Навършват се 20 години от приемане на въоръжение в българските ВВС на вертолетите Bell-206

Тази година се навършват 20 години от приемане на въоръжение в българските ВВС на вертолетите Bell-206 - първата западна авиационна техника в българските Военновъздушни сили. Първите два вертолети пристигат в България на 19 юли 1999година, а до септември техният брой става общо шест. За две десетилетия експлоатация на вертолетите  Bell-206 са обучени десетки първокласни летци за изпълнение на задачи по трите мисии на Въоръжените сили на България. Машината е лек, еднодвигателен транспортен вертолет с основно предназначение за обучение на летателен състав, но се използва и за въздушно разузнаване, превоз на товари, хора и медицинска евакуация. Стандартно вертолетът е оборудван с до 4 седалки за превоз на хора и аварийно спасителни работи. Първият български военен пилот, пилотирал Bell-206 през 1998 година, е бригаден генерал (о.р.) Стефан Петров, тогава полковник и командир на 24 авиобаза Крумово. През 1999 година вертолетите пристигат в България, а в същото време шестима пилоти и инженерно-технически състав преминават едномесечен курс на обучение във Форт Уърт, Тексас, САЩ, след което, заедно с инструктор от американска страна, започват подготовката на пилоти и инженери в България. Според пилотите, преминали обучение на Bell-206, той е незаменим за подготовката на млади летци, тъй като позволява да се отработят всички видове подготовка, без стрелба по земна цел. За двете десетилетия експлоатация на тях са обучени десетки първокласни летци за изпълнение на задачи по трите мисии на Въоръжените сили. Вертолетът изпълнява задачи както в страната, така и зад граница, сред които наблюдение за локализиране на пожари, заснемане на 9000-километрова електропреносна мрежа, съвместени задачи с МВР по контрол на основните пътни артерии на страната и др. За капитан (о.р) Константин Димитров обучението за обслужване на Bell-206 преди 20 години е било силно преживяване. Курсът е интензивен и тежък. Различното е, че до този момент българските вертолетни инженери са обслужвали само руска техника, проблем е създавала и езиковата бариера, тъй като всички инструкции са на английски език. Още с първия полет през 1998 година в авиобаза "Задар" в Хърватска ми направи впечатление, че машината има доста опростена конструкция и оборудване в кабината и много се управлява, разказва бригаден генерал (о.р.) Стефан Петров, тогава командир на 24 авиационна база Крумово. Според него вертолетът не трябва да се оценява по летателните характеристики и конструкция, а по това до каква степен може да изпълни предназначението си за ВВС. А той го изпълнява, допълва ген. Петров, уточнявайки, че той е основен вертолет за обучение - лесен за експлоатация и поддръжка, лесен за пилотиране. Много бързо се разсейват притесненията как пилотите ще минат от западна на руска техника, каквато е на въоръжение в базата, тъй като между тях има съществена разлика, коментира командирът. Оказа се, че всички, които летяха на него, много лесно преминаха след това на руска и френска авиационна техника и то, по думите на ген. Петров, благодарение на техническия състав. Според лейтенант Николай Бойчев Bell-206 трябва да се използва активно заради ниската стойност на тяхната експлоатация и големият ресурс от летателни часове. По думите му машината изпълнява различни задачи и е изключително подходяща за обучение на млад летателен състав. Капитан Севим Исмаилова - Змийчарова е една от дамите, която от 10 години активно лети на Bell-206. Тя е една от малкото жени пилоти в българските ВВС и една от дамския екипаж, летял на този вертолет. Спокойна съм в машината и във въздуха и съм готова да летя на по-голям вертолет, добавя тя. Курсантът старшина Христо Дулдурски, завършил скоро стажа си на Bell-206, също е уверен, когато е в кабината на малката машина. По думите му тя дава сигурност на всеки пилот, че след това ще може да продължи да лети на голям вертолет. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Валя Ковачева.