80 години Врачански театър!

Театърът във Враца е създаден през 1938 година като областен професионален театър със заповед на тогавашния областен управител Евгени Тоушек и с решение на Съюза на артистите в България. Първият му директор е актьорът Стефан Кортенски и в първите си години врачанският театър е бил пътуващ. Създаването на този професионален театър не идва на празно място във Враца, поясни за БТА Весела Пелова - главен експерт в Държавен архив във Враца. Тук той среща една традиция, която е на повече от 60-70 години, почти толкова, колкото сега той чества, а именно - традицията на любителските театри във Враца, която датира още преди Освобождението. Тогава на импровизираната сцена на възрожденското училище са се разигравали сценки, за които учителите и учителките с огромен ентусиазъм всяка година изготвяли декори, сценарии и костюми, за да зарадват своите съграждани. След това за театрални постановки се е ползвала сцената на старата сграда на читалище "Развитие", където днес е Центърът за работа с деца. По-късно, когато и тази сцена става тясна за десетките постановки и представления, които са изнасяли целогодишно, започва строежът и на голяма театрална сцена, а именно днешния театрален салон на читалище "Развитие". Той става готов точно 1938-1939 година, когато се създава и тази професионалната трупа. Така Враца тогава едновременно се сдобива с професионална трупа и с професионална сцена. През 1978 г. театърът се пренася в новооткритата сграда - дворец на културата. Директорът на театъра във Враца Анастас Попдимитров сподели пред БТА, че театърът е изкуство, което не би могло да съществува без своя зрител. По думите му театърът, като един жив организъм, преминал през цялото съзнателно развитие на човечеството, има различни функции и различна същност - има времена, в които той е учител, възпитател, има времена, в които той храни глада на хората за култура, за съжаление, има периоди, в които той се снишава, тъй като времето става технократско, социално неблагодарно за развитие на театралното изкуство и култура. В много периоди театърът е използван за пропаганда, но това е част от силата на живото изкуство. Като всички останали по света театри, врачанският театър отразява житието, битието, културата, културното наследство и интелектуалната и емоционална същност на времето и мястото, в което се развива, посочи още Попдимитров. През всичките тези години той е бил индикатор на живота, който се живее тук, допълни още той. С гордост мога да кажа, че в годините той е бил и предвестник на онези промени, които са били предусещани от хората на изкуството и са се случвали след време. Ще припомня, че тук, във врачанския театър, работеше Димитър Гочев, който беше един от предвестниците на промените в нашата социално-политическа ситуация, посочи още директорът театъра във Враца. Той допълни, че през годините на сцената на врачанския театър са играли имена като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Красимир Радков и много други. Попдимитров сподели още, че през годините така се е случило, че театърът се е превърнал в неговия си начин на живот. Това е мястото, в което аз практически и несимволично живея, допълни още той. За актрисата Юлия Колова театърът е "вкъщи със семейството". Нейният дядо - режисьорът Николай Колов, е бил един от директорите на Врачанския театър, а баба ѝ - Юлия Ганчева, много години също е била част от врачанската трупа. По-голямата част от ежедневието на Юлия преминава в театъра и с колегите са приятели, които до такава степен вече се познават, че се разбират с поглед. "Театърът е моят живот", посочи едно от емблематичните лица на врачанския театър актрисата Капка Пеняшка, позната повече с ролите си в куклени постановки. Децата са ѝ любимата публика. По думите ѝ, те я зареждат с позитивна енергия и независимо в какво емоционално или здравословно състояние се чувства, когато излезе на сцената и види "тази красота с широко отворени очи", забравя как се е чувствала преди това. За актьора Калин Костадинов театърът е живот, любов и всичко, от което има нужда. Той ме кара да се чувствам жив и истински, сподели актьорът. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Емил Граничаров.