Певците Галина Дурмушлийска и Добрин Добрев гостуваха в родната си Добруджа

Народните певци Галина Дурмушлийска и Добрин Добрев гостуваха в родния Добруджански край, за да представят своите книги. В залата на Младежкия център в Добрич те разказаха пред публиката много за своя жизнен и творчески път, а също пяха свои песни. Съпровод им правиха акордеонистът Цветан Цонев и кавалджията Христо Христов, които са постоянни партньори на двамата изпълнители в концерти, записи и аранжименти.

Галина Дурмушлийска за първи път представи пред публика емблематичната за нея „Мома Манолка“ с целия ѝ текст и речитатив. Друга изненада бе изпълнението ѝ на стара градска песен за булевардния музикант. Певицата припомни, че е родена в село Ведрина и закърмена с фолклора от своята артистична и колоритна баба Дена, която е родом от Лозенградско. Пели са ѝ още нейните дядо и леля, слушала песни и по радиото, докато нижела тютюн, помагайки в домакинството.  

„Много чаках тази среща, защото певците сме като децата и все се връщаме там, където сме проходили, да ни видят колко сме израснали и да ни кажат „Браво!“, сподели от сцената Дурмушлийска. Тя не скри и болката си, че много отдавна не живее в Добрич, след като на 32 години я уволняват от ансамбъл „Добруджа“ и тръгва да търси препитание по света. Пях във Франция по катедрали, а после заминах за Нидерландия, където научих всички около мен на български песни и направих хора „Чубрица“, който е идвал в България, сподели Дурмушлийска.

Тя призна, че се гордее с книгата си „За песните на моята душа“, защото в нея разказва за своето поколение и човешките отношения, които много я вълнуват. Съдържанието има седем раздела, не е биографично и не е подредено по хронология. Според авторката най-ценното са споделените песни, които са поднесени и в оригинал, и във вида, в който тя ги пее, заедно с нотите на оркестрацията. Освен това е разказана историята на всяка песен и на човека, от когото е научена. Сред тези народни певци има бесарабски българи, хора от Южна и Северна Добруджа, от Котел, където живее Дурмушлийска. „Добруджа е в моята душа, защото няма такъв народ по света“, каза певицата.

Родният край бе в думите и на Добрин Добрев, който сподели, че се надява неговото село Росица още да пази босите му стъпки. „Като дете, където и да отидех все пеех и всички ме обичаха“, спомни си той. Пътят му в народната музика тръгва от читалището в селото, откъдето 13-годишен го изпращат на конкурса „Родна стряха“ в София. Там го чува Верка Сидерова, която е член на журито, и го кани да остане да живее в столицата при нея, за да го обучава. Така тя става негова втора майка, приятел и учител. „Пея много от нейните песни, но те звучат най-красиво при Галина Дурмушлийска, защото в нея е природата на Добруджа“, каза Добрев. Той призна, че за първи път гостува в Добрич, откакто е заминал от родния си край. От 13 години живее и работи в Кипър, където е написал своята книга „Разпалени въглени“ в знак на преклонение и почит към значими творци, с които пътят го е срещнал. На първо място е Верка Сидерова, присъстват спомени и разкази за много други певци и артисти, има думи и за емблемите на Добруджа - Йордан Йовков и Дора Габе.  

Добрев и Дурмушлийска изпълниха заедно в дует „Пустите абаджийчета“ и „Миличка ми е Добруджа“, която е писана от Верка Сидерова на една Нова година, в която не успяла да се прибере в родния си край, сподели певецът. На финала Дурмушлийска пожела на добруджанци да бъдат горди, силни и влюбени.

Репортер – Валентина Добринчева

Оператор – Александра Антонова

Монтаж – Теодора Хиндалова-Стоянова