Мария Потвин е лингвист и специалист по многоезичие. Тя беше един от участниците в информационен ден, организиран от сдружението „Български Хъб Айндховен”, който се състоя в Централната библиотека на нидерландския град на 24 ноември.
„Наскоро се запознах с Диди и Иван (Узунови, основателите на „Български Хъб Айндховен“, бел. ред.) и започнах да посещавам събитията, които организират. Доскоро нямах много контакти в българското общество, сега тепърва започвам да ги изграждам. А социалните контакти играят много голяма роля за запазването на езика“ - това коментира по време на информационния ден Мария Потвин в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА.
Тя разказа, че синът ѝ например може да я разбира, когато му говори на български, но - „ако няма нужда този език да го използва, няма да го използва“.
„Българският не е част от училището (в държавата, в която са) и на децата спира да им се занимава в един момент. Но ако имат приятели и някаква нужда да го използват този език, имат по-голяма мотивация да го учат. Просто трябва да се търсят начини да има контакти с езика. Дали ще е с някакви по-големи, или по-малки общества, с четене на книжки онлайн - с баба и дядо например… Човек трябва да си измисля сам начини, които му съвпадат с ритъма на живота“ - на мнение е специалистът по многоезичие.
„Някои езици имат по-висок статус в определено общество. Английският тук (в Нидерландия) е „куул” (готин, бел. ред.), но на български синът ми не иска да говори с мен“ - отбеляза Потвин.
Тя е майка на две деца, които растат с 3+ езика. Самата Мария говори български, английски и немски съвсем свободно. „Оттам нататък разбирам по малко от други езици... Аз съм филолог и за мен „владеене“ е много силно казано“ - казва с усмивка.
По думите ѝ много важно за мотивацията на децата да учат език е възпитанието. Те трябва да бъдат излагани на различни култури, да участват в различни мероприятия и да опитват различни храни.
„Един много ежедневен пример ще дам - ние много често ходим на турския пазар и на сина ми в началото много му беше странно, защото говорят много високо, викат. Но малко по малко започна да свиква и да му става интересно. Той ходи на таекуондо от няколко години и му е много интересно да учи разни думи на корейски, заради учителката, която им преподава. Храната е нещо, което привлича сина ми, спортът е за други деца, рисуването, трудът и творчеството - за трети“ - коментира Мария Потвин.
Тя е на мнение, че децата трябва да бъдат „излагани“ на различни култури: „Много хора са много предубедени и предават тези предубеждения на децата си. Според мен трябва децата да се оставят да избират за себе си какъв език биха учили в училище. Но трябва да им се показва какво има, защото те не знаят, да им се показва какво съществува, а те могат да изберат от него“.
По отношение на българските деца в Нидерландия тя казва, че го няма „излагането на езика”.
„Когато аз съм била дете, отвсякъде ме заобикаляше езикът - от баба, от дядо, постоянно, по най-различни начини. А тук е ограничено. Децата започват да четат на български, но не го разбират, липсват им думички“ - обяснява Потвин.
„Много родители тук, в Нидерландия, имат този начин на мислене: „детето ми ще научи български“, отиват, оставят го в училището и всичко приключва дотам, учителите ще се погрижат. И след това - „защо не говориш български, нали те пратихме на българско училище“... Толкова много работа има в училището при подготовката... А след това толкова много работа има вкъщи, за да могат да научат децата наистина езика…“ - казва лингвистът.
Според нея езикът се съхранява „с много труд“: „Много хора си мислят, че малко да си говориш и всичко е наред, но всъщност трябва много труд, който е фокусиран върху тази цел, която си си поставил. Трябва да отделяш време и да си мислиш - какви книги да четеш, с какви хора да общуваш“.
Попитана мисли ли, че езикът е преносител на културата на една страна, Потвин заяви: „Абсолютно. За мен, ако не говориш езика, не можеш напълно да предадеш културата. Защото има толкова много неща, които няма как да преведеш и обясниш...“.
„Има толкова много нюанси на културата, които се предават през езика. Езикът всъщност се развива, за да се напасва на културата, за да се напасва на начина на мислене и на нуждите на хората“, допълни Мария Потвин.
/ИКВ/
news.modal.text
