Д-р Огнян Манев е лекар в Ландесклиникум Гмюнд, специалност: обща и висцерална хирурги и обща медицина. Роден е в Русе, завършил е богатата на традиции математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе, д-р по медицина на Виенския медицински университет. Баща му е русенският актьор Божидар Манев, а майка му Емилия Манева е фармацевт.
Ето какво разказа той пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus:
Д-р Манев, защо станахте лекар?
-Има няколко виновника. Първият е може би Зигмунд Фройд. В България непосредствено след промяната през 1989 година все още имаше режим на тока. Тогава в родния ми град Русе, баща ми, който беше страстен колекционер на книги и печатни издания донесе едно томче, току-що издадено „Въведение в психоанализата“. (Не ми беше известно до този момент, че той в библиотеката си е имал и други издания на Фройд на български още от началото на 20-и век, например „Теория на сексуалността“, това го научих много по-късно).
Плени ме стила и езика на Фройд, както и това, че е един от първите осмелил се да каже открито неща, които много хора преди него са смеели само да си ги мислят, а не изричат или най-много само да ги намекват. Това е революционното в него - казвам го без да съм непременно като лекар последовател на неговата терапевтична школа. Та, когато гаснеше тока, продължавах да чета на свещи или газена лампа пленен от неговите текстове, от които не можех да се откъсна. Попитах тогава майка ми дали трябва да следвам Психология, за да стана като Фройд, а тя ми отговори: „Не, медицина! Фройд е бил лекар-психиатър!“.
Междувременно започнах да следвам логопедия и специална педагогика първо в Благоевград, после в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В този период се докоснах за първи път с медицински дисциплини като Анатомия и Физиология, Неврология, Психиатрия, Детска психиатрия, Невропсихология, Педиатрия, Генетика, Лицево-челюстна Хирургия и Ортодонтия. Разбира се, адаптирани за тази специалност. Проявявах голям интерес към клиничното проявление на болестите и отклоненията, диагностиката.
По време на следването ми в София излезе за първи път на български и книгата на Виктор Франкл „Смисълът в живота“, която ми стана настолна книга. Тя много ми помагаше и когато през 90-те години на 20-и век дойдох в Австрия да уча медицина във Виена, и условията за следване и престой се оказаха в определени моменти изключително тежки, беше голямо предизвикателство за мен като личност и психика. Препрочитането ѝ, както и спомнянето на определени пасажи от нея ми помагаха неимоверно в ежедневната “борба за оцеляване”.
Междувременно по време на следването ми в София колеги и приятели от университета разбраха, че когато някой следва в България, може да се прехвърли в същата специалност в Република Австрия. При запитването стана ясно, че логопедията не е университетска специалност в Австрия, но ВУЗ-ът може да предложи следване по медицина или педагогика, и чак след това, ако имам желание, бих могъл да специализирам логопедия.
Въпреки това се стигна първоначално до отказ за място за медицина, но през януари 1995 година получих неочаквано писмо, подписано лично от тогавашния ректор на Виенския университет Алфред Ебенбауер, че съм допуснат да следвам медицина във Виенския университет. (Едва години по-късно факултета по медицина се отдели като самостоятелен медицински университет. Така, че аз съм неволно абсолвент на два университета едновременно, защото започнах да следвам във Виенския Университет, а завърших във Виенския медицински университет).
Това писмо ми причини една безсънна нощ в буквалния смисъл на думата, но не от грижи, а от огромно вълнение. Тогава още не знаех какви трудности ме очакват и колко дълъг, на моменти мъчителен, а понякога и откровено несправедлив ще бъде този път, който ми предстои да измина. Въпреки това краят беше щастлив, удовлетворението голямо и усилията според мен не напразни.
Какво е за вас Виена?
- Виена е преди всичко за мен една осъществена детска мечта. Роден съм в Русе, знаете, градът винаги е наричан „малката Виена“. И това не е случайно. Не само архитектурният му облик е често повод за паралел с „голямата Виена”. Този град е духовно свързан чрез река Дунав и тесните му контакти с Австро-Унгария още през първата половина на 19 век с космополитния свят на западноевропейската култура. Нобеловият лауреат Елиас Канети, който е роден в Русе, описва този факт изключително добре в своята автобиографична книга „Спасеният език”. Не пропуска да спомене също, че навремето всеки, който е можел да си позволи, е идвал в австрийската столица да се лекува, тъй като виенските лекари са били на голяма почит.
Наши близки семейни приятели имаха също в семейството си предшественик, който е завършил медицинското си образование във Виена. Освен това влиянието на виенската култура върху Русе бе в детството ми все още в една или друга форма осезаемо.
Виена бе в моето детство и юношество като далечен и недостижим мираж. Имах детски книжки за история на инструментите и музиката, които я показваха като музикална столица на света. Като дете си спомням и документален филм за държавите по река Дунав, направен през 80-те години. Българската ѝ част бе представена от известната телевизионна журналистка Бригита Чолакова, която в едно интервю от кораб заяви, че навремето с австрийската плавателна компания за три дни се е стигало от Русе до Виена.
Много видни русенци са ходили навремето по работа или туризъм, други са следвали, а някои заможни русенски фамилии са обзавеждали дори домовете си от там. По търговия е пътувал до Виена и един мой прадядо, който в един период е внасял фини английски вълнени платове.
Как дойдохте да живеете във Валдфиртел (Waldviertel)?
- За съжаление, не ми дадоха вакантното място за специализация по хирургия във Виена, за което кандидатствах, въпреки предварителните устни уверения на завеждащия тогава отделение, че имам добри шансове. В последния момент вакантното място получи друг тогава начинаещ колега. Стана така, както често става навсякъде по света. Необходими ми бяха месеци, за да преглътна огорчението, защото чувствах както професионалния си потенциал, така и големия ангажимент, който положих от моя страна към болницата в цялост и в частност към хирургичното отделение недооценени. Същевременнно често давах нощни дежурства и в гинекологичното отделение, където натрупах също много ценен опит.
В онези години във Виена не бе лесно да намериш каквото и да е място за специализация. След приключване на тригодишната специализация по обща медицина, в търсене на по-нататъшна професионална реализация, запитах мой познат лекар, който работеше в болницата на Waidhofen an der Thaya дали има при тях свободни места. Започнах като общопрактикуващ лекар в хирургичното отделение.
На място разбрах, че има вакантно място за специализация по обща и висцерална хирургия и кандидатствах. Два месеца след започване на работа във Вайдхофен на 1 август 2012 година започнах специализацията си там. След успешно положен изпит през 2017 година приключих успешно специализацията си и от май 2018 година продължих работата си вече като специалист. Две години бях Oberarzt в Отделението по обща и висцерална хирргия във Waidhofen an der Thaya.
По време на първата корона вълна реших да сменя работното си място с Ландесклиникум Гмюнд, тъй като бях получил одобрение за договор по каса за кабинет в Гмюнд, но по няколко логистични причини проекта не се осъществи и след няколко месеца върнах договора за ординация, но пък за сметка на това останах в колектива на Ландесклиникум Гмюнд, което се оказа едно много добро решение.
В Гмюнд не само имам много прекрасни колеги, тук получих възможността да придобия още повече опит в областта на ендоскопиите (гастро- и колоскопия), една гранична област на медицината - между хирургията и гастроентерологията.
Другата възможност която получих тук е да се развивам в насока диагностика, консервативно и оперативно лечение на разширени вени. Това, което за съжаление в нашето отделение не се извършва, е онкологична хирургия.
Цялото интервю можете да прочетете тук.
/АГ/
news.modal.text
