site.btaЗа своя път към творчеството на Рихард Вагнер разказа режисьорката Вера Немирова в Културния ни институт в Берлин

Своя път към творчеството на композитора Рихард Вагнер описа пред българи и германци режисьорката Вера Немирова, която гостува в Българския културен институт в Берлин на 28 май. В разговор, продължил над два часа, тя сподели и свои лични спомени, преживявания от детството и насоките на развитие, предадени ѝ от родителите, разказаха от Културния ни институт в германската столица.

Режисьорката сподели и за ранната загуба на нейния баща - оперния режисьор Евгени Немиров, и влиянието на майка ѝ – оперната певица Соня Немирова, с която през 1982 година пристигат в град Росток.

„Световноизвестната Вера Немирова събра в залата на Българския културен институт в Берлин българи и германци, изкушени от оперното изкуство и изключителните изяви на световноизвестната оперна режисьорка на произведения на Рихард Вагнер през изминалите над 15 години“, посочиха от Института.

Сред красивите акварели от изложбата „Дечко Узунов. Пътни бележки“ и до портрет на Вагнер, направен от баща ѝ, в разговор с литературния критик д-р Бернхард Доплер, Вера Немирова е превела гостите на Института във въображаемо пътешествие през оперните сцени на Франкфурт на Майн, Карлсруе, Бон, Пекин, Ваймар, Базел, Залцбург, Варна и други градове чрез постановките си на „Танхойзер“, „Лоенгрин“, „Нюрнбергски майстори-певци“, „Тристан и Изолда“ и цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунгите, разказаха от Културния ни институт в германската столица.

„Увлекателно и вдъхновяващо споделяше идеи, търсения, спомени, представяше спектакли, артисти и колеги на фона на снимки и видеозаписи от различни свои постановки на вагнерови произведения. Засегна теми, сред които значението на културата, състоянието на перманентна криза и начините за преодоляването й, проблемите с идентичността и много други“, отбелязаха още от института.

„Театърът беше мой втори дом“, е признала пред гостите Вера Немирова, споделиха от там и посочиха още, че разказът на режисьорката е завършил с думите: „Трудно е да отделим Вагнер от политическите му пристрастия, но понякога творбите са по-умни от автора си“.