15 века история се разкриват при археологическото проучване на антична Бонония

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Около 15 века история се разкриват при археологическите разкопки на антична Бонония, разказа ръководителят на археологическия екип доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ към БАН. Обектът се намира в центъра на Видин - в кв. "Калето". Доц. Димитров определи тазгодишния археологически сезон като най-успешния на този обект. Финансирането за разкопките през този сезон бе в размер на 20 хиляди лева от Министерство на културата. Община Видин съдейства, като се ангажира с извозването на земната маса. Тази година археолозите съсредоточиха своите усилия в сектор западна порта на крепостта Бонония. Реално в самия проход на портата, южната укрепителна кула на портата, крепостната стена и малкия квартал зад нея, ние проучихме 15 века от историята на град Видин - от края на V век, когато с редица варварски нашествия приключва животът в Бонония, продължихме и сме проучили също така Средновековния период в зоната на западната порта, както и Османския. Установено бе, че има доста сериозно използване на крепостните стени през Средновековието. Имаме много данни и находки и от ранния Османски период - XV-XVI век. В хода на разкопките в района на западната крепостна порта на антична Бонония успяхме да открием началото на главната улица на Бонония - т.нар. декуманус максимус. Доц. Димитров посочи още, че едни от най-интересните обекти още от началото на археологическите разкопки на Бонония са десетоъгълните кули, които са уникални за българските земи. Те са с диаметър от 25 метра. Стените на крепостта са широки повече от 4 метра, а проходът на западната порта, открита сега, е над 5 метра. Тези размери нареждат крепостната стена на Бонония сред най-големите фортификационни съоръжения у нас от всички исторически епохи. В рамките на тазгодишните археологически разкопки на обекта са открити над 300 находки от различните епохи - от Римската епоха, като се премине  през Средновековието и се стигне до Османския период. Една от най-интересните сред тях е моливдовул /оловен печат/ от времето на император Василий II, който реално маркира периода на превземането на Видин от византийските войски. Доц. Димитров посочи още, че ще се направи временна консервация и реставрация на разкритите архитектурни елементи, така че да бъдат защитени през зимния период. Обектът ще бъде ограден и ще бъдат поставени табели, така че догодина археологическият екип да продължи спокойно своята работа. Предстои още много работа в тази част на Видин и тя няма да бъде само археология, а също реставрация и социализация на паметниците, обясни още доц. Здравко Димитров. Видео - Ирена Данаилова. Монтаж - Валя Ковачева.