site.btaОбщина Бургас за трета поредна година е с най-висок индекс за електронно управление

BOBSTH 12:48:31 30-11-2017
MH1247BO.018
общини - изследване - данни

Община Бургас за трета поредна година е с най-висок индекс за електронно управление


София, 30 ноември /Екатерина Тотева, БТА/
Община Бургас за трета поредна година е с най-висок индекс за електронно управление, София запазва второто място от миналата година, а Габрово прави скок от десет места благодарение на новия си сайт, Шумен е на четвърта позиция от 23 през миналата година. На последно място е община Монтана, която и миналата година е била на тази позиция.
Това съобщи на пресконференция Драгомир Белчев, финансов директор в Института за икономическа политика (ИИП) и част от екипа, работил по класацията на 27-те най-големи общини (областни центрове) в България. Индексът се базира на оценка на общинските интернет страници по 111 критерия в пет категории: сигурност и защита на личната информация, приложимост, съдържание, предлагани услуги, гражданско участие и социална ангажираност.
Методология на изследването е американска, но видоизменена с компоненти, които да отговарят на нашата действителност. Изследването е осъществено с подкрепата на Посолството на Съединените американски щати.
Анализаторите от Института посочват, че най-голям напредък има в предлаганите услуги и в използваемостта на общинските сайтове, но има какво да се желае по отношение на сигурността и защита на личната информация. Технологиите се развиват по-бързо, от скоростта, с която те се прилагат от администрацията, отчитат изследователите.
Сред изводите от класацията е това, че все повече общини успяват да идентифицират значението на сайтовете . По индикатор "сигурност и защита на личните данни" първите три места си поделят София, Бургас и Шумен, а Пазарджик е в дъното на класацията. Сред проблемите по този показател изследователите изтъкват това, че най-често под защитата на личните данни се разбира като изброяване съответните закони.
По индикатор "използваемост" най-добре работещите сайтове са тези на общините София, Варна и Стара Загора. Сред условията сайтът да е използваем са - лесна навигация, наличие на форми за попълване на обратна връзка и инструменти за търсене на информация на сайта.
По индикатор "съдържание" - наличност на публични документи, достъп за хора с увреждания, мултимейдна информация, обяви за работни места, информация за работата на общинските съвети и директен контакт, Бургас е лидер. Изследователите посочват, че по принцип голяма част от информацията е налична, но е по-трудно достъпна и например липсва описание на задълженията на дирекциите на общината, което затруднява хората към кого да се обърнат при проблем. За общинските съвети се оформя тенденция дейността им да бъде обособена в отделен подсайт, разширява се и възможността за пряко предаване на заседанията.
По индикатор "предлагани услуги" - справки по електронен път в регистри, и електронно плащане на такси, данъци и издаване на разрешителни, удостоверения и справки, София, Стара Загора и габрово са сред първите места, а Видин и Монтана на последните.
Изследователите отчита като цяло липсата интегрирани системи за плащане на услуги, като ползват се други платформи, но директно, през сайта на общините, това по-рядко се среща.
По индикатор "гражданско участие и социална ангажираност" - възможностите, предоставени от общините за обратна връзка и въвличането на хората в управлението и вземането на решения, като в този индикатор са включени и профилите в социалните мрежи и как те се използват, лидери са общините Бургас, Плевен и Перник. Изследователите изтъкват като проблем за повечето общини липсата на анкета за оценка на удовлетвореността след ползване на определена услуга, или като цяло от сайта и невъзможността за директно обсъждане. Най-често общините имат профил във Фейсбук - 16 от 27.
Днес бе представено и друго пилотно изследване на Института - Мониторинг на онлайн финансовата отчетност на общините за последните три години, в което се анализира доколко местната власт споделя информация за финансовото си състоянието с хората и доколко тя е достъпна до тях. Мариана Трифонова, старши експерт в Института обясни, че са били изследвани финансови данни от годишните финансови отчети на 27 общини - областни центрове, за периода 2014 - 2016 г., поместени на сайтовете им. Сред изводите се откроява това, че за отбрана и сигурност местната власт отделя средно 1,5 на сто от разходите си, което може да се окаже проблем при справяне с извънредни ситуации заради природни бедствия например. За това перо например в Добрич, Разград и Търговище се отделя едва половин процент от разходите, докато във Варна - 4,4 на сто, което според анализаторите от ИПИ се дължи на това, че градът е морска столица и граница. Най-голямото перо от разходите на всички изследвани общини е за образование.
Като цяло анализаторите отчита, че всички общини изпълняват законовите си задължение и онлайн публикуват годишните си финансови отчети. В община Габрово например се представя съкратена версия на годишния финансов отчет, насочена към хората с презентация и в достъпна форма, Разград има също опит в тази посока.
/МХ/