Днес е Европейският възпоменателен ден за Холокоста над синтите и ромите. На тази дата всяка година Европа отдава почит към паметта на жертвите на геноцида срещу двете малцинствени етнически групи по време на Втората световна война. Дори и днес оцелелите и другите представители на тези общности продължават да се сблъскват с постоянна дискриминация и трудности при интеграцията си в обществото. Това пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 21 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Днес, петък, 2 август е Европейският възпоменателен ден за Холкоста над синтите и ромите, на който се почитат жертвите сред ромите и синтите, намерили смъртта си в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау по време на войната.
На 2 август 1944 г. най-малко 4300 синти и роми са убити в Аушвиц - въпреки яростната съпротива, която оказват при вдигнатия от тях бунт в лагера. Денят за възпоменание е посветен на около 250 000 - 500 000 синти и роми, избити в Европа по време на нацистката окупация.
Тази година се навършват 80 години от геноцида. Датата се почита официално от 2015 г. През април същата година Европейският парламент прие резолюция за официалното провъзгласяване на международния ден.
Ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа и наброяват между 10 и 12 милиона души - около 6 млн. от тях живеят на територията на ЕС, показват данните на Съвета на Европа. Тъй като част от ромите обичайно водят номадски начин на живот, е невъзможно да се направи точна статистика.
В терминологията на Евросъюза "роми" е колективно название на няколко етнически малцинства, включително роми, синти и други, "пътуващи" народи, водещи неуседнал начин на живот, като например циганите. Сред страните от ЕС с голям дял ромско население са Румъния, България, Унгария, Испания, Словакия и Франция.
Въпреки че отбелязването на геноцида е символично признаване на жертвите на нацизма, 80 години по-късно дискриминацията срещу ромските и синтските общности остава траен проблем. Геноцидът е оставил травматични следи върху тази общност, която все още е политически, социално и икономически мартинализирана. Хора, отговорни или замесени в подобна дискриминация, десетилетия наред пречеха за признаването на геноцида.
"Историята на циганите както в Испания, така и в останалата част на Европа, е история на преследвания, отрицание и забвение", каза Хосе Вега от Испанската федерация на женските цигански асоциации (Факали).
РОМИТЕ И СИНТИТЕ СЕ СБЛЪСКВАТ С ПРОБЛЕМИ В ЦЯЛА ЕВРОПА
Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права (ФРА) - направено през 2021 г. в осем държави от Евросъюза и две извън него - 80% от ромите са заплашени от бедност, 52% нямат нормално жилище, а 22% живеят в домове без течаща вода.
През април Еврокомисията поиска от държавите членки да "удвоят усилията си" за борба с високите равнища на антициганизъм и дискриминация, от които страда ромското население в Европа, но и да направят така, че да им осигурят равен достъп до образование, заетост и здравни грижи.
В Испания живеят около 750 000 роми, по данни на Министерството на социалните права. Те са съсредоточени основно в Андалусия, Валенсия, Каталуния и Мадрид.
В последните години бяха направени сериозни стъпки за подобряване положението на ромското население, като например приемането на закон за равноправно отношение и борба с дискриминацията и на промени в наказателния кодекс, включващ антициганизма в кръга на престъпленията от омраза - но достъпът до жилища и образование си остава сред големите предизвикателства.
В Република Северна Македония ромите са включени в конституцията като една от етническите общности, живеещи в страната. Те имат няколко партии и са участвали във всички състави на парламента след въвеждането на многопартийната система през 1990 г., а в няколко предишни правителства имаше и роми министри.
Но кварталите, където тази общност е мнозинство, обикновено се намират в периферията на големите градове и често са зле урбанизирани, без достъп до елементарни битови услуги, а обитателите им са принудени да живеят при условия, които са много далеч от нормалните жизнени стандарти. Според съвместно проучване на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Световната банка около 30% от ромското население в Северна Македония живее в преустроени сгради, а повечето от ромските квартали са без асфалтирани улици, осветление, детски градини, училища и здравни учреждения.
Според доклад на ООН съществуващите закони в Северна Македония за защита на човешките права и предпазване от дискриминация не са ефективни. Като примери за пряка и непряка дискриминация в него се посочват случаи на недопускане на млади роми в кафенета, клубове и басейни, полицейски тормоз и диксриминационно отношение в съдилищата.
