Размяната на мартеници е продукт на модерността, а не на фолклорната култура, заяви русенски етнограф

Размяната на мартениците е продукт на модерното общество. В традиционната, във фолклорната култура такава практика не съществува. Това каза в интервю за БТА етнографът от Русенския исторически музей Искра Тодорова. 

Тя обясни, че във фолклорната култура мартеницата е само една за всеки човек. Най-възрастната жена в семейството я изработва от вълна преди изгрев слънце. 

"Вълната е натоварена с много други значения. Тя няма само прагматична функция в мисленото на фолклорно-митологичния човек. Всъщност тази мартеничка е усукан бял и червен конец. Първи март се свързва с гранична ситуация, в която по календар се преминава от зима към пролет. А в традиционното мислене това винаги е рисков момент. Рисков момент е и промяната на социалния статус. Едно време нашите прадеди са предприемали предпазни практики. Една от основните функции на традиционната мартеница е да предпазва уязвимите членове на семейството - деца, младите булки, момите, дори и новородените животни в стопанския двор. На някои места се връзва мартеница и на овошките", обяснява Тодорова. 

По думите й свързването между бялото и червеното се асоциира с началото на живота, с връзката между мъжко и женско. 

Хората си разменят мартеници от началото на миналия век

Репортер: Мартин Пенев

Оператор и монтаж: Бисер Тодоров