Необходимостта научните съвети за климата да функционират по най-високите научни стандарти бе тема на дискусия, организирана от фондация “БлуЛинк“, “Горичка“ и платформата “Климатека“, в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Събитието се състоя като част от сателитната програма на Коалиция за климата България - към 61-ата сесия на Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН, която се провежда в София.
В дискусията участие взеха Пламен Пеев, старши експерт по политики за околната среда; Апостол Дянков - климатичен експерт; Анна Стойкова от дирекция ''Климат, енергия и въздух'' на Столичната община, учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), от Института за изследване на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към БАН, климатолози, специалисти и преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски‘‘.
Водещ на събитието беше Павел Антонов, управляващ редактор на “БлуЛинк”.
Разговорът беше насочен към необходимостта в България да се създаде Национален експертен съвет за изменение на климата. В частност бяха засегнати темите за вида, ролята, посоката на работа, участниците, програмата, темите и структурата на подобен консултативен орган.
“Ролята на тези съвети е да представят доказателства; да информират за начините за постигане на целите в областта на климата, да следят напредъка в изпълнението им, да улесняват обществения дебат; да отварят конкретни теми, за които се говори само когато има проблем, да се срещат заинтересовани страни, да се увеличи общественото разбиране и след това да се осъществи подкрепата за постигане на тези цели“, обясни Пламен Пеев.
В рамките на събитието той представи препоръки от проведен институционален и правен анализ на българското и европейско климатично право, както и заключения на доклад "Консултативни органи за политиките в областта на климата – фактори за успех и извлечени поуки“, изготвен от Матилда Милианд, изследовател по политически науки, и Карин Бекстранд, професор по социални науки за околната среда, като и двете са представители на Стокхолмския университет.
В дискусията се включи и Ола Алтера, който е член на Климатичния съвет за политики в Швеция. Специалистът направи кратко представяне на дейността, структурата, задачите и целите на Шведския съвет за климатични политики, както и на Международната мрежа на Съветите по климата.
Основен акцент през целия разговор бе фактът, че в момента усилията на всички държави, институции и организации трябва да бъдат насочени не толкова към изследване на климатичните промени, които вече са факт, а към установяване и прилагане на мерките за справяне и адаптация към тях.
Дискутиращите обсъдиха проблемите за липсата на специалисти климатолози за България, за нуждата от така наречената “отворена наука“ – с лесен достъп до цялото общество, за важността от познания за физичните характеристики на климата, и силното значение на познаването на регионално и местно ниво за различните климатични прояви.
