site.btaНорвегия и Русия вдигнаха градуса в Арктика с високотехнологична ограда по границата и смяна на посланик

Министърката на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия Емили Енгер Мел заяви в края на миналата седмица за норвежката държавна телевизия Ен Ер Ко (NRK), че правителството ѝ може да издигне високотехнологична ограда по цялото протежение на границата си с Русия, намираща се в арктическото пространство, или поне по част от нея. Стъпката ще бъде предприета по примера на съседна Финландия, отбеляза Асошиейтед прес.

Четири дни по-късно, на 1 октомври, руският президент Владимир Путин смени посланика на страната в Норвегия, като на мястото на Теймураз Рамишвили застъпи Николай Корчунов, предаде ТАСС. Новият ръководител на дипломатическата мисия на Москва в кралството беше посланик за специални поръчения на руското министерство на външните работи и председател на Комитета на висшите служители на Арктическия съвет. Той наблюдаваше и съгласуваше международното сътрудничество в Арктика, посочва ТАСС.

Именно Корчунов беше този, който в началото на март тази година заяви, че мащабът на военната дейност на САЩ и други страни членки на НАТО в Арктика се разраства. "Продължава активизирането на военните дейности на САЩ и други страни от НАТО в Арктика, а и в други региони, които не са арктически. Увеличава се потенциалът им в северните географски ширини, както и мащабът на провежданите там учения", заяви тогава Корчунов, цитиран от Ройтерс, на пленарно заседание по време на научнопрактическата конференция "Далечният изток и Арктика: устойчиво развитие".

В ръководеното от Норвегия учение на НАТО "Северен отговор" участваха 13 страни. То се състоя през първата половина на март на териториите на Норвегия, Швеция и Финландия. Трите скандинавски държави, заедно със САЩ и Русия, членуват в Арктическия съвет.

Какво представлява Арктическият съвет

Освен че първа издигна ограда по границата си с Русия, Финландия е и инициатор на Арктическия съвет – международна регионална организация с цел опазване на околната среда и осигуряване на развитието на северните полярни и приполярни райони. През септември 1989 г. правителството на Финландия организира официална среща в град Рованиеми между осемте арктически страни (с територии отвъд Северния полярен кръг), на която са обсъдени мерки за опазване на природата на арктическото пространство.

Срещата в Рованиеми е последвана от заседания в Йелоунайф (Канада) през април 1990 година и в Кируна (Швеция) през януари 1991 г. През юни 1991 г. има нова среща в Рованиеми, на която е приета Стратегия за опазване на околната среда на Арктика. Учредителният форум е на 19 септември 1996 г. в Отава (Канада), където е подписана декларация за създаването на Арктическият съвет. В него влизат Канада, САЩ, Исландия, Норвегия, Финландия, Швеция, Русия и Дания, чиято територия е Гренландия.

Председателството на Арктическия съвет, подобно на това на ЕС и на Г-7, е на ротационен принцип. В момента председателството е именно на Норвегия, която го пое точно от Русия, председателствала между 2021 и 2023 г. Тъкмо в този период Москва започна инвазията си в Украйна – на 24 февруари 2022 г.

След нахлуването на руските войски в съседната държава две държави от Арктическия съвет, които поддържаха дългогодишен военен неутралитет – Финландия и Швеция, се присъединиха към НАТО. Направиха го съответно през април миналата година и през март тази година.   

Норвежкият проект за гранична ограда

Границата между Русия и Норвегия е с дължина 198 километра, далеч отвъд Северния полярен кръг. Тя очертава от изток област (фюлке) Финмарк – "норвежкият Далечен изток“. Това е едновременно най-голямата по територия (близо 49 000 кв. км) и последната по-население (малко над 75 000 души) административна единица в кралството.

"Проектът за граничната ограда е много интересен, защото сам по себе си е високотехнологичен. Ще бъдат вградени сензори, които засичат движението на хора на определено разстояние от оградата, не само плътно до нея. И това може да стане реалност в Норвегия“, обясни Мел пред Ен Ер Ко миналия четвъртък.

Намеренията на управляващите са успоредно с издигането на оградата да бъде увеличен броят на граничарите и да бъде засилено наблюдението, добави министърката. Мел е била впечатлена от оградата, издигната по финландската граница, по време на посещението си в съседната Скандинавска държава това лято, отбелязва Ен Ер Ко.

Според изследователя от института "Фритьоф Нансен“ Арилд Мьо, цитиран от държавната телевизия, норвежката гранична ограда трябва да е по-добре укрепена от финландската, защото се намира в края на една територия със „значително струпване на руски военнослужещи“ с прилежащата им бойна техника.

"Там се наблюдава съществено движение на руски подразделения и съответно става въпрос за изключително секретна военна зона. От друга страна руските власти изобщо не контролират мигрантския поток покрай този район“, отбелязва Мьо.

Под знака на бежанската криза в "Сторског“

Полицейската началничка на област Финмарк – Елен Катрине Хета, засвидетелства пред държавната телевизия подкрепата си за представения от Мел проект. "Смятам, че на определени места по границата е задължително да има ограда. Тепърва ще уточняваме кои отсечки са най-належащи в това отношение“, заявява Хета.

"Убедена съм, че тази ограда ще възпира хората, които искат да преминат нелегално от Русия в Норвегия или в обратната посока. По принцип незаконното пресичане на норвежко-руската граница е рядкост, макар и през август граничните ни служби да заподозряха, че е имало нелегално влизане в Русия“, каза още Хета.

Ен Ер Ко посочва, че миналата година полицията е съобщила за три нелелегални преминавания от Норвегия в Русия от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Най-известният случай на нелегално влизане в Норвегия е от януари 2023 г. с дезертиралия руски командир от наемническата частна военна компания "Вагнер“ Андрей Медведев, за когото се смята, че е пресякъл границата по бял халат, посочи Ен Ер Ко.

Граничният контролно-пропускателен пункт "Сторског“ е единственият официален вход от Русия в Норвегия, през който не са обичайни нелегалните преминавания. Не така беше през 2015 година, останала в полицейските доклади в Норвегия като "бежанската криза от „Сторског. Тогава от руска територия влизат около около 5 000 мигранти, търсещи убежище. Година по-рано силите на Москва бяха анексирали украинския Кримски полуостров.

Заради притока на мигранти от 2015-а през следващата година в района на граничния пункт е била издигната ограда, дълга 200 метра и висока 3 метра и половина. Тези мерки водят до остра реакция от страна на руското посолство в Осло.

"Ние не разбираме защо вие издигате тази ограда“, се казва в тогавашното изявление на руската дипломатическа мисия в Норвегия, която отбелязва, че най-доброто решение по въпроса за сигурността по границата между Русия и област е чрез "диалог и сътрудничество, а не с издигането на огради“.