Тъкачеството като вдъхновение, призвание и патриотизъм

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

За семейство Наташа и Иван Манчови тъкачеството е вдъхновение, призвание и тяхното разбиране за патриотизъм. Те са отдадени на този позабравен занаят вече над 30 години, а от тази година имат и ателие в двора на Етнографско-възрожденския комплекс "Св. Софроний Врачански" във Враца. В интервю за БТА двамата споделиха, че съкровеното им желание е да запазят занаята за идните поколения. Те разказаха и как ги е пленила магията на тъкачеството. "Беше предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата. Аз съм автомонтьор, железар, но тъкачеството ме предизвика да видя още нещо, по-различно от всичко останало, което съм работил", разказва Иван Манчов и допълни, че ако човек не се учи постоянно, значи е застинал на едно място. Наташа пък споделя, че красотата и багрите на различните изделия, които е видяла в музеите в София, са я подтикнали да започне да тъче. Още повече я мотивирало това, че в миналото нашите баби са тъкали уникални красоти на свещи или на газови лампи, а ние днес в съвремието ни имаме всички условия да изработваме такива неща, да ги правим в по-съвременен стил и да заинтригуваме и младите хора. Семейство Манчови са категорични, че занаятите са трудоемка и бавна работа. Според тях в последните 5-6 години е започнало постепенно възраждане на традициите и хората отново са започнали да купуват български неща, старинни изработки. "Нашите изделия продаваме в работилницата, в която работим, даваме и на магазини на консигнация. Добре се лансираме на изложби и фестивали с народни занаяти. Що се отнася за чужбина - пробвали сме на Запад, чужденците са със съвсем друг нрав и обичаи, те обичат да дойдат да купят от България и да си го занесат, но не и да го занесем в чужбина и те да го купят,", разказа още Наташа Манчова и допълни, че от българите, живеещи в чужбина, има значителен интерес към техните изделия. По думите й тъкачеството намира приложение не само за обзавеждането на интериора, а и за създаването на дрехи - елеци, навуща за ботуши, пелерини и други. Двамата споделят, че най-голямата им радост и гордост е, че обучават и техни ученици. "В целия си живот ние искаме тези млади хора да разберат, че старите занаяти ни оприличават като българи", казва още Наташа Манчова. По думите й в момента са тежки години за старите занаяти и за майсторите, които може би са единствените хора, които не искат да забогатеят, които се отказват от парите, само и само да може да оставят нещо за идните поколения. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Емил Граничаров.