Българското училище „Св. Климент Охридски” в Айндховен, Нидерландия, е създадено през 2009 година. Негов заместник-директор е преподавателят по български език и литература Илиана Тодорова. Тя беше и сред гостите на информационния ден, организиран от сдружението „Български Хъб Айндховен”, който се състоя в Централната библиотека на нидерландския град на 24 ноември.
Тодорова започва да се интересува от дейността на българското училище покрай сина си. „Така първо започнах да замествам в детската градина като заместващ учител, после ме вербуваха да помагам с уеб сайта, после ми казаха - не искаш ли ти да си учител в предучилищната група... и така, малко по малко, с малки стъпки - в един момент се оказа, че вече шест години преподавам и от около три години се занимавам и с организацията“, сподели тя в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА.
Тази година в училището учат около 50 ученици. „Горе-долу тази бройка се задържа от година на година. Малко училище сме, особено в сравнение с училището в Амстердам - сме доста по-малки, и групите ни са малки“, коментира заместник-директорът.
По думите ѝ най-големите класове са първи, втори и трети клас. След това започват децата да намаляват, защото в холандското училище става все по-трудно и броят на домашните нараства.
„Идва един момент, когато децата се подготвят за профилиране, за гимназиалния етап на обучение и това променя приоритетите. Моят син сега е седма група, догодина ще бъде в осма, трябва да го профилират и ние, разбира се, се чудим сега къде да си поставяме фокуса, защото българският за него в момента е лукс, нещо, което е за душата му, но не за оцеляването му в средата, което е доста важно“, споделя Илиана Тодорова.
Тя разказва и как синът ѝ е започнал да говори български: „Едно лято си отидохме в България и той, както не говореше - изведнъж, ей така, тръгна да говори с баба си и дядо си на български. Казах си - а, ето, значи можело. Септември си дойдохме (в Нидерландия) и го записахме в българското училище в Айндховен, като аз тогава учех магистратура в Тилбург и бях само майка. Водех го, а по време на занятията му аз се занимавах с моите си неща“.
Тодорова казва обаче, че в един момент вижда, че училището не е нещо, което някой друг организира - „родителите го организират за децата си“.
Така започва работа с предучилищната група на просветното средище.
„Аз си падам малко бунтар, а там имаш свобода - работиш с децата, каквото виждаш, че е интересно и полезно за тях. Не се водих по програма. Една година се опитах да използвам учебници. В момента, в който децата видят учебниците, заспиваха, започваха да се прозяват. Ако ти можеш да четеш сигналите, ще видиш, че това не работи“, коментира заместник-директорът.
В първи, втори, трети клас обаче вече трябва да се работи с учебника по български, който се учи в България. „Но в България децата учат всички предмети на български и са изложени на български изцяло, в ежедневието. Нашите деца имат ограничен контакт с българския“ - на мнение е Тодорова. Така че според нея учебникът по български е по-неефективен в чуждоезиковата среда.
„Аз от миналата година поех четвърти клас и сега преподавам в пети клас. Позволявам си доста свобода в часовете, защото виждам, че когато на децата им е интересно, те участват много повече, участват с цялото си същество. А ученето става точно тогава, когато те участват, а не когато ти им казваш правила“ - коментира Илиана Тодорова.
За цялата учебна година в учебното заведение има 24 учебни дати, а за всяка учебна дата има около 5-6 учебни часа. „Програмата е много натоварена и на повечето учители не им стига времето. Когато кажеш - „хайде сега да организираме някакво мероприятие“, те казват - „не, не, аз не мога така да си взема материала“.
Освен това много хора се вълнуват каква диплома ще получат децата им, ще важи ли този сертификат евентуално, ако един ден се върнат в България. Затова и преподавателите в българското училище в Айндховен все пак са избрали да се придържат към учебната програма.
Все пак в просветното средище се организират и извънкласни дейности.
„Редовно организираме коледно парти, празник за 24 май, имаме часове на България, когато по по-достъпен начин се опитваме в ограниченото време, което имаме, да им представим някаква страна от България, някакъв аспект на българската култура“ - разказва Илиана Тодорова.
/ИКВ/
news.modal.text
