site.btaВера Немирова представи във Варна своята работа по опери на Рихард Вагнер

Оперната режисьорка Вера Немирова представи във Варна своята работа по произведения на композитора Рихард Вагнер. В мултимедийна презентация тя показа откъси от свои постановки на различни сцени по света и разказа подробности за тяхната реализация. Немирова е режисьор на най-новата постановка на Варненската опера „Летящият холандец“, която ще има втора премиера на форума „Опера в Летния театър“ утре. Диригент е Светослав Борисов, изпълнители на ролите са Деян Вачков, украинката София Солови, Валерий Георгиев, Гео Чобанов, Калина Жекова, Артьом Арутюнов. Постановката е пренесена от Магдебургската опера седем години след премиерата. 

В творческата биография на Немирова влизат 9 от общо 13-те опери на Вагнер, припомни на срещата модераторът Виолета Тончева. Сред тях са „Танхойзер“ във Франкфурт на Майн и Карлсруе, тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ във Франкфурт на Майн, „Валкюра“, поставена на Залцбургския фестивал и представена в Пекин, „Тристан и Изолда“ в Бон, „Лоенгрин“ в Базел, „Летящият холандец“ в Магдебург и Варна.

Режисьорката е трето поколение в артистичната фамилия Немирови. Тя е внучка на писателя Добри Немиров, намерил място сред класиците на родната литература със своите военни разкази, радетел на възвръщането на Южна Добруджа към България, помогнал за спасяването на българските евреи. Дъщеря е на певицата Соня Немирова и оперния режисьор Евгени Немиров, който е и сценограф, хореограф и костюмограф на своите представления, авангардист на съвременната култура у нас, оставил трудове за оперното изкуство, отбеляза Тончева. 

Вагнер е един разкошен музикален свят, пълен с философия, който е свързан с нашето семейство, каза Вера Немирова на срещата. Тя показа портрет, който баща й прави на немския композитор, пожелавайки на майка й да изпълни ролята на Сента в „Летящия холандец“. Малко след това той почина, а ние заминахме за Рощок, където търсеха певци с данните на майка ми. Сента беше нейната първа партия там, сподели Немирова, която тогава е на 9-годишна възраст. По-късно тя поема бащината си професия, завършвайки образование в Германия. Работи на сцени в Швейцария, Румъния, Китай, Австрия. „Дон Карлос“ в Дрезден й носи номинация за режисьор на годината за 2021-а. 

Тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ бе представена най-подробно на срещата. Режисьорката обясни, че в нея ключова е сценографията, която се базира на четири концентрични окръжности, всяка задвижвана от собствена механика. Четирите части на произведението са решени в различна тоналност и носят своя атмосфера, посочи още Немирова. „Рейнско злато“ е в синьо и там сцената е вдъхновена от кръговете, образуващи се от капка върху водна повърхност. Във „Валкюра“ сцената се превръща в кръговете на отрязано дърво, в „Зигфрид“ е зелена поляна, а в „Залезът на боговете“ декорът е като машина извън контрол със студена плоскост, обясни тя и добави, че пространството се ползва виртуозно от артистите. Тя призна, че след като постави тетралогията, за оперния режисьор всичко става е по-трудно, защото става по-взискателен, тъй като знае повече за композитора. Все пак обаче натрупаният опит помага, призна тя. 

В своята опера „Тристан и Изолда“ Немирова възстановява голямата любов на Вагнер към съпругата на неговия благодетел Ото Везендонг - Матилде, каза тя и препоръча на оперните певици песента от разсадника, за която каза, че всеки път я хваща за сърцето. При мен всички артисти трябва да играят, да има силни емоции, сподели още оперната режисьорка във Варна. Тя изтъкна, че най-трудното в пътя на всеки млад артист е да се еманципира от учителя си и на нея това й е коствало първите пет години от кариерата. През 2026-а ще се навършат 30 години от началото на творческата ми дейност, каза Немирова и призна, че винаги е черпила вдъхновение както от немската, така и от българската култура.