site.btaГражданското общество в ЕС е разочаровано от резултатите на КОП28, преговарящите отчитат напредъка
Гражданското общество в ЕС е разочаровано от резултатите на КОП28 в Дубай, ОАЕ, но преговарящите отчитат напредъка, който бе постигнат. Това каза в специално интервю за БТА часове след края на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (КОП) Петер Шмит, ръководител на делегацията на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на форума.
Представителите на ЕИСК бяха част от делегацията на ЕС на глобалната конференция. Шмит е профсъюзен секретар по международни и европейски въпроси на Германския съюз на работещите в сектор храни, напитки и кетъринг. Той е представител на Германия в група II (работници) на ЕИСК, председател на секция „Селско стопанство, развитие на земеделските райони и околна среда” и председател на групата за Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение в климата на европейската институция. ЕИСК е консултативен орган в ЕС, който подпомага дейността на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Нeгови членове са работодатели, профсъюзни дейци и представители на социални, професионални, икономически и културни организации.
В заключителния документ на КОП28 за пръв път се говори за нуждата от поетапен отказ от изкопаемите горива на планетата. Това бе едно от исканията на част от развитите и от развиващите се страни по Конвенцията на ООН, както и на гражданските организации в Европа и по света.
Европейските организации на гражданското общество отчитат това, но са разочаровани, защото текстът не отразява нужното, обясни Шмит. Постигнатото не е достатъчно за постигане на целта да се удържи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий до 2030 г. в сравнение с нивата от прединдустриалната епоха. Според науката разполагаме едва с две години и девет месеца да намалим вредните емисии в атмосферата. За постигане на целта от Парижкото споразумение трябва да действаме много, много по-бързо. Затова има разочарование и то бе отчетено и на пленарната сесия на ЕИСК, чието начало съвпадна с края на форума в Дубай.
От гледна точка на преговорите обаче бе постигнат напредък и това трябва да бъде отбелязано, каза Шмит. През целия си живот участвам в преговори като синдикалист и винаги усещането на преговарящите и на тези, които представляват, е различно. Преговарящите имат различен поглед и очаквания от преговорния процес от групите, от чието име водят преговорите. Очакванията на хората в Европа са да се откажем по възможно най-бързия начин от изкопаемите горива и да спрем вредния икономически ефект върху климата, но от техническа гледна точка на преговорите все пак стигнахме до споменаването на поетапния отказ от изкопаемите горива и това е положителен резултат, обясни Шмит.
Многостранният подход в политиката е изключително сложен, има толкова много участници, световната общност се събира и започва борбата за отстояване на позиции. И всеки има различни очаквания. Многостранният подход означава да се намери обща основа, което е изключително трудно. На КОП28 преговарящите успяха, смята Петер Шмит. Според него това трябва да бъде оценено подобаващо, още повече че показва, че многостранният подход в решаването на глобалните проблеми работи.
Приемането на принос към изпълнението на действията в областта на климата в областта на храните и селското стопанство и върху работната програма за справедлив преход бяха водещите теми за делегацията на ЕИСК на преговорите в Дубай. По отношение на сигурността на храните няма резултати, каза Шмит. Освен ако не се отчете фактът, че се стигна до съгласие, че трябва да се преговаря по действията в областта на храните и селското стопанство. Но очакванията ни бяха, че ще се договорим за сериозен дебат по тази тема, да се очертаят мерки, за да стане устойчива глобалната хранителна система и да може да изхранва света и занапред. Да може тази система да е ефективна, за да реагираме на климатичните промени. Хранителните системи по света не са в съответствие с целите на устойчивото развитие. В Европа хранителната сигурност е гарантирана, но не е достатъчно устойчива, не можем да кажем, че тя функционира така, че да не вреди на климата, уточни Шмит. Той даде пример с това как климатичните промени вече оказват влиянието си върху земеделието в Европа. Тези дни в Испания температурата понякога стига до тридесет градуса по Целзий, това влияе много за производството на храни. Земеделците там трябва да отглеждат други видове продове и зеленчуци . Затова, ако се създадат по-кратки хранителни вериги, ако няма дисбаланси в способността за договаряне, тогава системите ще са по-устойчиви. Нуждаем се от регионални хранителни системи, основани на агроикономически подход, смята Шмит.
