Министерският съвет предлага на президента да освободи от длъжност началника на НСО

На оперативно заседание на Министерския съвет (МС) днес е взето единодушното решение на целия кабинет да отправи предложение до президента на България за освобождаване от длъжност на началника на Националната служба за охрана (НСО) Емил Тонев, съобщи пред журналисти в Министерския съвет Лена Бориславова, началник на кабинета на Кирил Петков.

По думите на Бориславова мотивите за това предложение се основават на действията на ген. Емил Тонев във връзка с няколко обстоятелства. На първо място предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет, което се извършва в нарушаване на основните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерския съвет (МС), посочи Бориславова. Тя подчерта, че в сградата на МС се намира контактната точка, чрез която могат да се подават сигнали за престъпления директно до Европейската прокуратура. Тук има защитени свидетели, които се намират на територията на МС и искат да предоставят информация, да подадат сигнал и с предаването на тези видеозаписи се компрометира поверителността на личността на подателите на сигналите и се застрашават техните права, което МС осъжда и счита за абсолютно недопустимо, коментира началникът на кабинета.

В допълнение тя каза, че по официална информация, предоставена и на президента на България, съществуват съмнения за непрозрачно разходване на бюджетни средства от страна на НСО. На оперативното заседание днес бе обсъдено и разминаването в поведението на ръководството на НСО със скорострелното предоставяне с гриф "спешно" и "незабавно" на видеоматериалите от служебните и официалните входове на МС, когато е ясно, че тази сграда е вече контактна точка с Европейската прокуратура, посочи Бориславова. Тя направи съпоставка със забавеното и липсващо предоставяне и оказване на съдействие по време на протестите по-миналото лято, когато беше изключително ценно и важно да бъдат предоставени именно тези видеозаписи от тези същите служебни входове на МС на разследващите органи, за да могат да бъдат проведени пълни разследвания на насилието, извършено спрямо граждани по време на протестите.

Бориславова уточни, че по закон президентът има право да освободи началника на НСО на основание тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения, както и извършване на действия, които накърняват престижа на НСО. През следващите няколко дни ще бъде внесен законопроект за изменение на закона за НСО, с който ще бъдат взети решителни мерки, за да може тези пропуски повече да не съществуват, обяви Бориславова. Тя каза в аванс, че една от тези мерки е подобряване на структурата на НСО, така че да се засили капацитета за охрана на действащите членове на кабинета, като се освободи ресурс от охраната за продължителен период от време от бивши членове на кабинета. Не е необходимо бивши членове на кабинета да бъдат охранявани толкова дълго време, затова предлагаме срокът за тяхната охрана да бъде намален от четири на една година. Това е предложението, което обсъждаме сега, каза Лена Бориславова.

В отговор на въпрос тя каза, че премиерът Петков не е бил уведомен, че се предават записи. "Ние разбираме за това от медиите, седмица, след като искането за предаването на тези материали на Софийската градска прокуратура е резолирано като спешно от ген. Тонев. Става въпрос за период от 25 февруари до 25 март, поясни началникът на кабинета.

В рамките на брифинга Лена Бориславова съобщи още, че Министерският съвет е приел решение да се предостави безвъзмездно на правителството на Украйна помощ за защита на нейните граждани, която представлява средства за индивидуална защита - две хиляди каски и две хиляди бронежилетки. Защитните средства ще бъдат отпуснати от наличните количества със съдействието на българското Министерство на отбраната, уточни Бориславова. 

По думите й средствата за индивидуална защита ще се използват от мирните украински граждани. „Тази мярка надгражда досега оказваната хуманитарна и друга помощ от страна на правителството“, отбеляза Лена Бориславова. 

„България бе една от първите държави, която се присъедини към страните от Европа, сезирали Международния наказателен съд в Хага за престъпленията, извършени от Русия на територията на Украйна. Това се случи още на 3 март. След това, на 24 март, България бе една от първите държави, която откликна на призива за допълнителна финансова помощ за дейността на Международния наказателен съд за осигуряване на по-добра възможност за разследване и осъждане на военните престъпления, извършени в Украйна“, каза още началникът на политическия кабинет на премиера. 

Бориславова посочи, че предстои Министерският съвет да вземе решението за отпускането на такава финансова помощ, а страната ни вече е получила благодарности от страна на международната съдебна институция. 

„Българското правителството реагира остро срещу зверствата, извършени в Буча", коментира още тя. 

Текст - Иван Лазаров, София Господинова

Кадри - Пресслужба на Министерски съвет