Анализ на архиви и документи, свързани с българската история, култура и образование, бе представен по време на семинар в Неаполския университет „Ориентале“ на 24 април. Събитието „България в италианските и във ватиканските архиви“ бе организирано по проект на лектората по български език, литература и култура към висшето учебно заведение по Национална програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Мая Падешка, лектор в Неаполския университет и директор на Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и Флоренция.
„На семинара бяха поканени студенти от лекторатите и курсовете по български език, както и всички, които се интересуват от българо-италианските културни и исторически връзки. В събитието взеха участие студенти, изследователи, учени“, посочи Падешка.
Сред документите, на чиято база е изготвен представеният анализ, са: архиви на българската секция на Радио Ватикана и на ватиканския вестник „L'Osservatore Romano“ от 1877 година, архивни документи, свързани с живота и делото на българските католици, както и два кратки документални филма.
„Работихме съвместно с Културна асоциация „Паралел 43“ и Венета Ненкова, която ни даде идеята, че могат да бъдат закупени архивни броеве на ватиканския вестник „Л'Осервато̀ре Рома̀но“, разказа лекторът.
„Л'Осервато̀ре Рома̀но“ е вестник във Ватикана, основан през 1861 година. Собственост е на Светия престол и той излиза ежедневно на италиански, а седмично и на други езици. Отразява главно дейността на папата и Светия престол и събития, свързани с Католическата църква.
„Избрахме заедно годината 1877 – годината, в която се решава Източният въпрос, бъдещето на България. Разделихме годишното течение на две, върху него работиха Фабио Теларика и Тициана ди Феличе“, сподели още Мая Падешка.
Фабио Теларика е студент от бакалавърската степен в Неаполския университет. „Изграден като политолог българист в „Ориентале“, към момента е изследовател в университета в Любляна (Факултета по социални науки) в областта на компютърни методи за социалните науки“, допълни тя.
Работил е за български и чужди мозъчни тръстове като анализатор на политическо-икономически процеси. Понастоящем сътрудничи с Европейския либерален форум (мозъчен тръст, свързан с Алианса на либералите и демократите в Европа , ALDE) и EST.
„Работим заедно вече пет години. Редактор на сборници от Виенските конференции. Участник в наши семинари, участва и в проекта „Живописна България“. Представи презентация за присъствието на източния проблем в Осерваторе романо през първата половина на 1877 година“, сподели преподавателката.
Тициана ди Феличе учи български език по време на магистратурата си в Неаполския университет „Ориентале“.
„Отличен славист със сърбохърватски, руски и български език, като съвсем скоро успешно издържа изпит за равнище В2 по български“, уточни още Мая Падешка.
Тициана Ди Феличе е докторант по „Германославистика“ в Римския университет „Ла Сапиенца“ с научен ръководител от Неаполския университет. Темата на дисертацията ѝ е Стилът "плетение словес" в сръбските агиографските текстове. Участва в проекта „Живописна България“.
“Тя представи много интересни наблюдения върху руската позиция спрямо България, Руско-турската война“, сподели лекторът.
Трета се представи Дебора Мацука, която учи в Неаполския университет вече трета година. В момента следва магистратура с български език.
„Нейните предпочитания са в областта на литературната теория и критика, превода, сравнителни литературни изследвания. Участва във всички проекти на катедрата. Тя се зае с италианския превод на два кратки филма, създадени от Българското училище „Асен и Илия Пейкови“. Ще видим филмчетата с гласа на Дебора - „Мостовете на времето“ с превод на италиански“, отбеляза Падешка.
След това професор Лилия Илиева представи книгата на падре Анджело Джорджета „Пламенни надежди“. Произведението се подготвя за публикуване в Национално издателство „Азбуки“. Изданието ще е двуезично – на български и на италиански. По италианския текст работи и студентката в университета Зумруд Джаферова, а Мая Падешка – върху българската версия.
Фокус на книгата е т.нар. „златен век“ на българския католицизъм – 17 век.
„И по-специално един изключително важен акт, който се пренебегва - откриването на първото българско хуманитарно училище в Чипровци. Петър Богдан Бакшев е другият важен чипровец. Лилия Илиева разказа и за други значими книги, написани от български католици – Кръстю Пейкич (1716), Франческо Соймирович 1666 г. Припомни думите на Петър Богдан Бакшев „Не е важно колко сме, а кои сме“. Потвърди, че връзката на България от 17 век с Европа минава през делото на българските католици“, сподели още Мая Падешка.
В събитието взеха участие още доц. Татяна Лекова и Венета Ненкова, председател на Културна асоциация „Паралел 43“. Включиха се 26 участници – лектори, преподаватели от български университети и от български културни асоциации в Италия.
Ръководител на проекта е лекторът по български език, литература и култура към Неаполския университет „Ориентале“ Мая Падешка.
/ИКВ/
news.modal.text
