Празникът Трифон Зарезан е продължение на култа към виното и бог Дионис

Култът към виното е намерил широко разпространение по времето на траките, като той се приема и през по-късни времена, разказа за БТА доц. д-р Нарцис Торбов - археолог в РИМ-Враца. След установяването на римското владичество на Балканския полуостров, а в Северна България, в провинция Мизия, местното тракийско население се романизира, но не забравя своите корени от миналото. Затова напълно естествено е, че култът към виното и бог Дионисий, в негови най-различни превъплъщения, се почита по време на римската епоха. Затова често върху римските надгробни паметници има изобразени гроздове. Интересен предмет, свързан с празника на лозарите, който е предшественик на лозарската ножица, е косерът. Това е един инструмент, който се е използвал в българските земи през IV век след Христа. Многобройни са находките по това време, където са открити доста предмети от желязо и включително инструменти, но и сред тях задължително фигурира косерът. Той е използван точно за подрязването на лозите и е пряко свързан с празника, който по-късно става известен като Трифон Зарезан. В Етнографско-възрожденския комплекс "Св. Софроний Врачански" във Враца, в една от къщите, посветена на Иван Замбин, в избеното ѝ помещение е подредена постоянна експозиция, която представя развитието на лозарството и производството на вино във Врачанско. Етнографът Недка Димитрова разказа как се е празнувал Трифон Зарезан в този край, който по традиция е изцяло мъжки празник. Задължение на стопанката е било да стане много рано сутрин, да омеси голяма пита, да напълни бъклица с най-хубавото червено вино, да напълни кокошка с ориз и да я изпече. Всичко това тя поставяла в червена нова торба и изпращала стопанина на лозето. Според местната традиция, всеки мъж отива в своето лозе и изпълнява обичая по зарязване на лозята. Избирал се и "Цар на лозята" - човек, който най-добре си е гледал лозето и е направил най-хубавото вино. След това мъжете се връщат в селото и се прибират по домовете си. Всеки мъж е посрещнат от стопанката с менче, пълно с вино. Мъжът е длъжен да го изпие цялото, но след цял ден "зарязване" това е непосилно и тогава се извършва едно обредно действие, което е характерно само за селата от врачанския край. Стопанката взема менчето с неизпитото вино и го разлива по земята. Това, според народните представи тук означава, че както е имало толкова много и хубаво вино, та стопанинът не е могъл да го изпие, така и през следващата година да има още повече, да има плодородие, много благоденствие по лозята. В експозицията освен големи бъчви, средства за транспортиране на виното и още други интересни експонати, свързани с прибирането на реколтата, се съхранява и една грамота, Гран при, даден на врачанина Стефан Кръскьов. Един от най-известните винопроизводители през Възраждането в този край се явява на международен конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел, където получава специалната награда, каза в заключение Недка Димитрова. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Валя Ковачева.