site.btaГоляма част от населението ще се срещне с варианта Омикрон, ще изгради имунитет и това ще е краят на пандемията, каза проф. Пенка Петрова

AV 09:17:01 26-01-2022
HT0914AV.004
Проф. Пенка Петрова - пандемия - интервю

Голяма част от населението ще се срещне с варианта Омикрон, ще изгради имунитет и това ще е краят на пандемията, каза проф. Пенка Петрова


София, 26 януари /Димитрина Ветова, БТА/
Най-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с варианта Омикрон на коронавируса, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Това каза в интервю за БТА проф. Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.

Тя отбеляза, че Омикрон е поне три пъти по-заразен от Делта варианта, а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. Затова повече ученици и малки деца у нас се разболяват сега от варианта Омикрон. На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени, нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират. В много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат. Късият инкубационен период води до лавинообразно заразяване и вече стотици хиляди хора са болни, независимо, че не се отчитат от статистиката, подчерта проф. Пенка Петрова.

На въпрос кога се очаква да е пикът на заболелите от варианта Омикрон у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България, проф. Петрова каза, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна". Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче не е достигнат.

И двете фирми-производителки на ваксини - "Пфайзер" и "Модерна", докладваха пред Световната здравна организация, че през март ще бъдат готови с производството на дози от своите ваксини, адаптирани срещу Омикрон. Най-вероятно, тези нови варианти на ваксините ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон частично заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат много добро действие и значително намаляват вероятността за заразяване. Те изцяло предотвратяват и тежкото протичане на заболяването, отбеляза директорът на Института по микробиология на БАН.

След първоначалния ентусиазъм на много научни организации и страни да разработват своя ваксина срещу COVID-19, когато прототипите достигнаха 240, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение. Те работят на различен принцип и покриват целия спектър от възможности за разработка на ваксини: от "класическия" подход, при който ваксината съдържа компонентите на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират, изрази увереност проф. Петрова.

Тя съобщи, че прототипът на българската ваксина срещу COVID-19, разработван в Института по микробиология на БАН, е готов, а проектът, финансиран от Алианса "Пастьор", е приключил успешно - с предаден отчет, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина показаха, че тя е имуногенна и създава имунен отговор, заяви проф. Пенка Петрова.

Следва пълният текст на интервюто:

- Проф. Петрова, все повече ученици и малки деца в България се разболяват от варианта Омикрон, на какво се дължи това - може би, защото този вариант е по-заразен и по-бързо се разпространява, или причината е друга?

Проф. Петрова: Причината, разбира се, вече е доказана от учените: Омикрон е поне три пъти по-заразен от Делта варианта, а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират. В много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат. Късият инкубационен период води до лавинообразно заразяване и вече стотици хиляди хора са болни, независимо, че не се отчитат от статистиката.

- В тази връзка правилно ли е, че на локален припцип се взема решение за преминаване на учениците в онлайн обучение, и че беше решено да има девет неучебни дни между първия и втория учебен срок?

Проф. Петрова: Да, колкото по-малко контакти между децата има в периода на тази вълна, толкова по-малко заразени и заболели ученици ще има. Децата не са в състояние да спазват противоепидемичните мерки качествено. Този подход е бил прилаган в предишни години срещу разпространението на грипни епидемии и е давал успешни резултати.

- Според Вас, кога се очаква да е пикът на заболелите от варианта Омикрон у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България?

Проф. Петрова: Четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна". Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче не е достигнат.

- Кога ще бъдат готови новите ваксини на компаниите "Пфайзер" и "Модерна", предназначени за варианта Омикрон на коронавируса? Кога тези ваксини ще могат да бъдат прилагани на хората по света и каква е разликата им от досегашните ваксини, от които се поставят и бустерни дози?

Проф. Петрова: И двете фирми-производителки докладваха пред Световната здравна организация, че през месец март ще бъдат готови с производството на дози от своите ваксини, адаптирани срещу Омикрон. Най-вероятно, тези нови варианти на ваксините ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон частично заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат много добро действие и значително намаляват вероятността за заразяване. Те изцяло предотвратяват и тежкото протичане на заболяването.

- Колко нови ваксини срещу COVID-19 сега се разработват в света, както и колко от тях са на нивото на клиничните изпитания с пациенти?

Проф. Петрова: След първоначалния ентусиазъм на много научни организации и страни да разработват своя ваксина, когато прототипите достигнаха 240 броя, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение. Те работят на различен принцип и покриват целия спектър от възможности за разработка на ваксини: от "класическия" подход, при който ваксината съдържа компонентите на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират.

- На какъв етап вече е разработването на българския прототип на ваксината срещу COVID-19 и получавате ли финансиране от Института "Пастьор"?

Проф. Петрова: Прототипът на ваксината, разработван в Института по микробиология на БАН, е готов, а проектът, финансиран от Алианса "Пастьор", приключи успешно - с предаден отчет, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина показаха, че тя е имуногенна и създава имунен отговор. На този етап обаче не може да се каже точно колко е ефективна, тъй като нейното действие е проверено само чрез миши модели и по-безвредни вируси от семейството на коронавирусите, за които в България има условия за работа.

- Проф. Петрова, водещи чужди учени изразиха наскоро мнения, че с варианта Омикрон ще настъпи краят на пандемията през тази година в света. Вашето мнение какво е - тази прогноза отнася ли се за България, която продължава да е с ниски нива на ваксинация?

Проф. Петрова: Виждаме "отхлабване" на мерките в много страни, във Великобритания направо ги отмениха. За съжаление, в нашата страна закъсняхме с ваксинацията и е трудно да се прогнозира динамиката на последната вълна.

Най-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с Омикрон, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Силно се надявам това да не ни струва човешки живот, тъй като този вариант, макар и по-лек като протичане, води след себе си всички усложнения на Ковид-19. Ако трябва да отговоря с една дума, да, Омикрон ще доведе до желания обществен имунитет, но беше добре повече хора да са ваксинирани преди срещата си с него.
/ХТ/