам, като се присъединяват към войската, щели да тръгнат за София, където също са готвили преврат. Между това предателството на един софийски революционер развалило всичко: арестувани били голям брой комунисти и всяка акция била осуетена.[…]

***

Комунистическите бунтове

 Лондон, 3 октомври, 1923 г. /Дейли Телеграф/ Българското правителство се е добрало до пълни доказателства, че ръководството на комунистическото въстание е било в ръцете на Москва. Свалянето на Стамболийски бе сметнато от водителите на III Интернационал за удар срещу тяхното влияние в България. В Москва се образува специален комитет, за да вдъхне нова енергия на българските комунисти и Коларов, секретар на Изпълнителния комитет на III Интернационал, бе изпратен със специална мисия на Балканите, добре снабден с чужда валута. Българските комунисти са играли винаги влиятелна роля в Москва, където образуваха плътна и енергична група. Най-видният между тях, освен Коларов е Раковски, бившия диктатор на Украйна, а сега съветски агент в Лондон.[…]

Комунистическият план се състоеше в уреждане на много въстания навсякъде из страната, които да накарат правителството да изпрати малкото си войски далеч от София, където след това би било лесно да се задоволят министрите с внезапно нападение. Но тоя план не успя, защото комунистическото средище в София бе унищожено от полицията, преди да има време да се развият провинциалните въстания. При все това Коларов реши да продължи нападенията върху малките градове и железниците. Никъде комунистите не можаха да отбележат траен успех, защото селяните в мнозинството си оставаха равнодушни към техните позиви.[…]

***

Военният режим в България

 Белград, 6 октомври, 1923 г /Дейли Нюз/ България е много странна страна, където положението е тъй несигурно, че мирът на Балканите може да бъде подхвърлен на опасност всеки момент. Току що се завърнах от едно пътуване из най-развълнуваните области, включително гр. Самоков, център на анархистическото движение, където гражданската полиция и другите власти принадлежат на анархистическата организация. Самоков може всъщност да се смята като държава в държавата и неговото военно и политическо влияние е твърде значително.

България, обаче сега се управлява от една тайна организация, съставена главно от запасни офицери, най-влиятелните водители на които сега държат юздите на управлението в София. Тази тайна лига е основала една военна организация известна под името „Кубрат“, върху силата на която почива сегашният режим на цар Борис.[…]

За да се противопоставят на този блок, комунистите, социалистите и селяните обединяват своите сили, а те имат зад себе си 75 % от населението. За да попречи на заздравяването и закрепването на тази организация на работниците, правителството организира редица нападения срещу комунистите в провинцията, страхувайки се от организираната опозиция. Тази мярка срещу комунистите и селяните беше причината за недавната революция, която обаче е временно потушена. Стотици комунисти арестувани в София сега се пазят от македонски комитаджии.

***

Как се разви и как се потуши земеделско-комунистическата революция в България?

 Белград, 20 октомври, 1923 г. /Аванти/ Не може да се установи по чий почин избухна кратковременната българска революция. Сигурно е само това: има няколко хиляди убити, много повече ранени и затворите са пълни с революционери. Но още се води препирня, кой грабна пръв оръжие против днешната власт. Едни твърдят, че това  бе комунистическата революция, други напротив, говорят за „селска война“, а трети прописват отговорността на Москва и Белград. От всичко, което се пише и всичко, което казват бежанците, може да се извлече заключението: истината е наполовина казана. Това е било земеделско-комунистически бунт, ръководен от комунисти. Че селяните имаха основателни причини да въстават против правителството на Цанков, не трябва да се приказва. Който е следил събитията в България след 9 юни знае какви условия на терор се създадоха за селското население. Завзел властта благодарение поддръжката на националистите, милитаристите и македонските комити, министър Цанков отправи първо своя гняв против селяните, против дребните земеделци, които бяха противници на неговата политика.[…]

Но имаше един друг неприятел, който трябваше да се отслаби. Това бе комунистическата работническа организация, единствената истинска работническа политическа организация. Социалдемократическата партия всъщност участва в коалицията на Цанков с един свой представител. Когато Цанков повярва, че е изкоренил завинаги земеделската опозиция, той насочи своите удари срещу комунистите.[…]

Самата съществуваща вражда между тия две партии му помогна много в тая работа. Много от последователите на Стамболийски продължаваха известно време дори след убийството му, да бъдат горделиво неприязнени спрямо комунистите. И комунистите, раздразнени още от преследванията на Стамболийски, не разбраха веднага, както пише Зиновиев, нуждата на момента и отхвърлиха всяка идея за съюз със земеделците.[…]

Краят на въстаническото движение ви е известен. Революционерите спечелиха някои успехи през първите дни. В Пещера те се съпротивляваха 12 дни на нападенията на доброволците и македонците. Между Берковица и Фердинанд комунистите, водени от Коларов и Димитров – единствената група, която имаше едно оръдие и три картечници – се съпротивляваха 6 дни. Те нямаха оръжие и муниции, тогава, когато врагът имаше много артилерия и картечници. Против комунистите се хвърлиха също и Врангеловите войски, намиращи се в България. После имаше и предатели, които обикновено се продават на неприятеля. Най-после имаше грешки в командването.[…]

Това, което стана после е лесно да си го въобрази човек. „Булгари“, органът на министър Цанков, пише с очевидно задоволство, че села и градове са сринати със земята от правителствената артилерия; че десетки хиляди революционери са разпръснати по горите и планините, мъчейки се напразно да избягат от безмилостното преследване на войската; че всички затвори са препълнени, че няма достатъчно военни съдии, за да ги съдят. При това арестите продължават.

Ето защо правителството на Цанков говори само за комунистическа революция. Ако той говореше за селска революция, Англия, Франция, тези тъй християнско милостиви сили биха направили укори и мъмрения. Затова той говори само за комунисти, болшевики и съветски републики. Поради реакционния манталитет на Европа, той знае много добре, че никоя страна не ще му причини грижи. Напротив! Но грижи сигурно ще му причини един ден самата България. Зад комунистите, особено зад избитите и арестуваните селяни стоят други стотици хиляди, които не се смятат за победени.