site.btaАтанас Попов: Историческото съдържание на книгата „Направих, каквото можах“ ме порази

Българистът и преводач Атанас Попов живее в Люксембург от 13 години. Той напуска България заедно със семейството си през 1991 година и остава свързан с родината като българист и преводач на българска литература. За рубриката „БГ Свят“ на БТА Попов сподели, че изборът да напусне страната ни е бил на неговото семейство. „Чувствам се гражданин на света, но много държа децата ми да знаят български и да се гордеят с произхода си“, посочи той.  

Преди дни Атанас Попов представи произведението „Направих, каквото можах“ на писателя Фреди Фосколо пред брюкселска публика. Авторът на книгата е участвал в съпротивата срещу тоталитарния режим в България, за което е прекарал три години в затвора на младини, когато все още е бил само френски гражданин, бидейки обвинен в шпионаж в полза на империализма. След това е освободен и продължава да пише против тоталитарния режим във френски издания. Книгата „Направих, каквото можах“ представя неговите мемоари, написани в автобиографичен стил, но в трето лице. През тази година тя излезе на френски език в Люксембург, с предговор от историка проф. Стефан Куртоа. Предстои да бъде издадена на български с предговор от проф. Веселин Методиев.  

На събитието, което се проведе в общинската библиотека „Bib Sophia“, присъстваха посланикът на България в Белгия Пламен Бончев, наши сънародници и чуждестранни гости, а информацията за срещата беше разпространена със съдействието на дипломатическото ни представителство в Брюксел.

Ето какво разказа Атанас Попов специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Какви впечатления остави у Вас книгата „Направих, каквото можах“ на Фреди Фосколо, когато я прочетохте за първи път?

- Установих, че става дума за голяма книга. Останах изненадан от нейните литературни качества и размах. Историческото съдържание също ме порази, както и спомените за места като Созопол, с които понастоящем съм свързан. 

В своите мемоари авторът пише за времето на тоталитарния режим в България, което оказва влияние върху неговата съдба. Как тази история въздейства на съвременните чуждестранни читатели, тъй като книгата е издадена първо на френски език?

- Читателите, които не са свързани с България, с интерес научават за случилото се през годините. В книгата се съдържа интересна информация и за Франция, понеже Фреди е бил ученик и студент там. 

Какво сподели самият автор пред брюкселската публика по време на представянето на книгата?

- Авторът сподели, че не е доволен от начина, по който се е състоял преходът в България, т.е. без съществена промяна на състава на политическия елит. Репресираните не бяха напълно реабилитирани, не дойдоха те на власт. За тях дори не се знае достатъчно.

Какво от историята предизвика техния интерес и какви въпроси задаваха по време на дискусията? 

- Брюкселската публика се интересуваше от погледа на автора върху съвременната ситуация в България. Беше също така заинтригувана защо авторът се е върнал в България, при положение, че е бил репресиран, на което той отговори, че никога не е имал нищо против хората в България, а само против тоталитарната система.

Как тази история вълнува Вас?

- Мен лично ме развълнува идеализмът на Фреди и съпругата му. Как да намираме мотивация да се борим за идеали, когато това се обръща против нас и ни създава множество проблеми? Този проблем е универсален и важи за всички епохи. 

Вие самият откога живеете в Люксембург и как решихте да започнете живота си извън България?

- Живея в Люксембург от 13 години, а преди това живях във Франция, ако не се броят летата в България и две учебни години в Лондон. Не съм решавал лично аз да емигрирам, семейството ми напусна България през 1991 година без никой да ме пита. 

Липсва ли ви страната ни и по какъв начин оставате свързан с нея?

- България ми липсва както всяка страна, в която съм живял, но без особена носталгия. Нито съм напълно откъснат, нито неразривно свързан с нея. Чувствам се гражданин на света, но много държа децата ми да знаят български и да се гордеят с произхода си. Оставам тясно свързан с България като българист и преводач на българска литература на френски в свободното си време.