Обитателите на селището от средната каменна епоха край Суворово са се занимавали със земеделие и скотовъдство

Археологическият обект в местността Курията край Суворово представлява селище от средната каменна епоха, датира се около 4700 г. пр. Хр. Първите разкопки тук са проведени през 1983 година, когато се строи пътят към Дръндар. По-късно, през 1989-1990 г., се провеждат отново разкопки, заради находището на глина, тъй като е имало планове то да бъде експлоатирано. След това имаше голямо прекъсване до 2010 г., когато направихме геомагнитно проучване, за да локализираме къде са другите горели жилища, а от 2011 година започнахме разкопките на едно от тях, разказа в интервю за БТА ръководителят на разкопките гл. ас. Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна. През този сезон приключва проучването на тази сграда, по която започнахме работа през 2011 година, като тя се оказа грънчарска работилница, обясни специалистът. През тази година започнахме работа и по друга постройка, която се намира северно от проучваната в момента. От следващата година ще започнем и нейното разчистване, дотогава не мога да кажа каква е тя – жилищна или ателие, обясни Славчев. До момента сме разкрили около 400 квадратни метра, каза още археологът. Той посочи, че геомагнитното изследване е показало, че общата площ на селището е около 1 хектар и 2 декара. По думите му селището е много голямо не само за средната каменно-медна епоха, но и изобщо за цялата каменно-медна епоха. Като петна в западната половина се откриват осем жилища, плюс шест, част от които са изследвани от колегата Иван Иванов, но тъй като не е проучена североизточната част с геомагнетика, можем да предположим, че общият брой на постройките в рамките на самото селище ще надмине 30, посочи той. Славчев разказа, че селището е било укрепено. То се намира на естествено укрепена тераса, от трите си страни е заобиколено от река и дерета, а от северната страна, където подходът е равен, е имало каменна укрепителна стена с дебелина 3 метра. Специалистът обясни, че обитателите на селището са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Палеоботаничните изследванията показват, че те са отглеждали предимно пшеници - двузърнеста и еднозърнеста, малко ечемик, а така също и маслодайни растения. От животните древните обитатели на селището със сигурност са отглеждали кози, овце и крави, като говедото е било е доминиращо. Жителите на селището са и ловували интензивно, сочат още данните на археолозите. Славчев посочи, че селището е част от една цялостна селищна система, която се е развила във вътрешността по крайбрежието на Черно море. Това са предшествениците на носителите на култура "Варна". Видео - Данаил Войков/ Георги Генчев. Монтаж - Младен Стоянов.