По отношение на съседна Сърбия Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРИ) заяви през юни, че страната трябва да положи повече усилия за справяне с дискриминацията на ромите и хомосексуалните (ЛГБТК) общности и противодействие на насаждането на омраза. "Насаждането на омраза срещу ромите и другите етнически малцинства, ЛГБТИ общностите и бежанците и мигрантите продължава да бъде постоянна част от обществения разговор, включително от политическите дискусии", допълва ЕКРИ, която е орган към Съвета на Европа, използвайки един от акронимите за обозначаване на хомосексуалната общност.
В Австрия роми живеят главно в източната провинция Бургенланд, но и в големи градове като Виена и Грац. Хората в алпийската република все още проявяват расистки предразсъдъци към тях или смятат, че те сами са си виновни за нападенията и насилието срещу тях. Според австрийския историк Щефан Бенедик има расизъм, навяващ спомени за времето на нацизма, като например рисуването на графити по сгради из цяла Австрия с лозунги като "ромите в концентрационен лагер".
В Словения ромите живеят в по-големите населени места, основно в източните и югоизточните части на бившата югорепублика. Те се ползват с особен статут по конституция и се радват на специални права, позволяващи им да запазят и развият своята култура, език и наследство. Те имат представители в общинските съвети на населените места, в които живеят. През 2007 г. беше приет особен закон за ромската общност, създадена бе и национална програма с мерки в полза на ромите, която разчита основно на европейско финансиране.
Но тежкото социално и икономическо положение, гарнирано с лошите жилищни условия, ниското участие в образованието, безработицата, изолацията на част от ромските общности и упоритите предразсъдъци на мнозинството от населението към ромите продължават да спъват приобщаването им. Органите за местно самоуправление в Словения смятат, че държавата прави твърде малко за ограничаване на насилието и престъпността, извършвани от някои роми.
В България на 30 май Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет прие мониторингов доклад за изпълнението на Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 - 2030). Една от стъпките за успешно приобщаване на ромите, предприети през 2023 г., е регулаторното определяне на средства за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощник-учители, се казва в доклада.
Но месец по-рано правозащитната организация "Амнести интернешънъл" беше публикувала годишния си Доклад за състоянието на човешките права, в който България беше разкритикувана за расова дискриминация за лишаване на ромите от достъп до обществените плувни басейни.
ОМРАЗА И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ В МЕДИИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
В някои страни като Италия и България медиите подхранват вредни нагласи и предразсъдъци срещу ромите, въпреки наличието на закони и етични кодекси, забраняващи насаждането на омраза и дискриминацията. Това са заключенията в проучване, финансирано от Съвета на Европа и ЕС, и публикувано през юни.
В Италия средствата за масова информация често произволно представят ромите като "субект или обект в репортажи за дребна престъпност, домашно насилие и социални спорове в квартали, намиращи се в съседство с ромски общности", се казва в изследването. "Рисуването на подобен образ води до формирането на негативни стереотипи за ромите като за "кланови" общности, които са безотговорни, особено по отношение на грижите за децата си и в отношението към жената в рамките на семейството."
Миналия месец българската неправителствена организация Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" разпространи доклад, според който фалшиви информации за здравеопазване и политика влияят върху ромската общност в страната. Анализът, направен между февруари и май тази година, разкрива, че социалните мрежи се използват активно за разпространение сред тази общност на антиваксърска и антисемитска пропаганда.
СЪЗДАВАНЕ НА НОВ КОНСОРЦИУМ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХОЛОКОСТА
Ако получи съгласие от Еврокомисията, Нидерландия ще стане домакин на международна агенция за изследване на Холокоста. Замисълът е участващите в консорциума страни - Нидерландия, Белгия, Германия, Израел, Хърватия, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Великобритания - да събират информация под формата на снимков, видео, документален и дигитален архив.
Въпреки че за Холокоста се знае много, познанието за него е "пръснато в хиляди архиви, библиотеки, музеи и други учреждения". Тази разпиляност - според нидерландския министър на образованието, културата и науката Епо Бройнс и Винсент Кареманс, държавен секретар по въпросите на съхранението на паметта за войната - затруднява изследователите в намирането на цялата необходима информация. Тъкмо този въпрос ще опита да реши новата структура.
/ДИ/
news.modal.text
