Начинът, по който България представя дейността си, помага на държавите на Балканите да отидат на Антарктида и показва на другите духа на Ледения континент, е много важен. Това коментира в интервю за БТА д-р Антонио Кесада, президент на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми (COMNAP) и изпълнителен секретар на Испанския полярен комитет. Той бе участник в Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN. Двудневният форум се проведе в Ахелой и част от програмата му бе представянето на английската версия на броя на списание ЛИК, посветен на българските научни постижения на Антарктида.
По думите му по време на събитието е било важно да се покаже, че Антарктида е бъдещето на науката. С възможността да пристигнат нови хора от балканските страни се появява и потенциалът за повече наука, повече споделяне и повече дейности.
На въпрос какво ново могат да научат от балканските страни утвърдените и големи държави, които имат отдавна опит на Антарктида, д-р Антонио Кесада отговори, че след толкова години, прекарани на Ледения континент, е разбрал много добре колко важен е всеки един човек и всяка държава. Промяната, която идва с по-малките програми, е фантастична, смята той. Така се постигат нови подходи, нови начини на мислене, което е много силен инструмент при извършването на дейности там.
В качеството си на президент на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми (COMNAP), ангажиран с логистиката на всички страни на Антарктида, той твърди, че в тази организация разбират много добре, че всички на Ледения континент се нуждаят едни от други, независимо от размера, дейността и бюджета, които имат. "Ние работим много добре заедно и това е много важно", допълни Кесада.
За него срещата с нови желаещи да изследват Антарктида винаги е интересна. "Тогава усещаш, че имаш възможност да помогнеш на други да станат членове, но и разбираш, че те подкрепят и носят нови идеи и методи за работа. Всяка отделна перспектива е наистина полезна за всички", допълни Кесада.
"Смятам, че новите балкански държави, които искат и могат да участват в изследователските проекти на Антарктида, са повече от добре дошли и наистина очакваме с нетърпение техните нови идеи и подходи", отбеляза още той.
По време на представянето на списание ЛИК д-р Антонио Кесада сподели също, че Испания всяка година организира отворена покана към журналисти и медии, които кандидатстват да изпратят свои екипи. За тях в експедицията са предвидени 14 места и с избора им се занимава комитет, който трябва да отсее най-добрите и най-сериозните. Така на Антарктида заедно с тях са били телевизионни, печатни и радио журналисти, както и писатели и художници. Един от последните добри примери на Испания в тази практика е поканата на двама популярни ютубъри (автор на съдържание от YouTube - бел.а.), които със своите видеа са достигнали до 8 милиона души аудитория. "Единият направи документална поредица за телевизията, като дойде с екип от испанската телевизия и качеството на материалите беше страхотно. По-важното е обаче, че успя да достигне и до младата публика", коментира Кесада.
Пред БТА той допълни още, че рискове със социалните мрежи на Антарктида съществуват, но, ако се отдели достатъчно време за обучение в това какво могат да снимат на подобно място, те ще покажат наистина най-важното и същественото. Ако медиите, които водите, са добри, те ще свършат своята работа страхотно. "Да, понякога искат да правим неща, които ние не искаме, да повтаряме нещо или да са с нас на труднодостъпни места, което ни затруднява, но това е тяхната работа. Ако си достатъчно уверен в онова, което вършиш, няма как да сбъркаш", допълни той.
/ТС/
news.modal.text
