Служебното правителство винаги е заявявало, че основният приоритет е провеждането на честни избори, както и на запазването на финансовата стабилност на страната и устойчивост на публичните финанси, заяви служебният заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова днес на брифинг в Министерство на финансите по повод изготвянето на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за изготвянето на бюджета за 2025 година. На брифингът присъстваха още изпълнителният директор на НАП Румен Спецов и директорът на Агенция "Митници" Георги Димов.
Петкова представи резултати от анализ на публичните приходи и разходи за периода 2022-2024 година, който показва нарастване на разходите. Тя допълни, че този доклад е изготвен без никакъв политически елемент.
По думите ѝ, анализът за посочения период показва тенденция за значителен ръст на увеличение на разходите, като най-висок ръст за периода се наблюдава при разходите за персонал, за социално и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, разходите за издръжка.
Финансовият министър даде пример с покачването на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 година са нараснали на 18 млрд. лева за 2024 лева. "Същата тенденция се наблюдава и при разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии - от 25,7 млрд. лева за 2022 година нарастват на 34,9 млрд. лева", каза Петкова.
"Изводът, който може да се направи от анализа е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от плана за възстановяване" (Националния план за възстановяване и устойчивост), каза Петкова.
Тя призова да бъде даден мандат на служебното правителство да довърши преговорите по НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост), тъй като страната рискува да изгуби милиарди левове.
"Целта на анализа е да се намерят факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, за да се набележат мерки, които да допринесат инвестиции при спазване на фискалната устойчивост", каза Петкова. Тя добави още, че България е единствената страна, която не е предоставала изменения по плана (НПВУ), както и съдържанието на глава REPower.EU (отнасяща се за енергетиката и енергийния преход - бел. ред.).
"Искам да се обърна към политическите партии да се организира дебат в НС да се предостави мандат на служебното правителство да довърши преговорите с ЕС, тъй като средствата, които ще загуби България, са в размер на милиарди лева", каза тя.
"Бюджетът за 2025 година следва да гарантира финансовата устойчивост на страната в средносрочна перспектива. В тази връзка трябва да бъдат намерени най-добрите решения. Служебното правителство изразява готовност за обсъждане с политическите партии, работодателите и синдикатите за намирането на най-добрите решения за България", добави Петкова.
Петков призова да не се интерпретира изнесената информация днес неправилно, тъй като това крие рискове пред присъединяването на България към еврозоната, така и за действителното състояние на публичните финанси. По думите й, има решения за всики ситуации, но е необходим дебат, за да се вземат правилните решения.
"Знаете, че очакваме в края на ноември или най-късно декември България да изпълни последния критерии за присъединяване към еврозоната по отношение на ценовата стабилност. Има и решение на Народното събрание, което задължава правителството в двуседмичен срок от изпълнението на критерия да бъде подадено искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади и след това съответно за приемане на решение от Съвета (на ЕС - бел. ред.) за дата за присъединяване на България към еврозоната.
Петкова бе категорична, че България ще представи бюджет за следващата година с дефицит в рамките на заложените 3 на сто.
"Няма никакво съмнение, че България ще представи бюджет за 2025 година в рамките на заложените параметри в Закона за публичните финанси (31 октомври, бел. ред), в което ще влиза и дефицит до 3 на сто", каза Петкова. По думите ѝ, трябва да има дебат за да се изберат най-добрите мерки, за да може едновременно да се запази финансовата стабилност с перспектива за икономически растеж и социален просперитет.
"Има възможности за финансиране, това е Планът за възстановяване и устойчивост. Това е приходна мярка. Същото се отнася по отношение и на европейските фондове. Това са проекти, които могат да бъдат финансирани с европейски средства, не да бъдат финансирани с национален бюджет. Капиталовата програма трябва да включва тези проекти, които не могат да бъдат финансирани с европейски програми по Плана за възстановяване и устойчивост", каза Петкова, допълняйки, че това са само част от възможните мерки и има нужда от дебат, след който те ще бъдат официално съобщени.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
