Районът на Побитите камъни и долината на река Провадийска са били обитавани от хора през късния палеолит от 40 000 до 20 000 години пр. Хр.

Започнахме през 2015 година сондажите в пещерата "Темната дупка" край Белослав, защото това е единственото пещерно образувание в рамките на Побитите камъни, за което знаем, че има много находища на мезолитни сечива, а също така на късно палеолитни такива. Пещерата е изследвана и преди нас през 50-те години на миналия век, но за нас беше много любопитно и  важно да се опитаме да разберем стратиграфията, напластяванията от човешкото обитаване в пещерата, разказа в интервю за БТА гл.ас. Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна, който участва в проучванията. През 2015 година заложихме няколко сондажа с малки размери в различни зони на пещерата, разказа специалистът. Той обясни, че в най-вътрешната са успели да установят геоложката история на самата пещера. Тя е била отворена през плейстоцена. В пласт, който се отнася към вюрмско време, успяхме да намерим зъб от диво магаре, което обитава степите околосегашното Черно море в широк период – от 120 000 години пр. Хр. до около 4500 години пр. Хр., обясни Славчев. По думите му тази кост е дала на учените някаква отправна точка за датировка на самата пещера. През следващата година разширихме сондажите от вътрешността към входа на пещерата и разграничихме три зони – вътрешна, средна на галерията и зоната до входа, разказа той. Вътрешната и средната не са били обитавани нито от хора, нито от животни, тъй като не са открити никакви останки. Най-интересното беше, че през 2016 година в най-близкия до входа сондаж започна да излиза нещо, което приличаше на струпвания на кости и остатъци от някаква органична материя, обясни Славчев и допълни, че следващата година е открито доста голямо струпване на кости. Те все още са в Националния природо-исторически музей за изследване, но има предварителни резултати. Най-общо, костите са от пещерна хиена, пещерна мечка, от диво магаре, от див кон и от някакво едро животно – дали е бозайник или чифтокопитно още не е ясно, костта е в процес на реставрация. Най-неочакваното за нас беше, че между тези кости бе открит и един кремъчен артефакт – инструмент, стъргалка, която е била обработена, което навежда на мисълта, че по това време тук са пребивавали хора, посочи специалистът. Костните останки могат най-общо да се датират около 40 000-35 000 години пр. Хр. Това е времето на късния палеолит. В района на Побити камъни на много места наред с мезолитни сечива се откриват и палеолитни. В пещерата имаме податки, че тук вероятно има някакво по-трайно отсядане, но не бива да си го представяме в съвременния вид, уточни Славчев. Той допълни, че събирането на материали от територията на Побитите камъни и долината на река Провадийска показват, че тази територия е била интензивно обитавана от хора и това е част от територията, усвоена от къснопалеолитното население от 40 000 до 20 000 години пр. Хр. Видео - Георги Генчев/Данаил Войков. Монтаж - Младен Стоянов.