Некропол от II хилядолетие пр. Христа край видинското село Балей разкрива минало отпреди хилядолетия

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Некропол от средната и късната бронзова епоха край видинското село Балей разкрива минало отпреди хилядолетия. Намерените археологически находки в некропола дават информация за отношението към смъртта на древно речно население, живяло около 1600-1000 година преди Христа по поречието на Дунав, разказва гл. ас. д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките/НАИМ към БАН/. Тя заедно с гл.ас. д-р Георги Иванов от НАИМ са ръководители на екипа, който вече десет години работи на обекта. Консултант на проучването е доц. д-р Стефан Александров. Разкритият некропол е на селище, съществувало в късната бронзовата епоха, което е било обитавано в продължение над 400 години. То е добре проучено преди 30-ина години, но дълго време археолозите не можели да открият некропола към него. Той е открит случайно от местни жители преди около 10 години при изкопни дейности. Обектът, на който работиха учените през това археологическо лято, е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. "Тази година открихме погребални урни, в които са полагани кремираните костни останки на починалите. Важното за нас е, че, проучвайки некропола, добиваме много ценна информация за живота и бита на тази древна култура, населявала този район", разказва д-р Таня Христова. Този некропол ни показва отношението на хората, обитавали древното селище, към отвъдния свят. За това ни говорят откритите погребални съдове, урните, кантароси, различни украшения - висулки, игли, домакински съдове, всички те богато украсени, в стила на т.н. инкрустирана керамика по Долен Дунав, характерна за обекти по двата бряга на р. Дунав в територията на България, Сърбия и Румъния. Учените са категорични, че според броя на гробните комплекси и площта, на която се разкриват, некрополът при Балей е сред най-големите. Това са били селища с богата култура и с много добре развити взаимоотношения и  търговски връзки, преди всичко помежду им - на територията, която хората от тези селища са населявали, тоест двата бряга на река Дунав от днешна Северозападна България в посока Сърбия и Румъния. Д-р Христова посочи още, че през този археологически сезон са успели да завършат участък, чието проучване е започнало преди години, но са работили и на нов участък в района на некропола. От некропола засега са ни известни три археологически периода - средна бронзова епоха, късна бронзова епоха и преход към ранна желязна епоха, като за нас е важно да установим какви хора са живели по това време, какви съдове са използвали, в какви съдове са се погребвали, на каква територия се е простирал некрополът, посочи още д-р Христова и добави, че тази година са открили няколко гробни структури. Някои от тях са разбити от селскостопанската дейност, но последните две структури, които открихме, са цели и доста запазени. В една от тях открихме голямо количество съдове - четири амфоровидни съда и част от двоен съд, използвани за урни, с големи размери и много интересна украса. Върху урните и около тях открихме други купи-капаци, също богато украсени. До урните най-вероятно са поставяли животинска храна, защото откриваме и животински кости. Това е било част от погребалния им ритуал. Другата структура е с три урни, отново покрита с купи-капаци. Керамичните съдове и бронзовите висулки, които открихме в нея, са поставени като гробен дар. Съдовете са с изключително богата украса. Богатата украса на урните и купите-капаци, а и наличието на много погребални дарове, говорят, че най-вероятно погребаните хора в тези структури не са били случайни, обяснява д-р Христова. Другата структура е с две урни и отново покрити с купи-капаци. Откритата керамика в некропола ще бъде предадена за реставрация, на човешките кости от погребалните урни ще бъде извършен антропологичен анализ, а животинските кости ще бъдат изпратени за радиовъглеродно датиране, което ще покаже точната датировка. За поредна година разкопките край Балей се финансираха от Министерството на културата. През тази година на обекта работиха около месец екип от археолози от НАИМ, от РИМ-Видин и студенти. По-голямата част от намерените артефакти през това археологическо лято 2020 г. край некропола в село Балей ще бъдат реставрирани от Екатерина Илиева от РИМ-Видин и по традиция най-представителните ще бъдат показани през февруари в Националната годишна археологическа изложба в София. Видео - Ирена Данаилова. Монтаж - Валя Ковачева.