Образци на християнското и народното изкуство от 15-19 век показва НИМ

Днес в Националния исторически музей бе открита изложбата "Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи 15-19-и в.". Проектът е осъществен в сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" при СУ "Св. Кл. Охридски" и с финансовата подкрепа на Министерството на културата. За първи път посетителите могат да видят ценни образци на църковното златарското изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от 18-и в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 г. Сред акцентите е икона от 1632 г. на светците безсребреници - тримата лечители Св. Козма, Св. Дамян и Св. Панталеймон. В експозицията са показани още просфорници (печати за хляб) от Света гора и Бачковския манастир от средата и от края на 19-и в., ценни образци на златарското изкуство -  павур (съд за ракия), изработен от позлатени пафти, притежание на старата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на покровителите на златарите Св. Св. Константин и Елена. В експозицията са иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествена школа, църковна утвар, богослужебни книги - евангелия, псалтири, минеи, ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет като "История славянобългарска" (Паисиева белова) от 18-и в., историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, образци на дамаскинарската и апокрифната литература. Този проект разкрива един сложен период от нашата история, времето, когато ние нямаме държавата, но когато се твори една култура, преди всичко аргументирана от вярата и от народните традиции и обичаи, каза пред журналисти директорът на НИМ доц. Бони Петрунова. Видео на Цветомир Петров - БТА