site.btaУкраинското издание на Международния фестивал „ОКО“ приключи в Болград

Официалната церемония по закриване на украинското издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ се състоя на 14 септември в сградата на Центъра за култура и отдих в Болград, Украйна.

Фестивалът беше открит в Киев на 5 септември, продължи три дни в Болград, а от 3 до 11 октомври ще гостува в София, България, с прожекции и публични дискусии.

Приветствени думи отправиха кметът на Болград Сергей Димитриев, директорката на фестивала „ОКО“ Тетяна Станева, почетният президент на фестивала Юрий Димчогло и заместник-директорът на департамента по култура, националности, религии и опазване на културното наследство на Одеската област Ярослава Ризникова.

Кметът благодари на екипа и спонсорите за реализирането на изданието в Болград и пожела мир и устойчивост на инициативата. „Радвам се да ви приветствам на закриването. Благодаря на екипа и на спонсорите. Пожелавам мир и фестивалът да остава все така интересен“, каза Димитриев.

Димчогло подчерта, че въпреки организационните трудности, пандемията и войната, фестивалът продължава напред. По думите му подобни проекти „след 10–20 години ще покажат още по-ясно своята значимост“. Той благодари на Тетяна Станева „за постоянството и силния бесарабски характер“ и пожела „щастие, успех и справедлив мир“.

Ризникова изрази увереност, че следващото издание отново ще се състои и оцени енергията и упоритостта на екипа. Тя посочи „ОКО“ като ярък пример за културна дипломация: „Фестивалът показва Украйна и нейния Юг, Буджак и Одеския регион, а в същото време представя това богатство и пред международна публика“. По думите ѝ преместването на части от програмата извън Украйна, наложено от войната, също „демонстрира колко красив е светът и колко трябва да го ценим“.

Станева отбеляза, че истинският мащаб на свършената работа се вижда „едва когато се обърнем назад“, и благодари на публиката: „Най-голямата награда са вашите отзиви. Ако има зрители и интерес, ние продължаваме“.

Тя напомни, че програмата е била концентрирана с паралелни прожекции и дискусии, като по-голямата част от разговорите са достъпни в онлайн каналите на фестивала, а част от филмите ще останат достъпни онлайн още известно време.

За церемонията по връчването на наградите на „OKO Short“ и „Nashe OKO“ на сцената излязоха членовете на журитата – режисьорът и сценарист Владимир Бакум, етнологът и изследовател на традиционното облекло Владимир Щибря, антропологът и културен иноватор Джорджия Ефремова и украинската актриса Рима Зюбина.

В конкурса „OKO Short“ специално отличие от Рима Зюбина получи Through the Window / Okienko (2025) на Даниел Стопа. По думите на актрисата филмът впечатлява с „талантлив поглед към света“, припомняйки, че малките детайли могат да откриват големи смисли.

Джорджия Ефремова отличи Under the Skins (2025) на Петър Пенев за проникновеното и лично пресъздаване на традицията на кукерите „отвътре“, което прави историята жива и осезаема.

Специална награда от Владимир Бакум получи Chop Chop! (2024) на Евген Кошин. Журито присъди и специално отличие на I Died in Irpin (2024) на Анастасия Фалилеева за умението „да се разкаже красиво за болезненото“.

Българският актьор и продуцент Александър Алексиев присъди специална награда на The Man Who Could Not Remain Silent (2024) на Небойша Слиепчевич.

Призът на журито за най-добър украински или български късометражен филм отиде при My Morning Routine (2024) на Вадим Адамов – документален поглед към утрото на 19-годишен украински войник преди задача.

Специалният приз на журито за етнографско представяне получи One More Cup of Coffee for Ambe' (2024) на Шинта Ретнани.

Голямата награда на журито в „OKO Short“ бе присъдена на Three Keenings (2024) на Оливър Макголдрик за силата на художественото изказване и дълбочината на образите.

В конкурса „Nashe OKO“ специално отличие на журито бе присъдено на Checkpoint Zoo (2024) на Джошуа Зиман.

Специалният приз на журито за етнографско представяне получи A Bit of a Stranger (2024) на Светлана Лищинска, личен филм за идентичността и самоопределянето през четири женски поколения между Мариупол, Киев и Лондон.

Голямата награда на журито в „Nashe OKO“ спечели Dad's Lullaby (2024) на Леся Дяк, която проследява завръщането у дома на украински ветеран след служба на изток.

След награждаването на сцената се изявиха образцовият танцов ансамбъл „Вдъхновение“ под ръководството на Виктория Алавацка, ръководител на състава по български танци, вокално трио с изпълнение на украинска песен, както и женският вокален колектив „Жарава“ с българска песен.

Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.

Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.

На 12 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. С тържествена церемония по откриването екипът на „ОКО“ даде старт на събитието. В рамките на Международния фестивал се проведоха среща с Анастасия Цимбалару, дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“, „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“ и „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и редица прожекции.