site.btaМултикултурализмът е един от основните показатели на духовното богатство на всяка държава, казапосланикът на Азербайджан у нас Н. пр. Наргиз Гурбанова

BOBSTH 13:08:32 28-05-2018
AM1306BO.003
България - Азербайджан - посланик - интервю

Мултикултурализмът е един от основните показатели на
духовното богатство на всяка държава, каза
посланикът на Азербайджан у нас Н. пр. Наргиз Гурбанова


София, 28 май /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Искрено вярвам, че голямата съзидателна работа на двете страни, насочена към разширяването на отношенията между Азербайджан и България, ще осигури благополучието на нашите държавите и ще укрепи нашето приятелство. Това каза в интервю за БТА посланикът на Азербайджан в България н. пр. Наргиз Гурбанова. Днес Азербайджан отбелязва националния си празник - Деня на републиката.
"Между нашите народи има много сходни черти и традиции. Българският народ, както и азербайджанският, е много приветлив, гостоприемен и отзивчив. Едната от чертите, която ме привлича в България, е традициите на мултикултурализма. Мисля, че мултикултурализмът е един от основните показатели на духовното богатство на всяка държава. Както и в Азербайджан, така и в България, съжителството на представители от различни религии, етнически групи и култури в условия на мир, спокойствие, толерантност, може да бъде пример за много държави", отбеляза пред БТА дипломатът.
Н.Пр. Наргиз Гурбанова е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016 г. Тя е доктор на философските науки и е със 17-годишна дипломатическа кариера. Наградена е с юбилеен медал на Република Азербайджан - "90 годишнината от дипломатическата служба на Република Азербайджан (1919-2009)".
Д-р Гурбанова започва работа в Министерството на външните работи на Азербайджан през 2001 г. Заемала е различни позиции в дирекция "Икономическо сътрудничество и развитие". Работила е в Посолството на Азербайджан в Австрия (2004 - 2007) и в Посолството на Азербайджан в Съединените американски щати, където е заемала длъжността съветник, временно управляващ и заместник-ръководител на мисията (2010 - 2013). Притежава докторска степен по философски науки от Университета на Виена, Австрия (2009). Академичната й степен включва бакалавърска и магистърска степен по международни отношения от Бакинския държавен университет, Азербайджан (1997), магистър по Международен мениджмънт от Западния Университет, Азербайджан (1999). Учила е международен бизнес в Международното бизнес училище Йоншопинг, Щвеция (2000) и международно право в Университета Ница, Франция (1997). Посланик Наргиз Гурбанова е омъжена и има един син.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Как бихте определили сътрудничеството между Азербайджан и България в областта на енергетика?
Отговор: Азербайджан е важен играч в опитите на региона да допринесе за енергийната сигурност на Европа и е пионер в осъществяването на енергийните проекти с трансрегионална стойност и мащаб. Южният газов коридор (SGC), мега тръбопровод, стойността на който е над 40 милиарда щатски долара, се счита за един от приоритетните енергийни проекти за ЕС, осигуряващ допълнителен обем газ от нови източници. Проектът предвижда транспортиране на природен газ от Каспийския регион до Италия и по-нататък до Европа чрез Южнокавказкия тръбопровод, Трансанадолския газопровод и Трансадриатическия тръбопровод, преминаващи през територията на Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция и Албания. Тази година приключваме втората фаза на проекта Шах Дениз - мащабен проект, който ще добави още 16 млрд. куб. м природен газ годишно към приблизително 10 млрд. куб. м, които се добиват от първата фаза на проекта Шах Дениз.
Оценяваме факта, че българското правителство вижда Азербайджан като желан и надежден партньор за гарантиране на енергийната сигурност на България. Както знаете, след 2020 година България ежегодно ще получава 1 милиард кубически метра природен газ от газовото находище Шах Дениз в Азербайджан. В скоро време България планира да започне строителството на интерконектора Гърция-България (IGB), чрез който азербайджанският газ от трансадриатическия тръбопровод ще достигне българска територия.
През юли 2017 г. "Булгартрансгаз" ЕАД и СОКАР подписаха меморандум за разбирателство, чиято основната цел е проучване на възможностите за допълнителни маршрути за доставка на газ в България и чрез България в други страни от Югоизточна Европа. По покана на президента на България Н. Пр. Румен Радев и премиера Н.Пр. Бойко Борисов, Азербайджанската държавна петролна компания (СОКАР), заедно с български партньори, разглеждат възможностите за развитие на газоразпределителната мрежа на България. СОКАР счита България за важен играч в тази географска област за засилване на енергийното сътрудничество с европейските партньори.
Споделяме интереса на българската страна да развием двустранния ангажимент и сме готови да продължим работата си с българските партньори в проучването на начини за постигане на взаимноизгодно партньорство в областта на енергетиката.

