Рядка пещ за керамика на близо 7000 години проучваха археолозите край русенското село Бъзовец

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

През тазгодишния сезон археолози проучваха селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец. Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с уникална за времето си архитектура, каза за БТА археологът от Русенския исторически музей д-р Димитър Чернаков, ръководител на екипа, който проучва селищната могила. По думите му такъв тип пещи в България има на два-три археологически обекта, толкова са открити досега и в Румъния. Пещта е двукамерна, изградена е от дървена колово-плетена конструкция, обмазана с дебел слой глина от вътрешната и външната страни. Отворът й бил затварян с три плоски камъка. Пещта е устроена с улей за регулиране на температурата на затопляне. Селищната могила в Бъзовец е известна от 1993 година, когато е регистрирана в археологическата карта на България. Тя попада в земеделски площи, които се обработват от 1964 година. По тази причина две трети от могилата са разрушени. Археолозите я проучват от 2012 г., за да спасят останалото от нея. Изследвали са пластове от средната и от ранната каменно-медна епохи. Проучени са останки от шест сгради, като през тази година са открити 57 находки - фрагменти от антропоморфни и зооморфни фигури, предмети от кост и рог, каменна бойна топка, кремъчни пластини, кремъчно оръдие-резец. Чернаков казва, че пещта трябва да бъде съхранена и показвана. Според него селищната могила трудно би се превърнала в туристически обект. Причината е, че праисторическата архитектура е изградена от нетрайни материали - предимно от глина и дърво. Нужни са стабилни съоръжения, които да предпазят обекта от унищожение, но за целта е необходима сериозна финансова подкрепа. Видео - Мартин Пенев/Бисер Тодоров. Монтаж - Валя Ковачева.