Петдесетото издание на Софийския панаир на книгата бе официално открито

Книгите са памет. Книгите са паметта на един народ. Книгите ни правят по-добри. Книгите ни правят по-емпатични, каза Десислава Алексиева – председател на Асоциация „Българска книга“ (АБК), на откриването на юбилейното 50-о издание на Софийския панаир на книгата тази вечер. Тя цитира Маргарет Атууд, че „ако нямаме млади читатели и писатели, то скоро няма да имаме и стари“.

Гости сме на голям празник – празника на книгата, каза Кръстю Кръстев, министър на културата. Възможно ли е книгите да ни спасят в едно време на политически сътресения, на кризи. Възможно ли е книгата да бъде нашият щит, нашата защита. Възможно ли е нашата защита да се основава на формулата, че колективната амнезия е най-страшното нещо. Възможно ли е книгата да помогне. И аз знам, че отговорът е „да“ - на всички, които днес сме тук, каза той. „Книгата трябва да остане жива. Вечно жива“, допълни Кръстев.

Човекът, който чете книги, е добър, отговорен и с широк светоглед. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. Всяка една прочетена книга, страница или ред разширява този светоглед, а това е най-мощното оръжие, което може да се противопостави на един свят, който става все по-труден, добави Йотова.

Свят, в който трябва да се борим с цунами от фалшиви новини и в който трябва да се учим да открояваме фалшивото от истината. Ето затова си заслужава да се поклоним пред нейно величество книгата, заяви вицепрезидентът.

50 години е много респектираща цифра. Зад нея стои много отговорност, работа, волята на един предимно дамски екип, предаността на читателите, посочи Йотова. Според нея онова, което свързва панаира, организаторите и читателите, е общата убеденост, че най-ефикасното оръжие срещу войнстващата посредственост, неграмотността, безскрупулната наглост, агресията в обществото ни, най-лесно може да се бори с книгата, от която идва и познанието и от което все повече имаме нужда в съвременния свят. По думите ѝ има тежка симбиоза между неграмотност и наглост.

Не е вярно, че нашите деца не искат да четат, важно е как продиктуваш интереса към това четене и тук много зависи от преподавателите. Не мога да приема, че официалната позиция на Министерството на образованието и науката ще бъде да учим децата повече чрез олекотяване на програмата и опростяване на учебниците, коментира Йотова.

Да работим заедно София да стане световна столица на книгата, пожела Илияна Йотова на присъстващите. Следващата седмица ще имам среща с Одри Азулай, генерален директор на ЮНЕСКО, и ще лобирам за това София да бъде столица на книгата, каза още вицепрезидентът.

Книгите ни дават това, което много често ни липсва в реалния живот, каза премиерът акад. Николай Денков. Има някакъв парадокс, малко тъжен и предизвикателен, в това, че годините, в които българската култура получи международно признание, са съчетани с едни от най-слабите резултати от много години за нашите ученици, коментира Денков. Според него това е един от многото примери за поляризацията на обществата. Не само на българското, за съжаление светът се поляризира много бързо, добави премиерът. 

Трябва заедно да намерим начин да потиснем тази поляризация. Единственият начин, който съм видял да работи, е личният пример. Родителят да чете на децата, учителят, който показва своето вълнение, когато чете или види нещо, което е вълнуващо, каза още Николай Денков.

На събитието присъстваха и бивши председатели на Асоциация „Българска книга“ (АБК) - Никола Кицевски, Дамян Яков, Веселин Тодоров, Раймонд Вагенщайн и Игор Чипев. Те бяха наградени с почетни грамоти от министъра на културата Кръстю Кръстев. Грамота получи и настоящият председател на АБК Десислава Алексиева.

На церемонията Асоциация „Българска книга“ връчи и годишните си награди за книгоиздаване „Златен лъв“. Критериите, по които се оценяват номинираните издателства, са полиграфическо изпълнение, качество на текста и принос към националната култура. Категориите са две - „Най-добър издателски проект“ и „Издателски проект с най-голяма обществена значимост“.

Призът „Най-добър издателски проект“ отиде при издателство „Изток-Запад“ за книгата „Острови“ на авторите Лиляна Дворянова и Емилия Дворянова. Статуетката им бе връчена от вицепрезидента Илияна Йотова. Присъдени бяха и четири отличителни грамоти за финалистите в категорията. „Етюд-и-те на София: 24 часа“ от Иван Шишиев и „Приказки на Шехеразада“ от Светослав Минков от издателство „Колибри“, както и „Сбогом, и стой на студено“ от Робърт Фрост и „Мишките отиват на опера“ от Мария Донева от издателство „Жанет 45“. 

Отличието „Издателски проект с най-голяма обществена значимост“ бе спечелено от издателство „Сиела“ за книгата „Рана“ от Захари Карабашлиев. Наградата бе връчена от премиера Николай Денков.

Както БТА съобщи, в продължение на шест дни (до 10 декември) над 170 издателства представят своите най-нови и популярни издания за деца и възрастни, а посетителите могат да избират сред повече от 100 000 заглавия. Паралелно с панаира в НДК се провеждат единайсетото издание на Софийския международен литературен фестивал и седмият Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Българската телеграфна агенция (БТА) e медиен партньор на Асоциация „Българска книга“ и има мобилен национален пресклуб на 50-ия панаир на книгата в София.

Текст – Ваня Сухарова, Николай Трифонов

Видео – Красимир Михайлов