Българското училище „Св. Климент Охридски” в Айндховен, Нидерландия, е създадено през 2009 година от родители, мотивирани от желанието децата им да учат български и да поддържат връзката си с България. Негов заместник-директор е Илиана Тодорова, специалист по маркетинг през седмицата и преподавател по български език и литература през уикендите. Тя беше и сред гостите на информационния ден, организиран от сдружението „Български Хъб Айндховен”, който се състоя в Централната библиотека на нидерландския град на 24 ноември.
Тодорова започва да се интересува от дейността на българското училище покрай сина си. „Първо започнах да се включвам в детската градина като заместващ учител, после ме вербуваха да помагам с уеб сайта, а след това ми казаха - не искаш ли ти да си учител в предучилищната група... и така, неусетно, вече шест години преподавам, а от около три години се занимавам и с организацията“, сподели тя в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА.
Тази година в училището учат около 50 ученици. „Горе-долу тази бройка се задържа от година на година. Малко училище сме, особено в сравнение с училището в Амстердам - но се чувстваме като едно голямо семейство. Осигуряваме българска социална среда и контакти не само на децата, но и на техните семейства“, коментира заместник-директорът.
По думите ѝ най-големите класове са първи, втори и трети клас. След това децата започват да намаляват, защото в холандското училище става все по-трудно и броят на домашните нараства.
„Идва един момент, когато децата се подготвят за профилиране за гимназиалния етап на обучение и това променя приоритетите. Моят син сега е седма група, догодина ще бъде в осма, трябва да го профилират и ние, разбира се, се чудим сега къде да си поставяме фокуса, защото българският за него е нещо за душата, но не е критичен за развитието му в тукашната среда“, споделя Илиана Тодорова.
Тя разказва и как синът ѝ е започнал да говори български: „Едно лято си отидохме в България и той, както не говореше - изведнъж, ей така, проговори с баба си и дядо си на български. Казах си - а, ето, значи можело. Когато се върнахме в Нидерландия го записахме в българското училище в Айндховен. Тогава аз следвах магистратура в Тилбург и, докато синът ми посещаваше занятията, аз също се занимавах с учене и проекти за университета“.
Тодорова казва обаче, че в един момент вижда, че училището не е нещо, което някой друг организира - „родителите го организират за децата си“.
Така започва работа с предучилищната група на просветното средище.
„Аз си падам малко бунтар, а при работата с най-малките имаш най-много свобода да адаптираш подхода си според нивото и нуждите на децата и да съчетаваш полезното с приятното. Една година се опитах да използвам учебници. В момента, в който децата видеха учебниците, заспиваха, започваха да се прозяват. Ако можеш да четеш сигналите, виждаш, че това не работи“, коментира заместник-директорът.
„От първи клас нагоре обаче започваме да работим с учебниците по български, които много приличат на тези, по които се учи и в България. В България децата учат всички предмети на български и са изложени на езика изцяло в ежедневието. Нашите деца имат ограничен контакт с българския само вкъщи“, обяснява Тодорова. Според нея, учебните материали за чужбина трябва да бъдат по-разбираеми и да отделят повече внимание на актуални и разнообразни теми, които позволяват на децата да се запознаят с живия и функционален език.
„Миналата година поех четвърти клас и сега преподавам в пети. Позволявам си доста свобода в часовете, защото виждам, че когато на децата им е интересно, те участват много повече, присъстват с цялото си същество. А ученето става точно тогава, когато има активно участие. Затова залагам повече на проекти и по-малко на теория“ - коментира Илиана Тодорова.
За цялата учебна година в учебното заведение има 24 учебни дати, а за всяка учебна дата има около 5-6 учебни часа. „Програмата е много натоварена, а времето ни е ограничено. Когато кажеш - „хайде да организираме някакво мероприятие“, учителите често казват - „не, не, аз не мога така да си взема материала“.
Освен това много родители се вълнуват каква диплома ще получат децата им, ще важи ли този сертификат евентуално, ако един ден се върнат в България. Затова българското училище в Айндховен е избрало да се придържа към официалните одобрени учебни програми.
Все пак в просветното средище има се провеждат и много извънкласни дейности.
„Редовно организираме коледно парти, празник за 24 май, имаме часове на България. По увлекателен начин се опитваме в малкото време, което имаме, да представим на учениците някаква страна от България, някакъв аспект на българската култура“ - разказва Илиана Тодорова.
/ИКВ/
news.modal.text