За първи път правата на работниците и на уязвимите групи от обществата бяха споменати в заключителния документ на КОП28 и това е успех за работната програма на справедливия преход, отчита Шмит. Вече се признава, че когато говорим за адаптиране, облекчаване на зеления преход, дори и когато става дума за Фонда за загуби и щети, има групи, които са по-уязвими от други. Аз съм синдикалист и членовете на нашите организации, макар да не са съвсем доволни от резултатите от КОП28, оценяват, че КОП28 успя в преговорния процес да отчете правата на тези групи. В много страни по света тези права не се отчитат, посочи той. В Европа има райони, които се разделиха напълно с въглищата например, и то по много справедлив за всички начин. В Германия са предвидени 38 милиарда евро за справедливия преход, даде пример Шмит.
Проблемът е, че винаги има различни интереси. Интересите на мнозинството на хората по света очевидно не е така силен като икономическите интереси на малцина. Дневната печалба на петролната индустрия е 2,5 милиарда долара. Беше голям успех и много добре тактически от гледна точка на воденето на преговори още в първия ден на КОП28 да се задвижи въпроса с Фонда за загуби и щети, но в него говорим за милиони долари, каза Шмит.
На КОП28 бяха постигнати договорености и бяха представени нови технологии и решения, които очертават нова глобална икономика. В рамките на текущото десетилетие светът трябва да премине към нов тип икономика, каза в интервю за БТА на КОП 28 управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Специалният пратеник на САЩ по климатичните промени Джон Кери също бе категоричен на пресконференция в Дубай, че светът ще премине към нисковъглеродна икономика. Пред БТА Петер Шмит изрази надежда, че това наистина ще се случи, но призна, че му е трудно да прогнозира кога. Тъй като съм синдикалист, винаги съм оптимист, каза той. Движението нараства и това е важно. Ако се обърнем към историята, имало е времена на драстични промени, когато процесите са протичали изключително бързо. Вие в България добре разбирате за какво говоря, добави той. Но бързите промени не са най-доброто нещо, защото поставят хората в проблемни ситуации . Не смятам, че трябва да правим революции и да очакваме, че промяната ще настъпи от утре, защото това не е възможно. Когато подготвяме промяна на икономическата система, трябва да сме наясно как ще определяме растежа, как икономиката ще работи за благосъстоянието на хората. И ако трябва да бъдем честни, досега няма широк обществен дебат по тези въпроси. Той се води основно от заинтересованите лица и групи, посочи Шмит и добави, че някои от тях са привърженици на агресивен пазарен подход. Според него е нужен широк обществен дебат и очертаване на пътя към социална икономика. Той говори за бизнес модел , основан на кооперативни подходи, а не само на печалбата на малцина. Няма съмнение, че компаниите трябва да печелят, но е важно дали печалбата ще е двадесет процента, или пет, или два, тези теми трябва да се обсъждат. Бизнес секторът и икономиката трябва да предлагат решения за хората, смята Шмит.
Според него не е възможно преходът към нов тип икономика да се осъществи бързо, в рамките на две-три години. Той даде пример с преработвателната промишленост, при храните, където е компетентен. В този сектор почти всеки продукт има опаковка и във всяко предприятие има цикъл на опаковане. Само технически няма да е възможно да се лишим от пластмасовите опаковки и да ги заменим с други, дори и да разполагаме с подходяща технология за опаковане, в рамките на по-малко от три години. Не можем да организираме този преход за такъв кратък период. А и още не сме помислили как да подкрепим предприятията за този преход, а в преработвателната промишленост работят основно малки и средни предприятия, които не разполагат с капацитет да се справят сами в това начинание, каза Шмит.
Светът разполага с технологии да се справи с 80 на сто от проблемите, възникващи от климатичните промени. За останалите 20 на сто трябва да започнем да разработваме иновации. Ако имаме политическата воля, можем да ускорим процеса. Европейската комисия постави срок за преход до 2055 г., „От фермата до трапезата” е план за действие в областта на храните. Светът се нуждае от цели и ангажименти за постигането им. На прав път сме, но не действаме достатъчно бързо. Затова е нужно и медиите, и гражданското общество да подтикват политиците и бизнеса, каза Шмит. Според него всяка компания трябва да обяви в края на финансовата година, че няма да разпредели например 20 на сто дивидент, защото трябва да отдели част от тях за трансформация и преход към нисковъглеродна икономика, защото в противен случай просто ще загуби бизнеса си.
Надявам се да преминем към новата икономика след пет години, но може би ще стигнем дотам след десет години, но може и да се изненадаме и да успеем за две години и девет месеца, заключи Шмит.
/НС/
news.modal.header
news.modal.text