НИМ представя новите си археологически открития
Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg
Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020" отвори врати днес в Националния исторически музей (НИМ). В нея са показани най-ценните и интересни археологически находки, открити през изминалата 2020 година по време на разкопки на 22 обекта. Експозицията бе открита от директора на музея доц. д-р Бони Петрунова и заместник-министъра на културата Румен Димитров. Всички артефакти, които виждате в тази изложба, разказват история, подчерта в словото си директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Най-ценното е, че тези артефакти са намерени в археологически контекст и ни дават информация за това как са живели хората по българските земи от праисторията до средновековието, като всяка една витрина и всеки един обект допълва богатата ни културна история и нашето културно наследство, каза кураторът на изложбата гл. ас. д-р Петранка Неделчева. Тя подчерта и огромния принос на реставраторите от лабораторията на НИМ за реализацията на тази изложба, които са успели само за два месеца след откриването на артефактите да ги почистят, реставрират и консервират, така че да могат да бъдат представени в изложбата в цялото им великолепие. Археологът Михаил Ваклинов, който е и пиар на НИМ, посочи, че по време на археологическо проучване специалистите се радват на всяко едно откритие, което говори достатъчно за историята на даден обект. По думите му понякога един керамичен съд може да говори повече от един златен пръстен например. Най-вече търсим информация, с която да запълним историята, която не знаем, за епохите преди нас, каза още Ваклинов. През археологически сезон 2020 година са проведени първите археологически проучвания на нов обект за НИМ, който е от изключително значение за историята на земите в района на Югозападна България - укреплението в местността "Св. Архангел" над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи. То е непрекъснато обитавано през период от близо 6000 години - от ранната каменно-медна епоха до късното средновековие. В експозицията са представени и изключително интересни находки от средновековния некропол, намиращ се във вътрешния град на Калиакра. Там за четвърта поредна година разкопките се ръководят от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. След откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше намерено съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под нивото на съкровището, бяха разчистени богати гробове от 14-и век, с великолепни дарове, между които - златен пръстен от известния "Калоянов тип". През 2020 г. са открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи изработени от скъпи платове. Това е рядко срещания погребален обред "Сватба-погребение", при които сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Друг акцент в изложбата са амфоровидни съдове - погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, до видинското село Балей. И през 2020 г. са открити голямо количество движими културни ценности, представящи почти всички археологически и исторически периоди от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер, като селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости, столици и селища. Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Емил Граничаров.