Среща разговор с писателката Рене Карабаш и преводачката Мари Врина-Николов се състоя на 7 декември в Espace Art Gallery в белгийската столица Брюксел. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА модераторка на разговора Рада Ганкова – преводачка и създателка на литературния клуб „Записки под възглавката“ в Брюксел.
„Рене Карабаш е разностранен талант. Тя е писателка, сценаристка, театрална режисьорка, актриса и създателка на Академията за писатели „Заешка дупка“, разказа Рада Ганкова. Карабаш е отличавана многократно с литературни награди. А за главната си роля във филма “Безбог” получава няколко международни приза за най-добра актриса.
Мари Врина е преводачка от български на френски и е превела над 50 творби на български класически и съвременни автори. Професор по българистика е в Националния институт за източни езици и цивилизации INALCO в Париж.
Романът „Остайница“ на Рене Карабаш, който бе представен на срещата в Брюксел, е удостоен с наградата „Елиас Канети“, а френският превод на Мари Врина-Николов печели наградата на Френския PEN Club. Английският превод на романа на преводачката Изидора Ейнджъл пък печели американската награда за превод Gulf Coast.
„Книгата се радва на завиден международен успех и освен френския превод вече са излезли и престои да излязат преводи на английски, арабски, френски, босненски, бразилски португалски, гръцки, италиански, македонски, полски, сръбски и шведски“, обясни Рада Ганкова.
Историята, разказана в романа, е привлякла продуцентски екип от Италия, Албания, Румъния и Германия, които работят по екранизация на книгата. Част от филма скоро бе заснет в България. А останалата част от него ще се снима в Албания.
Рада Ганкова разказа пред БТА повече за романа. Той „отвежда читателя в Албания, там където властва суровия Канун – система от прастари патриархални закони. В тези общества жени полагат клетва, за да се освободят от тегобата на строгия канон и да придобият повече права, следователно и свобода. Те режат косите им, обличат мъжки дрехи и променят своя социален статут. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, а любовта е равносилна на смърт.
Почти целият текст е написан в поток на съзнанието, който пренася читателя към детайли от историята на Бекия, брат ѝ Сале и тяхното семейство. Читателите слушат историята на Бекия, разказана пред една репортерка, дошла да разговаря с последната жива остайница“.
Всеки превод на романа го интерпретира по различен начин. На всеки език заглавията са различни, а в китайския превод, например, са сменили пола на един от героите, за да се възприеме по-лесно от читателите, отбеляза преводачката.
Мари Врина коментира по време на литературното събитие в Брюксел, че да си преводач от български означава и да си литературен агент и че трябва да намериш издател, който да се заинтересува от едно произведение.
Срещата с Рене Карабаш и Мари Врина-Николов в белгийската столица се организира от Посолството на България в Белгия и Люксембург по програмата на Министерството на външните работи и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация.
/ИКВ/
news.modal.text
