Древно селище и некропол са разкрити край ловешкото село Владиня

Селище от Средната бронзова епоха, от края на третото хилядолетие и началото на второто пр. н. е., и плосък некропол от Късно класическата и Ранно елинистичната епоха, от втората половина на 4-ти и началото на 3 век пр. н. е., са разкрити край ловешкото село Владиня по време на археологически разкопоки. Те са част от спасителните проучвания, извършени през 2019 г. и 2020 г. при село Владиня и град Летница, във връзка с изграждането на преносен газопровод - т.нар. Балкански поток. Най-важните резултати от работата на археолозите са показани в изложбата на Регионалния исторически музей в Ловеч "Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион". Тя е подредена в зала "Покрит мост", като съорганизатор е Националният археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/. В проучените площи са разкрити останки от няколко периода. Според Мая Валентинова, ръководител на разкопките край Владиня, двата обекта са предоставили много хубави и с висока научна стойност резултати, които са обогатили фонда на ловешкия музей. Разкритото селище от Средната бронзова епоха е единствено в централна Северна България. Проучването на пълния му комплекс го прави основен обект за територията на цялата страна за тази епоха. "Върху цялата проучвана площ край Владиня ние регистрирахме и документирахме останки от жилища, различни стопански постройки. Селището е еднослойно, кратко обитавано и е било опожарено. Жилищата са изградени с класическата за праисторията техника - плетена конструкция, омазана с глина. Останките не бяха много масивни и според дебелината на откритите от нас мазилки се предполага, че стените са били дебели не повече от 10 до 12 см", разказа археологът. В техните граници са проучени и документирани огнища, отоплителни и готварски съоръжения, цели или фрагментирани керамични съдове, предмети за бита - тежести за стан, прешлени за вретено, някои от които са с украса, сечива от кост, накити, висулки от камък и глина. Намерени са и керамични съдове с врязана украса, каменни и кремъчни сечива. Фрагменти от два каменни калъпа свидетелстват, че в самото селище е имало металообработка. Разкритият некропол от втората половина на 4-ти - първата четвърт на 3 -ти век пр. н. е. обогатява общата картина за погребалните практики през късната класическа и ранноелинистична епоха в региона. Той е и голямата изненада за археолозите. "Ако могилите са ясно видими на терена и често са свързани с погребални практики, то плоските некрополи са шанс да добием представа за по-обикновеното население, погребано в тях", посочи Валентинова. Археолозите са проучили 18 гроба от тази период, от тях 16 са с трупополагане и два с трупоизгаряне. В гробовете са намерени лични вещи, оръжия, аксесоари от облеклото, накити. Гроб 21 изпъква пред останалите с инвентара си - стъклено мънисто с човешки лица, нагръдник, обица, пръстени и др. Този гроб е на млад мъж, на възраст 20-24 години, който е бил с по-висок социален и икономически статус. В изложбата са представени и част от находките, открити край Летница. Разкритото селище е единственото в региона от Късната бронзова и Желязна епохи. Дава сведения за обитаване на района в продължение на повече от 1000 години и приемственост в материалната и духовна култура. "Регистрирани и проучени са две ями от Късната бронзова епоха и селища с къщи и ями от 11-ти до 6-ти век. Селището е продължило да съществува вероятно до 3-ти век пр. н. е. Намерени са предмети от бита – кремъчни сечива, прешлени за вретено, двойна желязна брадва от 5-4 век, вносна керамика", каза още Мая Валентинова. Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Валя Ковачева.