Проф. д-р Владимир Пенчев е славист, фолклорист и етнолог. Занимава с историография на българската и славянската фолклористика, с история на българо-чешките културни взаимодействия, с етнология на славянството, с изследвания на славянските миграционни общности в българските земи и на българските миграционни общности в Средна Европа, пише здравният сайт на българите в Австрия Sanus et salvus. Той е автор на над 200 научни публикации (включително 15 авторски и съавторски книги), съставител на издания, посветени на българите в Словакия и Австрия, преподавател по славистика, фолклористика, етнология, културна антропология в български и чужди университети, член на международни редколегии на български и чуждестранни научни списания и на международни научни организации, преводач.
Ето какво каза проф. Пенчев в интервю за здравния сайт на българите в Австрия:
Проф. Пенчев, какво бихте казали за българите в Австрия, какво ги отличава и какво ги сродява с другите български общности в Средна Европа, сравнено с българите в Словакия, например?
Българите в Австрия са една добре обособена и организирана общност със свои структури на различни равнища, обхващащи както по-стари заселници, така и по-нови.
Характерна черта, присъща и на други подобни общности в Европа, е мобилността, т.е. наличието на миграционни движения към други дестинации, а и обратно към България. Това е свързано и с факта, че в Австрия се обучават много български студенти, които невинаги остават след завършването си там.
Смятам, че общността е добре интегрирана в австрийското общество, нейните представители се изявяват и реализират отлично в него и могат да се похвалят с добро отношение на местните жители към себе си.
Същевременно общността се самоидентифицира по всевъзможни начини и се стреми да презентира, да съхранява и развива българската си културна идентичност и културното си наследство.
По отношение на сравненията с други, напр. с българите в Словакия, по мои наблюдения, представителите на общността до голяма степен възприемат характерните особености на местното общество и това се отнася и за австрийските българи.
От тази гледна точка, макар и общите неща като самоизява, реализация, поддържане на българското и т.н. да имат своето място, всяка общност си има и своите характерни черти, вкл. и българите в Австрия. Въпрос на по-дълъг разговор е техният анализ.
Каква е според Вас мисията на славянството в наши дни?
За мисия на славянството се е говорило през 19 и донякъде през 20 век, когато в общественото съзнание съществува мисълта за славянско единение и постигане на общи цели. Днес по-скоро се наблюдава дистанциране от славянското в посока към келтско, тракийско и т.н. А и политическите елити нямат интерес от славянско единение.
Вие сте и фолклорист: какво от фолклора на Австрия и Словакия Ви впечатлява?
Словашкият фолклор го познавам сравнително добре като славист. Харесвам пролетните празници, но те са характерни и за всички славяни. За фолклорната култура на австрийците не се чувствам компетентен да се произнеса.
Как се развива българският фолклор в наши дни?
Налице е едно своеобразно възраждане на традицията. То не е продиктувано толкова от обществената ситуация, колкото от обществените нагласи за нейното съхраняване и предаване на поколенията.
Традиционната култура е култура на предмодерната епоха, но това не означава, че трябва днес да я приемаме като реликт. Напротив, благодарение на нашите предци, на нас самите и на нашите потомци тя ще продължи да се предава в поколенията под една или друга форма. Не като битие, както е била преди, а като осъзната необходимост днес и утре.
Как България може да направи своя фолклор по-интересен за света, за Европа?
Българският фолклор е достатъчно интересен за чужденците, както по отношение на музикалните му форми, така и по отношение на танцовите, на вярванията и пр. На практика почти навсякъде има любители и дори професионалисти, които са му се посветили. Не съм привърженик на механична намеса в процесите и затова не смятам, че са необходими специални политики за неговото презентиране.
Фактът, че в много страни българските общности постоянно намират начини да покажат богатството на фолклорните ни традиции, е достатъчно показателен.
Цялото интервю може да прочетете тук.
/МГ/
news.modal.text