Въпрос: Казвате, че "Баку е вратата на България към Азия". Как бихте определили сътрудничеството между Азербайджан и България в областта на транспорта?
Отговор: Паралелно с енергетиката транспортът се смята за приоритетно направление на сътрудничеството между двете държави. И Азербайджан, и България имат изгодно геостратегическо положение. Азербайджан за България е врата в Централна Азия и Персийския залив, а България за Азербайджан е изход на пазара на Европейския съюз.
В Азербайджан особено внимание се отделя на разширяването на транспортната инфраструктура, цялостното използване на транзитния потенциал на страната и реализирането на международни транспортни проекти. На 14 май тази година се състоя церемонията по откриването на комплекса "Бакинско международно морско търговско пристанище" с капацитет 15 млн. тона стоки и 100 хиляди товарни контейнера, а на 30 октомври 2017 г. се състоя церемонията по откриването на железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс (БТК), която има потенциал за транспортиране на 17 млн. тона стоки и 3 млн. пътници. В изявлението на Европейския съюз за стартирането на железопътната линия се заявява, че България ще може да се възползва от възможностите, създадени от проекта, и този коридор ще минава през България, като по този начин ще създаде бърза и надеждна железопътна връзка между Европа и Азия.
Опирайки се на транзитния си потенциал, Азербайджан е активен участник на международните транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг и е готов да сътрудничи с България в рамките и на двата коридора. С транспортния коридор Изток-Запад, обединяващ Китай с Европа, стоките се транспортират в две посоки. Едната е Китай-Казахстан-Азербайджан-грузинските пристанища Батуми и Поти и после по Черно море, другата е по същия маршрут до Азербайджан, а оттам чрез БТК в Европа.
Движещият се по този маршрут блоков влак "Nomad Ekspress" доставя стоките от Китай в Европа средно в рамките на 10-12 дни. Транскаспийският международен транспортен маршрут, създаден през 2014 г. и минаващ през Каспийско море, обединява пристанищата на Казахстан и Азербайджан, играе особена роля в горепосочения коридор. По този маршрут са определени единни транзитни тарифи и се прилага принципът "едно гише".
През ноември 2017 г. е подписано Споразумение за създаване на Лазуритния транспортен коридор (Lapis-Lazuli Transport Corridor) между Азербайджан, Афганистан, Туркменистан, Грузия и Турция, който ще минава по пътя на международния транспортен коридор Изток-Запад. С това споразумение се залага правна база на този маршрут и работата в тази посока продължава.
Международният транспортен коридор Север-Юг ще осигури превоз на стоките от Индия и страните от Югоизточна Азия посредством пристанището Бендар-Абас през Азербайджан в Европа. Западният маршрут, по който се донасят стоки, обхващащ азербайджанската територия на коридора, е по-кратък с 800 км в сравнение с пътя, преминаващ чрез Суецкия канал, което ще намали срока на доставка с 20 дни и процесът на доставката ще струва по-евтино с 10-15 процента.
Първите пробни контейнери по този маршрут вече са пуснати през 2017 г. Освен това, Югозападният транспортен коридор се очертава като нова възможност за трансрегионални превози през Евразия. Този коридор ще създаде нови възможности за транспортиране от Персийския залив през Иран, Азербайджан, Грузия и после през пристанищата на Черно море в Европа и обратно, като ще осигури безопасност, скорост и ще се прилага единна ценова политика на превоз на стоки.
Основното предимство на Югозападния транспортен коридор, в сравнение с алтернативните маршрути, е, че разстоянието и времето на транзита са близо 3 пъти по-малко. През първите 10 дни на месец май тази година по този маршрут са реализирани тестови транспортирания. Контейнерът, изпратен от Полша от гара Славков измина разстоянието от 2356 км през територията на Полша, Украйна, Грузия, Азербайджан и Иран.
Азербайджан е сред учредителите на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, като се фокусира върху насърчаване на икономическото развитие и сътрудничество в Азия, инвестирайки в инфраструктура и други продуктивни сектори, засилване на регионалното сътрудничество.
Азербайджан и България си сътрудничат също така и в рамките на програмата ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия). Миналата година по инициатива на Азербайджан в парламентарната асамблея на ОССЕ е създадена Група за подкрепа на "копринения път". България също се присъедини към тази група.

