site.btaПозиция на "Правосъдие за всеки"

Позиция на "Правосъдие за всеки"

С Решение № 13 от 26.07.2024 г. по конституционно дело № 1 за 2024 г. Конституционният съд зачеркна основните изменения в глава 6 „Съдебна власт“, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията ДВ, брой 106 от 2023 г.

Конституционният съд възстанови в пълна степен надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор, така че да запази валидността си крилатата фраза как „над него е само Господ“. С това съдът с лека ръка отхвърли привеждането на правомощията на главния прокурор в съответствие с многобройните препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Комитета на министрите в контекста на изпълнението на групата дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) „С. 3. срещу България“ и „Колеви срещу България“. Вместо това мнозинството в Конституционния съд се строи „равнис“ по решение № 3 от 2003 г. на предходен състав на този съд, което сред конституционалистите е силно оспорвано заради поръчковия си характер за защита на личния интерес на тогавашния главен прокурор Никола Филчев – отговорен включително за осъждането на България от ЕСПЧ по делото „Колеви“.

Със запазването на критикуваните от десетилетия властови правомощия на главния прокурор Конституционният съд сложи кръст върху преодоляването на прекомерната концентрация на власт в тази фигура от Вишински тип, чиято позиция на върха на йерархично организираната прокуратура му позволява да упражнява монопол и контрол както върху обвинителната, така и върху политическата власт, като едновременно с това остава безконтролен от всички други власти, включително и от съдебната, от която е част.

Конституционният съд също така прати в небитието всички стъпки в посока засилването на принципа на съдийската независимост чрез осигуряване на възможност за реално самоуправление при зачитане на публичния интерес от независимо правосъдие и изпълнение на стандартите за независимо администриране на съдебната власт.

Резултатът е, че сега съдебната власт отново ще бъде управлявана от ВСС, от чиито 25-има членове едва 6-има ще бъдат съдии, избрани пряко от съдии, а представителите на прокуратурата и следствието, както и всички избрани по политически път в него, ще избират председателите на двете върховни съдилища ВКС и ВАС.

Неубедително и буквално лицемерно в тази връзка звучат мотивите на съда как отчел „придобития национален опит“ и „добрите практики“ за необходимост от допълнителни гаранции за институционалната независимост на Висшия съдебен съвет (ВСС) като орган, който кадрово и административно обезпечава съдиите и съдилищата, с цел осъществяване на правораздавателната дейност на съдебната власт от неутрален и безпристрастен съд. От една страна в мотивите си съдът приема, че измененията в частта за съдебния кадрови и административен орган „сами по себе си не са противоконституционни“, но заради системната им свързаност с обявените за противоконституционни, и непротивоконституционните следва да споделят същата съдба.

Очакваме последиците от Решение № 13 от 26.07.2024 г. по конституционно дело № 1 за 2024 г. да бъдат фатални за съдебната власт, като единственото им устойчиво преодоляване ще бъде възможно чрез свикване на Велико народно събрание (ВНС). По отношение на главния прокурор това произтича директно от мотивите на съда. По отношение на състава на отделните административни и кадрови орган на съдиите и прокурорите мотивировката на КС е по-завоалирана, доколкото постигането на съдийско мнозинство в съдебния орган и едновременно с това избягването на парламентарния „превес“ в прокурорския съвет минава през общо намаляване на броя избирани от парламента членове в тези съвети, което на свой ред би променило баланса между законодателната и съдебна власти и според приложеното от КС и мотивирано с Решение № 3 от 2003 разбиране би останало извън правомощията на обикновено Народно събрание.

Възстановеното преди конституционните изменения положение в правосъдието е нетърпимо, защото във времето се е доказало само като гарантиращо недосегаемост по високите етажи на властта.

Реалната и дълбочинна реформа на съдебната власт трябва да продължи дори на обявената от Конституционния съд „цена“ със свикване на ВНС.

Известно е, че ВНС в качеството си на „учредителна власт“ притежава буквално всички правомощия, в това число да измени формата на държавно управление, като обърне гръб на парламентаризма или промени държаното устройство така, че от унитарна република страната ни един ден да осъмне като поделена на различни вилаети територия.

Отговорността за тези или други подобни последици ще трябва да търсите не от искащите реална и дълбочинна съдебна реформа, а от блокиралите всички останали възможности и тикащите ни насила към Велико народно събрание!

01.08.2024 г.
адв. Велислав Величков – председател на сдружение „Правосъдие за всеки“