Васил Левски е онази спойка, от която отчаяно се нуждаем днес, сподели в интервю за вестник „БГ БЕН” режисьорката Елисавета Дачева, създала спектакъла „От бесилото към безсмъртието” на „Театрална работилница Лондон“, който ще се играе в Галерия „София“ на Българския културен институт в английската столица на 18 февруари.
Дачева, която е преподавател и театрален педагог, е родена в Монтана през 1972 г. Завършва публична администрация в Нов български университет в София, а след това продължава следването си в специалност „Право” на Бургаския свободен университет. Впоследствие завършва актьорско майсторство в Лондон. Завършва магистратура през 2019 г. Тя създава „Театрална работилница Лондон“ през 2015 година и постепенно се оформя българско театрално училище за възрастни, в което освен че подготвят представления със свои сценарии по мотиви от популярни български комедии, участниците се запознават с театралния занаят, наука и практика, посочва изданието.
Следва интервюто с Елисавета Дачева, публикувано във вестник „БГ БЕН”:
Госпожо Дачева, тази година България отбелязва 151 години от обесването на Васил Левски. В последните си мигове, в своята изповед пред отец Тодор Митов, Апостола на свободата казва: „Каквото съм правил, в полза народу е”. Осъзнаваме ли днес неговото дело?
- Понякога ми се струва, че никога няма да сме в състояние напълно да обхванем и да разберем величието и значението на извършената от Апостола работа. Онова, което разбираме, е, че той обезсмърти с делото си не само себе си, но и по една малка частица от всеки, който се нарича българин навсякъде по света. Аз не зная колко сме далеч или близо до осъзнаването на делото му, но зная, че поколенията, които идват след нас, трябва да го изучават, познават и имат възможност да осъзнаят така, както нашето поколение, а защо не и по-добре.
На 18 февруари „Театрална работилница Лондон“ гостува на Българския културен институт в английската столица с постановката „От бесилото към безсмъртието“. Какъв е съвременният прочит на живота на Васил Левски?
- Васил Левски е онази спойка, от която отчаяно се нуждаем днес. Паралелите в днешното ни общество са толкова много с времето, в което той е живял, че неволно и често се хващам да коментирам наум с някоя от репликите на пиесата, някои днешни новини и събития, на които съм свидетел.
Тази година сме поканили Иван Тренев – човека, който знае най-много от нашите съвременници за Левски и проявява безкористен патриотизъм, като се е посветил на съживяването на нашата история в сърцата на съвременните българи, да се присъедини към нас по случай честването. Мисля, че публиката ни ще прояви огромен интерес към онова, което той има да каже за Дякона.
Постановката „От бесилото към безсмъртието“ се играе от няколко години, но винаги пред пълни салони и емоционална публика. Как си обяснявате този успех?
- Мисля, че това е нуждата на българите да се събират, да бъдат близо, обединени от най-великите мигове на своята история. Струва ми се, че вече всички сме уморени от опитите на различни хора да ни разединяват, разделят и настройват едни срещу други. В крайна сметка, последните генетични изследвания показват, че всички сме роднини и имаме общи прародители, оттам и хубавата българска дума „братовчеди”, ще рече братови чеда (деца). Та в този смисъл се събираме на театър по роднински. Разбира се, иска ми се да вярвам, че голяма роля в тази висока посещаемост играе добрата игра на актьорите – простете ми тавтологията, нарочна е – тези днешни будители и театрални хъшове всъщност дават всичко от себе си, за да го има Васил Левски в паметта на сънародниците ни.
Този спектакъл има ли своята мисия и каква е тя?
- Мисията ни е огромна за малките ни възможности и сили, но свята и затова ще я следваме. Вярваме, че изкуството трябва да служи на хората, да ги буди, вълнува, образова, забавлява, да ги кара да се замислят, да ги вдъхновява и да ги води към собствените им добродетели.
Смятате ли, че чрез театрални постановки на български език може да се запази българщината зад граница?
- Но разбира се, без никакво съмнение. Жалко е, че това не се изучава в училище, но възрожденският театър има голямо значение за българския народ в последните години на османското робство. Сава Доброплодни – баща на българския театър, и Петко Рачев Славейков са първите драматурзи в България. Всъщност интересен факт: първата българска театрална трупа е създадена зад граница от Добри Войников – ученик на Сава Доброплодни и известен с написването на една от най-популярните български пиеси „Криворазбраната цивилизация”.
Работите много и с млади хора. Дали те осъзнават днес делото на Васил Левски? Имат ли необходимите знания и какво трябва да се направи, за да се съхрани тази памет?
- Имам идеална рецепта за младите хора, която обаче предлагам да бъде обект на друго интервю (може би за 24 май). А, ако оставим шегата настрана, да, младите знаят по нещичко за Левски, много учители (всъщност всички, които познавам) се грижат паметта за Апостола да се предаде и на най-малките българчета, от там идва и все по-голямата ни отговорност да им помогнем с визуализацията. В театъра образът на Левски оживява и за младите и учениците става съвсем реален.
Лично за Вас какво е Васил Левски и кои завети и до днес си спомняте в трудни моменти?
- Два са и са свързани един с друг. „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща, ама и ние него” – това ми напомня, че не сме безсилни, че можем и ние да обърнем нещата, както им виждаме реда. И другият пък е рецептата за всичко в този свят: „Дела трябват, а не думи”.
Какво е да правиш български театър в Лондон и има ли интерес от страна на талантливите българи, увеличават ли се желаещите да се присъединят към Вашата работилница?
- Първата дума, която ми идва наум като отговор, е „привилегия”. Следващите думи са „отговорност”, „радост”, „трудно”, „важно”, „страшно”…
Да, има желаещи за нови проекти и се надяваме да започнем нов проект още тази година, който да покажем до края на годината.
Мислите ли да работите и за развитието на „Театрална работилница Лондон“ в посока на детски спектакли, които да подпомогнат обучението на българските училища в Англия?
- Мисля, че пиесата, която ще се играе сега, е много подходяща за училищата в Лондон, ще е чудесно, ако получим покана да изнесем този спектакъл пред ученици и родители особено сега, когато има годишнина, която, сигурна съм, лондонските български училища отбелязват всяка година. Искрено се надявам да се свържем, за да си бъдем полезни.
Какво предстои пред „Театрална работилница Лондон“ през тази година? Замисляте ли нови постановки?
- Да. В процес сме на обсъждане на нов проект, който няма да издам засега. Освен това се замисляме съвсем сериозно да филмираме „От бесилото към безсмъртието” в един малко по-нов формат, различен от киното, но обединяващ двата жанра. Искрено се надявам да се намерят необходимите средства, за да изпълним мечтата си.
С целият текст на интервюто може да се запознаете тук.
/ЙК/
news.modal.text
