Всички ние сме в някакъв плен, стига да си го признаем, казва пред БТА режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски

Нашият спектакъл е предизвикателство за метафората „В плен на снега“. Всички ние сме в някакъв плен, стига да смеем да си го признаем. Думите на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски пред БТА са по повод премиерата на „В плен на снега“ от Питър Куилтър в Сатирата. Преводът е на Михаела Кацарова, а сценографията – на Чайка Петрушева.

Само на софийска сцена, през последните няколко години британският драматург от „Уест енд“ и „Бродуей“, чиито пиеси са преведени на 30 езика в над 40 страни, е познат със „Стъпка по стъпка“ в Армията и „Актрисата“ в Народния театър. През 2021 г. Ламбрев постави в Сатирата „Шоуто на Сюзан“ с Маргарита Хлебарова. Сега тя участва и „В плен на снега“, заедно с Теодор Елмазов. Те са Джудит и Питър. „А снегът е метафора, която принуждава тези двама актьори да се срещнат, да потърсят себе си, да избягат от самотата, да се опитат чрез другия да влязат в контакт и някаква симетрия, някаква хармония с един свят, който ги е пленил, който ги е затворил“, разказва режисьорът.

„Нашите герои са търсещи самотници.... Това са двама души – особено моята героиня, които искат да избяга от тази самота, която ги е нападнала, налегнала. Тя просто иска разнообразието, жаждата за живот и приключенията, които неизбежно я следват“, казва пред БТА Маргарита Хлебарова. В пиесата се появява предизвикателство и за Патрик. „Един последен влак, един последен шанс. И по време на действието се разбира, че той и него изпуска“, допълва Теодор Елмазов.

„В момента театърът има особената мисия да предизвиква хората, защото ежедневието е такова, че по някакъв начин искаш да го напуснеш, да избягаш от него. Когато човек има отношение и обича театъра, тук винаги може да намери ход за себе си. Не казвам, че театърът е лекарство, не е аптека, нито болница, но, в крайна сметка, винаги носи предизвикателство към човека. Този, който влезе вътре, ако иска, ще намери много неща за себе си“, казва Николай Ламбрев-Михайловски.

Пред БТА режисьорът, заедно с двамата актьори, в разговор с Даниел Димитров – за силните женски образи в пиесите на Питър Куилтър, за снега като метафора на времето, за самотата като пространство, в което трябва да се справяме, за нежеланата взаимност. И още: Защо театърът не е аптека, лекарство или болница? Защо Маргарита Хлебарова е една от любимите актриси на режисьора? Предимство ли е да поставяш един и същи автор за трети път? Разбират ли актьорите по-добре противоположния пол, след като са се потопили в света на пиесата? Ще стопли ли зрителите „В плен на снега“?...

Автор – Даниел Димитров

Монтаж – Валя Ковачева

Видео – Любен Младенов