Навършват се 156 години от рождението на големия български езиковед проф. Беню Цонев

Библиотеката в Ловеч отбелязва 156 години от рождението на патрона на културната институция проф. Беню Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926). По този повод в Регионалната библиотека от 7 януари е обявена седмица на отворените врати и гражданите могат да ползват безплатно материали от фонда: справочни издания, книги, вестници, списания и музикални дискове. Културната институция носи името на проф. Беню Цонев от 22 февруари 1990 г. с решение на Общинския съвет. В библиотеката се съхраняват най-известните му трудове в областта на езикознанието и историята на българския език, дарени от професора, разказа Светлана Петрова, завеждащ отдел "Краезнание". Всички книги от дарението притежават печат с датата на дарението и лично неговия подпис и смятаме тази година да ги дигитализираме, посочи още Петрова. Беню Цонев е езиковед, диалектолог, палеограф, библиограф и първият историк на българския език, разказа за БТА краеведът и библиотекар Радка Рашева. По думите й ловчанлии никога няма да забравят приноса на Беню Цонев за развитието на българския език. Не случайно още след смъртта му в Ловеч е именувана улица на неговото име,  а през 2018 година той е обявен посмъртно и за почетен гражданин на град Ловеч. Беню Цонев е роден в Ловеч, където е завършил четвъртокласното училище. След това продължава образованието си в Петропавловско духовно училище край Лясковец, Загребската класическа гимназия и Виенския университет. Получава научна степен доктор на Лайпцигския университет по славистика, романистика и философия. През 1895 г. е  редовен професор и  ръководител на Катедрата по история на българския език, чийто титуляр е в продължение на 33 години. От 1900 г. е редовен член (академик) на  Българското книжовно дружество (БАН). Талантлив учен-филолог, той е един от основоположниците  на българската езиковедска наука, в която оставя трайни следи с цялостната си научноизследователска дейност. Огромното му научно дело се отличава с разнообразие на проблематиката - история на българския език, диалектология, описи на български и чужди езикови паметници, краезнание, фолклор, литературна критика, проблеми на правописа и чистотата на българската реч. Беню Цонев пръв и с най-големи подробности очертава границата, която дели българските диалекти на източни и западни, според редица фонетични особености. Той също препоръчва да се премахне синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член. За благозвучие предлага пълен член да се употребява, когато следващата дума започва с гласна  буква, а кратък – когато следващата дума започва със съгласна. Отличен познавач на средновековните езикови паметници,  проучва повече от 530 ръкописа и прави опити за тяхната класификация през 1905 г. Цонев е първият редактор и издател на Алековия пътепис "До Чикаго и назад". По случай годишнината от рождението му гражданите могат да се запознаят с неговите книги, както и с професионалното му досие, дарено наскоро на културната институция, съобщи Петрова. Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Емил Граничаров.