site.btaОгнян Даринов: Когато си емигрант, е трудно да кажеш кое е дом и кое не е
Писателят Огнян Даринов живее в Люксембург от 2017 година. Преди дни той представи в Брюксел най-новата си стихосбирка „Хвърчаща поезия“ – книга със стихове, писани основно на английски език. „Тази поезия е писана предимно първите ми години в Люксембург. Тя представя какво е да се преместиш на ново място, сам, като млад човек, който търси нови преживявания - приятели, любов, чувство за дом, жажда за приключение“, сподели авторът специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА. Книгата беше представена в общинската библиотека „Bib Sophia“, като на събитието присъстваха посланикът на България в Белгия Пламен Бончев, наши сънародници и чуждестранни гости, а информацията за срещата беше разпространена със съдействието на дипломатическото ни представителство в Брюксел.
Ето какво разказа Огнян Даринов специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:
Представихте най-новата си стихосбирка „Хвърчаща поезия“ в Брюксел. Какво споделихте на гостите на събитието за стиховете в нея?
- „Хвърчаща поезия“ е поезия предимно на английски и всяка секция има заглавие на български и люксембургски. Това противопоставяне на езици предава идеята: когато се преместиш в чужбина, чуждото и чуждите езици те заобикалят и не можеш да ги избегнеш. Странен е този термин, всъщност - "чужд" език. Английският си е мой, българският си е мой, лошият ми френски пак си е мой.
Тази поезия е писана предимно първите ми години в Люксембург, откакто се преместих там през 2017 година. Тя представя какво е да се преместиш на ново място, сам, като млад човек, който търси нови преживявания - приятели, любов, чувство за дом, жажда за приключение...
Пишете поезия на няколко езика, кое идва първо стихотворението или езикът, на който ще бъде създадено?
- Най-често първо идва някакво изречение или фраза. Винаги идва на езика, на който пиша. Веднъж разлях захар на леглото и веднага си направих бележка на телефона (на английски). Друг път научих и записах португалската дума за малки кроасанчета (croassanzinhos). Най-често започвам от малки неща, които ме впечатляват.
Кои са Вашите преживявания и теми, които се превръщат в стихове, и имат ли те свой собствен език?
- Много често използвам английския език като „домашен“, „роден“, лично мой, а другите като езици, които представляват чуждото. Например творбата, която спечели награда (The Laddie at the Lake), е среща между човек, който говори само английски, и друг, който говори италиански и английски, като сменя думи в самото изречение. За сега не съм намерил място за българския, но се надявам след няколко години и това да стане.
Има ли усещания, които могат да се изразят само на български?
- Без съмнение, има такива усещания и преживявания. Много често се питам как да предам това чувство на английски? Как може читателят да усети това, което се вижда лесно в българския? Наскоро се опитах да напиша стихове на английски за нестинарството - редактора не разбра много за какво става дума. Като друг пример - винаги ми е трудно да обясня на приятелите ми, че на Бъдни вечер в семейството ми ядем скромно, както е по православна традиция. Скромна Коледа - не мисля, че много хора на запад познават такова нещо.
Кои са поетите и писателите, които Ви вдъхновиха да се посветите на литературата?
- В интерес на истината, първо се интересувах от литературен анализ в десети клас, когато учихме „Дон Кихот“. Когато учихме българска поезия, впечатлих се особено от Христо Смирненски, Атанас Далчев, Гео Милев и Пенчо Славейков. В часовете по испанска литература: Густаво Адолфо Бекер, Рубен Дарио. По-късно в университета харесах Пиер дьо Ронсар, Пърси Шели, пък и Шекспир бива. (Последното го казвам с присмех, разбира се - всеки ще каже, че Шекспир бива.) Обичам да чета нови поети. Когато пътувам в чужбина, винаги търся местни поети в превод на английски, за да видя какво хората искат да покажат на света.
Разкажете повече за люксембургското политико-културно сдружение d’Bréck, какво Ви свързва с него?
- Най-много ни свързва желанието за строене на мостове (Brécken) между малките общества в чужбина, особено българите. Не знам какво е да пораснеш извън България, но има много такива хора. Мисля, че техният живот не бива да бъде изцяло приобщаван към този на местните.
Откога живеете в Люксембург и как избрахте тази страна за ваш дом?
- Преместих се в Люксембург през 2017 година и всъщност ме привлече това, че не знаех нищо за страната. Това се вижда и в поезията ми: прелъстяването, интересът към чуждото. Не знам дали е мой дом. Както една българка ми каза веднъж - когато си емигрант е трудно да кажеш кое е дом и кое не е. Но имам много ценни приятели и преживявания оттам, някои от тях ми помогнаха със стихосбирката „Хвърчаща поезия“. За тази книжка беше важно и те да участват, затова настоях те да направят рисунките и послеписа.
/ЙК/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text