Въпрос: Каква е ситуацията с новата директна въздушна линия между двете страни, която се откри oт 16 януари 2018 г.? Бихте ли казали повече за новия полет Баку-София?
Отговор: Преди около 4 месеца Азербайджанските авиолинии (AZAL) с тяхната нискотарифна търговска марка "Бута Еъруейс" стартираха директен полет от Баку до София. Полетът оперира веднъж седмично, а минималната тарифа по маршрута Баку-София е 29 евро в една посока. В сравнение с трансферните полети и часовете за пристигане и заминаване, този директен полет е по-удобен, защото е през деня и продължителността на полета е само 3,5 часа.
"Бута Еъруейс" е първата нискотарифна авиокомпания извън Европейския съюз. България е първата й дестинация в ЕС, където се извършва директен полет. Въздушната линия по маршрута Баку-София оперира с модерни комфортни самолети Embraer E190, оборудвани с удобни седалки, просторно място за краката и голямо горно багажно отделение за ръчен багаж.
През януари-февруари 2018 г. станахме свидетели на увеличение на броя на българските туристи, посещаващи Азербайджан, с 40 процента. Много азербайджански туристи също се възползваха от тази възможност да открият България. Междувременно от полетите на "Бута Еъруейс" се възползват не само пътниците, за които Баку или София е крайна дестинация, но и тези, които използват този маршрут като транзитен. Директният полет между столиците на нашите държави даде допълнителни възможности за растеж, улеснява и стимулира контактите между хората.

Въпрос: Според Вас ще се засили ли туристическият обмен между страните след откриването на директния полет на "Бута Еъруейс"?
Отговор: Мога да ви кажа със сигурност, че откриването на директен полет между Баку и София ще повлияе положително на обема на туристическия поток. Приемливите цени за полети, по-краткото време за пътуване, опростеният визов режим в Азербайджан, възможността да се направят комбинирани екскурзии, използвайки транзитния потенциал на Азербайджан, това са факторите, които се вземат предвид от туристите при избора на ваканционна дестинация.
Освен това не става въпрос само за традиционните видове туризъм. Азербайджан предлага широка гама от услуги в сферата на културния, кулинарния, екологичния, СПА туризма, балнеологията и др. През март тази година група от 30 български сомелиери бяха на винен тур в Азербайджан. Участниците се запознаха с развитието на лозарството и винарството в Азербайджан, с разнообразието от алкохолни напитки, произведени в нашата страна, посетиха 8-те известни завода за производство на алкохолни напитки и вино, и се запознаха не само със столицата Баку, но и с други прекрасни региони на моята страна.
Както България, така и Азербайджан предприемат активни стъпки за популяризиране на туризма и информиране за туристическия потенциал на всяка от страните. Тази година нашето посолство участва в такива известни изложения в България като 35-то международно туристическо изложение "Ваканция и СПА Експо", 15-то Международно туристическо изложение "Културен туризъм". Като страна-партньор България участва в 18-то Международно изложение "Туризъм и пътуване" в Азербайджан, което се проведе в Баку на 4-6 април тази година. Всичко това е показател за вниманието, което двете страни отделят за разширяването на отношенията в областта на туризма.

