Уникални икони на бременната Богородица, на Свети Христофор с кучешка глава и на иконописците Онуфри съхранява Музеят на средновековното изкуство в Корча

Музеят на средновековното изкуство в Корча, Албания, съхранява 6500 икони и още 1500 други експонати от метал, текстил, хартия, камък и дърво. Кураторът на музея – художникът Аурел Бала разказва за най-впечатляващите икони. Най-старата част от колекцията е от 13-14 век. В Черната зала са иконите на най-известния ни зограф - албанския Микеланджело, Онуфри, живял и работил в Берати. Той е известен с уникалната си червена боя, наречена „Червеното на Онуфри” – по името на автора. До него са творбите на сина му, който също е бил много известен художник като баща си. Но дори синът не разбрал тайната на неповторимото червено – то си останало уникално за творбите на баща му, разказва Аурел Бала.
В Червената зала е големият иконостас, взет от църквата „Свети Никола” в село Рехова, южно от Корча. Направен е през 19-ти век от гръцки дърворезбар, а иконописта е на двама свещеници от селото, които за съжаление не са я подписали, така че е останала анонимна. В тази Червена зала специално място е отделено на един известен иконописец от 18-ти век – имаме малка колекция на Костантин Йеромонах, който е работил във Воскопойе, разказва Аурел Бала. Той е зографът, рисувал и в манастира Свети Наум в Македония. Наричат този зограф „аристократ”, заради мотивите, които използва в своите икони. Един чудесен пример за неговата работа е иконата на бременната Дева Мария. Обикновено я изобразяват с младенеца в ръце, но Мария по време на бременността е истинска рядкост, особено ценна за нашата колекция. В Червената зала има още един автор от 18-ти век – Костандин Шпатараку, който е от една област, известна с това, че по времето на Отоманската империя хората не са променили религията си и никога не са приели исляма. Той е един от майсторите на миниатюрата .
Има и още една специална икона, изложена в музея - Свети Христофор с кучешка глава. Според легендата, той бил много красив юноша, обичан от жените, нещо като Дон Жуан. Не вярвал в Бог, работата му била да пренася хора през реката. Бил толкова силен, че можел да носи четирима-петима на рамене. Един ден при него дошло малко дете и го попитало, дали ще може да го пренесе през реката. Христофор го погледнал, засмял се и казал: „Аз мога да пренеса целия свят, та едно дете ли.” Вдигнал той детето на рамене, но щом нагазил в реката, усетил, че започва да затъва все повече и повече. Детето било много тежко. Когато стигнали брега, той разбрал, че носи чудо на раменете си. Попитал детето защо е толкова тежко, а то отговорило: „Аз нося в себе си греховете на целия свят.” После Христофор го попитал кое е то, а то казало – „Аз съм божият син.” Значи той бил пренесъл Христос! Христофор повярвал в чудото и помолил детето да го направи грозен, за да не привлича жените. Така, той пожертвал красотата и живота си в името на Бог. Видео: Златна Костова/Боряна Димитрова. Монтаж: Валя Ковачева.