site.btaЯцек Греков от Полша: Когато слизам от самолета в България, си казвам, че тук наистина има друг въздух, живее се хубаво, поне като турист

Когато слизам от самолета в България, си казвам, че тук наистина има друг въздух, живее се хубаво, поне като турист – шегува се полякът Яцек Греков, който свири българска музика и популяризира българската култура чрез групата си „Саракина“, основана преди 25 години в Полша. 

Греков е роден в смесено семейство - баща му е от Егейска Македония, от Воденско. „Сега този град се казва Ѐдеса (Гърция). Но баща ми е роден в едно село до Воден, Саракиново. В един момент той се озовава в Полша и тук се жени за една полякиня в град Бялисток“, сподели Яцек Греков пред БТА.

Съответно и той израства в Бялисток. Житейският му път минава и през София, и Виена, докато един ден отново се завръща в полския град. 

Повече за личната му история и вдъхновението за създаване на българска музика вижте тук, следва и пълният текст на интервюто с Греков за основаването на група „Саракина“: 

Как основахте „Саракина“? 

- Когато се върнах от Виена, 1996 – 1997 г., в град  Бялисток търсих някаква възможност да направя група, защото докато бях във Виена, свирих в един проект с два акордеона и глас и там видях, и усетих, че това ми доставя удоволствие.

Като се върнах в Полша, потърсих хора, които могат да свирят такава музика. Намерих братя Млейнек (Mlejnek), те бяха наполовина чехи – баща им е чех, майка им – полякиня. При мен – баща ми македоно-българин и майка полякиня. И така започнахме да свирим. 

За всичките тези  години записахме шест плочи, които бяха наградени от полско радио. Изнесохме няколкостотин концерта. И продължаваме. Това е някаква връзка – да живея в град Бялисток и да имам контакт с музика от България. 

И останалите членове на „Саракина“ са от Полша? 

- Да, всички други са от Полша. През годините ни съставът се е променял. Ян Млейнек, който е наполовина чех, свири на кларинет и тамбура. Имаме и контрабас – Матеуж Бийлски (Mateusz Bielski), певица – Анна Клебус (Anna Klebus), която изучава български фолклор. Имаме нов барабанист, който свири на тъпан – унгарец, живеещ в Полша – Мерш Варга (Merse Varga).

Какво включва репертоарът Ви? 

- Грипа „Саракина“ свири два стила. Едната група с произведения са композиции, които се базират на български фолклор. Имат ритъм или взет мотив от българска народна музика, който обработваме и правим нови композиции. 

Друга част от репертоара ни включва стандартни народни песни. Имаме няколко песни от Родопи, от Пиринска Македония..., Шопски, Добруджански.

Зависи от обстоятелствата – като имаме концерт, по-сериозен за слушане, свирим композиции; като имаме хора, които искат да танцуват – свирим хора и по-стандартни български песни. 

Свирите на гайда, кавал, акордеон… Но кой е любимият Ви български инструмент? 

- Тежко е да се каже – те са доста различни. Аз отначало учих акордеон – завърших цялата система – от основно училище до музикална академия, с акордеон. Свирих предимно класика. Може би в този инструмент се чувствам най-добре като техника. 

В някакъв момент първо си купих кавал, после гайда и започнах да вземам уроци в България. Намерих учители, но се упражнявах много рядко. Научих и гайда, и кавал на някакво, може да се каже, средно ниво. 

Но всеки инструмент е различен – кавалът например е много нежен и като свири човек се слива с него, също както и с флейтата – там с дишане се формира звукът, това е невероятно преживяване. Като свириш на акордеон или пиано – натискаш клавиши, бутони и… излиза нещо. Но при свиренето на флейта е нещо друго… при свиренето на кавал и флейта… те стават част от теб. Невероятно е усещането, магически инструмент. 

Гайдата е голяма радост. Тя е доста силен инструмент, с който не може да се свири вкъщи. Често вземам колело и пътувам до близка гора и там свиря на гайда. Но тя също е невероятен инструмент. Много енергия, малко дива, но има и интересна орнаментика. Отначало не го харесвах, защото е много труден и доста силен инструмент. Когато не можеш да го свириш – излиза грешно, но силно и това е ужасно! Изисква друг подход. 

Всеки инструмент е различен, не мога да кажа кой ми е най-любимият. На всички бих свирил с удоволствие, но невинаги ми остава време. 

Участвате ли в събития на българската общност в Полша?

- Да, тук понякога свирим на събития, организирани от Културния ни институт във Варшава. Но всяка година, повече от 15 години вече, правим празник по случай Трифон Зарезан, където хора танцуват и дегустират червено вино. 

За българите това е познато, за поляците обаче е интересно и повече от тях пристигат на нашите концерти. 

И в моя град Бялисток, и във Варшава, и в други градове на Полша правим концерти – за Трифон Зарезан и за други празници. Така по някакъв начин презентираме български фолклор и музика, която е инспирирана и е на база на фолклора със смесени ритми и джаз елементи. 

Разкажете ми за някое от най-запомнящите се за Вас участия на „Саракина“. 

- Свиренето не е лесна работа, това е пътуване, стрес... За мен това са събития, на които човек отива на работа, но приятна работа. 

Все пак…, най-запомнящите ни изяви са може би тези в концертни зали. Например, имахме концерт в полския град Шчѐчин, където свирихме заедно с един гъдулар от България – Пейо Пеев. 

Той е невероятен артист, който записа с нас две плочи. Беше голямо преживяване. 

Друг концерт, който помня, е в София, където бяхме поканени от Полския културен институт. И там свирихме една плоча с музика по Шопен, която ние трансформирахме и затова тя е озаглавена „Саракина свири Шопен“. 

Няколко пъти свирихме във Виена. 

Мисля, че най-много предпочитам да свирим в концертни зали, но свирим и по танцови събития. 

Посещавате ли България? 

- Да, често. Преди много години – пътувах веднъж в годината, след това започнах по два пъти. Сега по три-четири в годината пътувам до там – през лятото и по новогодишните празници. 

В България, когато слизам от самолета, си казвам: тук наистина има друг въздух, тук наистина хубаво се живее. Поне като турист.