Студентската асоциация „Българско общество в Нидерландия” беше един от участниците в информационен ден, организиран от сдружението „Български Хъб Айндховен”, който се състоя в Централната библиотека на нидерландския град на 24 ноември.
Около щанда на асоциацията бяха Лазар Попов - неин основател и президент; Калоян Кулов - президент на клона в Айндховен; Сезен - отговорник по външните връзки, Карина - журналист, Йоана - връзки с обществеността, и Христо - секретар.
Лазар, Калоян, Сезен и Карина определиха като своя мисия пред рубриката „БГ Свят” на БТА популяризирането на българските култура и традиции.
В свое представяне студентската асоциация отбелязва, че сред целите ѝ е да „подобрим имиджа на българите пред чужденците, но и пред нас самите”.
Попитана какъв е имиджът на България „пред чужденците”, Карина заяви: „Много често в чужбина хората си мислят, че българите идват от другата страна на Европа, т.е. от една друга класа, и има доста културни различия между българи и холандци. Просто студентите възприемат света по един друг начин и именно това целим: да видят, че сме обединени и да разберат нашата култура. И по този начин да покажем, че не се срамуваме, а заставаме зад това, което сме”.
Според Лазар България може да се популяризира „с качество”: „Ако можем да показваме, че правим качествени неща. Това е най-добрият начин. Вторият начин е храната”.
„Трябва и да показваме, че сме заедно. Това е може би наистина най-важното”, добави Карина.
Трябва ли българските студенти, избрали да получат образование зад граница, да се приберат и да инвестират наученото в страната си?
Представителите на студентското общество са на мнение, че завръщането в родината е личен избор, но и дълг.
„Лично аз смятам, че трябва и че е дълг, защото - аз го виждам като система - ако постоянно най-добрите хора се качват на върха и после отиват някъде другаде, вместо да отидат пак в основата - енергията на системата отслабва, отслабва и самата държава. Има доста проблеми и ние ще сме екипирани с инструменти, които могат да решат тези проблеми, защото тук се учим много на методи на работа и качество на работа”, на мнение е Лазар. „Ние сме в позицията да направим възможно хората да се върнат”, добавя той.
Калоян обаче вярва в идеята за свободния човешки избор: „Всеки има правото да взима решения сам за себе си. Но също така вярвам в идеята за споделянето на знания и опит. И това е една от идеите на нашата организация - да изградим общество, където не просто има партита и баница, а където се развиват хората. Дали ще се върнат, или не - зависи от тях. Но се опитваме и да разпространим родолюбието сред студентите. Малко по малко се опитваме да обхванем всички българи”.
„Смятам, че е добре за държавата, както Лазар обясни, и за системата ние да се връщаме, защото имаме много повече виждания от различни гледни точки и опит, който можем да пренесем в България. Аз лично се надявам да успея да се върна, но много зависи от това каква работа ще си намеря. Мисля, че има надежда и нещата могат да потръгнат в една по-хубава насока, ако всички успеем да се върнем” - споделя Карина.
Нидерландия е традиционна дестинация за българските студенти, чийто брой през 2023 г. е около 5300, като това са 38% от всички заминаващи български студенти. Тенденцията за увеличение на броя на обучаващите се в нидерландски университети се засилва след като Великобритания напуска Европейския съюз през 2020 г., се отбелязва в справка на отдел “Справочна” в БТА.
/ИКВ/
news.modal.text