Въпрос: Вашите впечатления от обмена в сферата на културата и образованието?
Отговор: Отношенията в областта на културата и образованието между Азербайджан и България наскоро станаха още по-активни. Азербайджан пое задължение да развива партньорство с България в тези области. През 2013 г. започна да функционира Центърът за азербайджански език и култура към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където се преподава азербайджански език и мултикултурализъм, а също така и се организират културни събития за българските студенти. Целта на Центъра е да способства за по-задълбоченото изучаване на езика, културата и историята на нашата страна в България.
За втора поредна година организираме прожекции на няколко азербайджански филма - "Червената градина", "Градски мотиви", "Градината с наровете". Прожекцията на филма "Али и Нино" беше наш дебют на Международния филмов фестивал в София. Вярвам, че горепосочените събития имат голямо значение за отбелязването на 120-годишнината на азербайджанската кинематография. Активно сътрудничим и със Съюза на българските филмови дейци, за да отбележим тази важна дата.
Трябва да спомена, че миналия месец директорът на Азербайджанския държавен академичен национален драматичен театър посети България по покана на Мариус Донкин, директор на Народния театър "Иван Вазов". Очаква се г-н Донкин да вземе участие в Петата Бакинска международна театрална конференция, която се провежда в Баку два пъти годишно. Миналата година спектакълът "Юда" на Айшад Маммадов, актьор от трупата на Азербайджанския държавен академичен национален драматичен театър, е представен в рамките на Международния фестивал на монодрамата "Към звездите", който се провежда ежегодно във Варна.
През юни град Созопол ще бъде домакин на Международния франкофонски фестивал "Солей". Радваме се, че ще сме част от това културно събитие. Бих искала особено да отбележа, че двама азербайджански художници ще посетят България, за да присъстват на състезание в рамките на този фестивал.
Посещението на делегацията, водена от вицепрезидента на Националната академия на науките на Азербайджан академик Иса Хабиббайли в България този месец, беше много плодотворно. По време на посещението му бяха подписани два документа с български партньори в съответните области. В рамките на това посещение в Националния археологически институт с музей при БАН беше открита постерна изложба "Археологическо наследство на Азербайджан". Експозицията ще продължи до 22 юни. Искам да поканя българските ни приятели да посетят тази изложба и да се запознаят отблизо с историята на Азербайджан.
Сътрудничеството в областта на образованието между нашите страни несъмнено допринася за икономическото и социалното развитие и насърчава всеобщите ценности като толерантност и уважение за културно многообразие. Висшите учебни заведения на двете страни изразяват намерението си да укрепват двустранните връзки. Имаме 18 споразумения за сътрудничество с 15 български университета. Бих искала особено да подчертая някои от тях. Русенският университет "Ангел Кънчев" поддържа тесни контакти с Висшето нефтено училище в Баку. Ректорът на Висшето нефтено училище в Баку по покана на българската страна се очаква да посети Русе, за да обсъди аспектите на бъдещото сътрудничество между университетите.
По-късно тази година Стопанската академия "Д. А. Ценов" в партньорство с Азербайджанския държавен икономически университет и Азербайджанския университет по туризъм и управление ще реализират 2 проекта в рамките на програмата на ЕС "Еразъм +".
От друга страна, университетът АДА, един от водещите университети не само в Азербайджан, но и в региона на Кавказ и Централна Азия, университетът "Хазар", първият частен университет в Южен Кавказ, както и Държавната академия за физическо възпитание и спорт в Азербайджан са поканили български студенти да кандидатстват в програми за обучение и стипендии, които предлагат.

Въпрос: Г-жо Гурбанова, Азербайджан се слави с исторически традиции в поезията, специфичната музика, танците, кулинарията, производството на вино от нар, копринените шалове и килими. Кое от изброените Вие лично считате за запазената марка на Азербайджан?
Отговор: Вярно отбелязахте, че Азербайджан е прочут с богатата си поезия, вълшебна музика, танци, вкусна кухня и др. Азербайджан е една от държавите, притежаващи най-древната и богатата култура. Азербайджанският народ възпитава такива гении като Мехсети Гянджеви, Низами, Физули, Хуршудбану Натаван, Мирза Алекбер Сабир, Гусейн Джавид, Самед Вургун, Узеир Гаджибеков, Саттар Бахлулзаде, Гара Гараев, авторът на първата опера в ислямския Изток Шафига Ахундова, Омар Елдаров, Тофиг Бахрамов, Расим Оджагов и др. Азербайджанското литературно наследство обогати световната литература с редки литературни паметници. Произведенията на гениалния представител на азербайджанската литература през 12 век Низами Гянджеви са връх на възрожденската литература. Произведението на гениалния поет "Хамсе", което се състои от пет поеми, не е само перлата на азербайджанската литература, но и реално литературно събитие, обогатяващо възрожденската култура на Изтока.
Тази година азербайджанската култура отбелязва редица юбилеи. 110-годишнината от представянето на азербайджанската опера "Лейли и Меджун", първата опера в мюсюлманския свят, 145-годишнината на азербайджанския театър, както и 120-годишнината на азербайджанската кинематография се отбелязват не само в Азербайджан, а и отвъд границите му. Многовековната азербайджанска музика подарява на световната музикална култура своите ярки образци. Гениалният азербайджански композитор Узеир Гаджибеков полага основа на първата опера в мюсюлманския свят "Лейли и Меджун", обединяваща музиката на Изтока и Европа. Азербайджан се смята за люлка не само на първата опера в мюсюлманския свят, но също така и на първата оперета и балет.
Тук трябва да отбележа, че в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са вписани устното и нематериалното културно наследство на Азербайджан като традиционната музикална форма - мугам; ашъгското изкуство; празникът Новруз; традиционното изкуство на килимарството; занаятите и изпълнителското изкуство на тар (струнният музикален инструмент с дълго гърло); човкан (традиционната игра с конна езда от Карабах); традиционното изкуство за изработката и носенето на копринени забрадки кялагаи от жените и символиката му; лаваш; изработката на струнен музикален инструмент каманча и изпълнителското изкуство; традицията за приготвяне и споделяне на традиционното азербайджанско ястие долма. Включването в този списък на обектите от различни културни направления не е само резултат на достойно популяризиране на азербайджанската култура, но и същевременно е показател на високата оценка, дадена на историко-културното наследство на азербайджанския народ. Всички тези елементи заедно формират нашата култура, те са неразделна част и в един или друг аспект участват в популяризирането на Азербайджан.

