Превратната история на Рогозенското съкровище
Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg
За превратната история на Рогозенското съкровище, наричано находката на 20 век, разказва в интервю за БТА археологът Пламен Иванов - единственият останал жив свидетел на откриването на втория дял от Рогозенското съкровище. През януари 1986 година, когато той е само на 26 години, отива заедно с доайените от врачанския музей Богдан Николов и Спас Машов до Рогозен по сигнал от кмета, че неговият съселянин бай Иван при изкопни работи за полагане на водопровод е намерил някакви съдове. Влизайки в кабинета на кмета, тримата археолози биват поразени от находката - красиви сребърни тракийски съдове. Три дни по-късно археолозите започват работа на терен и така откриват втория дял от съкровището. Впоследствие става ясно, че собственикът на терена бай Иван е попаднал на първите съдове от съкровището още през юни 1984 година. Рогозенското съкровище включва общо 165 предмета от сребро или позлатени. То по своите размери е най-голямото, открито в България. Наистина впечатлява броят на съдовете и общото количество като тегло, около 20 килограма, но това са само метрични данни, значението му се измерва в друго - в информацията, която то предоставя, категоричен е Пламен Иванов. Първо, дава информация за технологията, по която са изработени съдовете. Оказва се, че по-голямата част от тях са работени чрез изчукване върху матрица на части, които допълнително са били споени, и на мястото на спойката има хоризонтални декоративни фризове - геометрични орнаменти, растителни, митологически сцени. Други от съдовете пък са работени вероятно на някаква преса, те са по-масивни, забелязват се въртеливи движения, които са изпълнявани, за да се постигне желаната форма, това са главно фиалите с по-масивна форма. Има изработени и чрез отливка съдове, най-вече кани. Това съкровище дава много ценна информация и от многото надписи и знаци, които се откриха върху съдовете. Надписите са с определена формула, като в по-голямата част от тях фигурира име на владетел и име на селище. Анализът на съдовете показа, че те са събирани някъде от края на V до края на IV век, началото на III век Пр. Хр. може би, тоест повече от 100 години, и явно става въпрос за фамилно, династично съкровище на тракийските владетели от Одриското царство. По отношение на това как съдове на одриски владетели са попаднали в територията на днешните северозападни български земи, които са част от владенията на тракийското племе трибали, най-основателната версия е, че при похода на македонските владетели Филип II и неговия син Александър Велики в тракийските земи те са заграбили тракийската хазна и, оттегляйки се през Североизточна България, са били пресрещнати тук от трибалите и в тази битка всъщност те са загубили и плячката. Тоест в случая става въпрос за плячка на трибалите, взета от македонските владетели, която след това, разбира се, е останала тук и е продължила да се увеличава, вероятно вече по пътя на обмен като т.нар. дипломатически дарове между владетелите. А впоследствие съкровището най-вероятно е било заровено, за да бъде укрито по време на келтското нашествие в днешните югоизточни предели на Балканския полуостров. Според Пламен Иванов това са само хипотези, версии може би ще има и нови, защото интересът към тази находка не е отминал. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Валя Ковачева.