Пещерата "Съева дупка" привлича годишно над 100 хиляди туристи

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Пещерата "Съева дупка" се посещава от над 100 хиляди туристи годишно и е сред стоте национални туристически обекта на България. "Пещерата носи името на своите откриватели - двама братя близнаци Съю и Сею. Те пасяли животни в този район и намирали подслон в светлата част. Палили са си и огън и е намерено огнище с дебелина на пепелта около 1 метър. Всичко това се е случило преди повече от 200 години", разказва екскурзоводът Георги Георгиев. През 1963 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а от 1967 г. вече е осветена, благоустроена и отворена за посетители. Температурата в нея е между 7-11 градуса, а влажността между 96-99 процента. Природната забележителност е интересна и със своите сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. "Дъждовните води минават през скалите и през пукнатините, увличат със себе си варовика и така правят тези интересни образувания: от тавана към пода - сталактити, от пода към тавана - сталакмити, свързани в сталактони. Пещерата има и друг вид образувания, наклонени настрани - хеликтити“, разказа още Георги Георгиев. Всички тези образувания наподобяват различни фигури, които възбуждат въображението на посетителите. Някои виждат сред тях виещ вълк, старо оръжие, едногърба камила, Белоградчишките скали, дори образа на Христо Ботев. Някои от скалните образувания приличат на опънати струни на тръби или на бамбукови пръчки, издаващи различни интересни звуци. Пещерата е на 500 метра надморско равнище, дълга е 250 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Разделена е на пет пещерни зали. Първата зала след входа е "Купена". В нея таванът се спуска ниско и е подпрян със сталактони. Те обаче са крехки и чупливи, което показва, че пещерата е претърпяла земетресение. Именно от земетресение се е образувала втората пещерна зала - "Срутището", обсипана с каменни блокове. Третата зала е "Концертна". Заради добрата акустика там са изнасяни много концерти, включително на Лили Иванова, Софийската филхармония, правени са и сватбени церемонии. Следващите зали са "Космос", най-високата точка в пещерата, и "Белият камък". Пещера "Съева дупка" се стопанисва от Българския туристически съюз. Община Ябланица обаче иска да придобие управлението на природната забележителност и приходите от туристи да отиват за инвестиции в туризма и развитие на региона. "Два пъти сме отправяли искания към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но получаваме отговор, че пещерите са дадени за стопанисване на Българския туристически съюз на база постановление от 30 януари 1964 г., освен тези, за които има отделно решение. Ние се борим именно за такова отделно решение, т. е. Общината да стопанисва пещерата, тъй като това ще ни осигури допълнителни приходи, с които ще направим сериозни инвестиции", обясни кметът на община Ябланица Найден Найденов. Той поясни, че "Съева дупка" на година се посещава от около 100 хиляди туристи, но не се знае къде отиват приходите от тях. Община Ябланица поддържа инфраструктурата към пещерата, изграден е и паркинг към нея, общинска собственост. Община Ябланица ще продължи да настоява да придобиване стопанисването на "Съева дупка". Но независимо кой се грижи за нея, тя ще продължи да бъде предпочитана дестинация за туристите. Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Валя Ковачева.