Въпрос: Азербайджанската кухня е впечатлила личности като Дюма, Марко Поло и Чърчил. Кое ваше национално ястие ви е любимо? Коя българска гозба най-много ви е впечатлила?
Отговор: Първо да отбележа, че историята на азербайджанската национална кухня е древна колкото история на нашия народ. Сред наскалните рисунки в Гобустан, датирани хилядолетия преди Христа, има рисунки, където е изобразено клане на различни животни с кулинарна цел. Освен, че е древна, кухнята ни е и много богата. Азербайджанската кухня също така обогатява и кухнята на съседните държави. Както знаете, към азербайджанската национална кухня се отнасят такива вкусни ястия като пилаф, долма, хаш, бозбаш, чъгъртма, кебаб, левенги, буглама, довга, гутаб. В Азербайджан са записани повече от 3000 рецепти. От това, което преброих, най-много харесвам долма. Ще отбележа един интересен факт. В азербайджанската кухня има 356 вида долма.
Много сме горди, че неразделната част от азербайджанската кухня - долма, номинирана под заглавието"традицията за приготвяне и споделяне на традиционното азербайджанско ястие долма, символ на културна идентичност", през декември 2017 г. на 12-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която се проведе на о. Джеджу в Южна Корея, е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Когато говорим за българската кухня, мога да кажа, че тя е много пъстра. В някои ястия наблюдаваме сходство. "Сармите" в българската кухня приличат на азербайджанската "долма". Кухнята ви е много вкусна. Харесвам всички ястия, но най-много обичам сирене, което е неотменима част от българската кухня и направената с него шопска салата.

Въпрос: Ваше превъзходителство, какво най-много ви е впечатлило от българските традиции?
Отговор: Между нашите народи има много сходни черти и традиции. Българският народ, както и азербайджанският, е много приветлив, гостоприемен и отзивчив. Едната от чертите, която ме привлича в България, е традициите на мултикултурализма. Мисля, че мултикултурализмът е един от основните показатели на духовното богатство на всяка държава. Както и в Азербайджан, така и в България съжителството на представители от различни религии, етнически групи и култури в условия на мир, спокойствие, толерантност, може да бъде пример за много държави.

Въпрос: Вашето любимо място в България? Защо?
Отговор: Вече повече от две години живея в България и посетих много градове. Историческата столица на България - Велико Търново, за мен е специално място. Очарована съм от историческите паметници в този град - крепостта Царевец, църквата "Света Петка". Тези паметници демонстрират историческото богатство на България. От друга страна, град Велико Търново за мен е роден, защото тук се намира Архитектурно-музейният резерват "Трапезица", реставриран благодарение на финансовата подкрепа на Фондация "Гейдар Алиев", ръководена от първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева.

Въпрос: Въпрос извън дипломацията - какво обичате да правите в свободното си време? Вашето хоби? Остава ли ви време за семейството?
Отговор: Разбира се, че свободното време предпочитам да прекарам със семейството си. Много харесвам пешеходните обиколки. Често с моето семейство посещавам парк-музея "Врана". По мое мнение това е райското кътче на София.
На 11 май тази година по случай отбелязването на 100-годишнината от създаването на Азербайджанската демократична република и 26-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Азербайджан и България в парк-музея "Врана" бяха засадени 3 източни чинара, специално донесени за този повод от Азербайджан. Убедена съм, че тези дървета, олицетворяващи приятелството между Азербайджан и България, ще станат идеално допълнение към прекрасния парков ансамбъл.

Въпрос: Вашето пожелание?
Отговор: Пожелавам на всички жители в България добро настроение, радост и оптимизъм. Искрено вярвам, че голямата съзидателна работа на двете страни, насочена към разширяването на отношенията между Азербайджан и България ще осигури благополучието на нашите държавите и ще укрепи нашето приятелство.
/АМ/