Моята задача е да покажа как организмите, обитатели на морското дъно, могат да се използват като аларма за ранно предупреждение, че хората променят условията на живот в Антарктида и трябва да бъдат взети мерки. Това каза в интервю за БТА хидробиологът доц. Любомир Кендеров. В рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция на остров Ливингстън той изследва дънните седименти, които формират местообитанието, водата и нейните параметри.
„Дънните организми живеят в условия на много крайни фактори. Температурата на водата винаги е близка до границата на замръзване. Много често тези организми са лишени от хранителен източник, тъй като условията са оскъдни“, посочи доц. Кендеров. По думите му организмите, които обитават дъното на Южния океан, се опитват да оцелеят в условия на полярна нощ, която продължава месеци. „В тази полярна нощ те нямат източник на храна“, допълни той.
Доц. Кендеров уточни, че първичната продукция, която създава материята на планетата Земя, е фотосинтезата. „Когато е нощ, няма фотосинтезиращи водорасли или планктонни дънни водорасли. В тези крайни условия организмите са толкова адаптирани, че 20 и повече милиона години, живеейки на това уникално място, те са много добри индикатори за промени, които ние, хората, неминуемо нанасяме върху нашата планета“. Макар да няма население на Антарктида, глобалният пренос на замърсители с океанските течения достига до Ледения континент, алармира хидробиологът.
„От морските организми, които обитават дъното на Южния океан, характерни са ракообразни, наричани амфипода (Amphipoda). Те са изключително богати на видове, именно в условията на тези много студени води“, разказа още доц. Любомир Кендеров. „Обикновено там, където факторите на средата са крайни, има бедно видово разнообразие. Но тук за тези видове амфиподи не е така. Това е парадокс, който е труден за обяснение“.
Според доц. Кендеров амфиподите са добри индикатори за промените в условията на живот както на морското дъно, така и в цялата екосистема. „Те са успели да влязат в екологичните ниши, т.нар. „къщичките на екосистемата“ на други организми, които обитават по-топлите океани. Тези ракообразни са подходящи като един обект, като един мониторинг за тези влияния. Някои от тях са непознати за науката, други са нови видове“. По думите му е описан вид амфипод, открит на около 300 метра дълбочина. Той е събран от испанския научноизследователски екип през 1989 година. Доц. Кендеров сподели, че се надява подобен екземпляр да влезе в българския изследователски материал.
„Глобалното затопляне в климата на нашата планета се чувства в Антарктическия полуостров, където е разположена и българската база на о. Ливингстън. Това е най-бързо затоплящото се място на нашата планета“, поясни доц. Кендеров и посочи последиците за морската екосистема. „В условия на полярно лято бързо топящите се ледове ще усладят водата. Водата става по-слабо солена отколкото е типична за Южния океан“. В този случай, обясни хидробиологът, голяма част от организмите ще напуснат тези местообитания, а неподвижните организми ще загинат.
Доц. Кендеров работи съвместно с доц. д-р Райна Христова, морски геолог от Института по океанология към Българска академия на науките. Заедно те изследват антрактическия дълбинен живот, като проектът е мултидисциплинарен.
Доц. Христова изследва химичния състав, дебелината и произхода на дънните утайки, които са субстрат, т.е. място, където живеят тези уникални организми, уточни доц. Кендеров. Те изследват и параметрите на водната среда в района на о. Ливингстън - температура, съдържание на кислород, насищане, активна реакция на водата, електропроводимост и соленост. „Използвайки методите, подходите, научната информация от различни геоложки и биологични науки, трябва да видим голямата картина на това какво се случва с Антарктика и как човек влияе“, поясни хидробиологът.
„Ние познаваме Луната. Дори обратната страна на Луната, както се казва, е по-изследвана, отколкото дъното в Южния океан. Надяваме се тези организми, които са с богато разнообразие, да бъдат най-подходящата група морски организми за мониторинг на промените на околната среда“, каза още доц. Любомир Кендеров.
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън. /МХ
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
